Има една проста причина, поради която пранаяма практиката е важна днес: дишането помага.
Във време, в което делникът рядко ни оставя възможност да си поемем дъх, съзнателната промяна в начина, по който дишаме променя дълбоко нас самите. Като дишаме осъзнато освобождаваме достъпа на така дефицитната днес жизнена енергия до всяка клетка на тялото. Резултатите са не само подобряване на физическото състояние, но и успокояване на мисленето, отпускане на дълго събираните вътрешни напрежения и разширяване на съзнанието.
Силата на тези дихателни упражнения е позната от хилядолетия. В стълбицата на раджа йога пранаяма е междинната площадка между заниманията с тялото и заниманията с ума, мостът между външното и вътрешното. Дишането е автоматичен телесен процес и в същото време работа с фините енергии. Да се намесим в неговия ход означава да наложим волята на мисълта си върху инстинкта и по този начин да наберем вътрешна сила. Телесната работа с йога днес – асаните – е в повечето случаи недостатъчна, защото вътрешните проблеми на хората в съвременното общество са прекалено голям товар, за да успяваме да се справим с него само отвън. В същото време мисленето на днешния човек представлява такова огнище и такова бунище едновременно, че навлизането там направо с медитативни практики може да се окаже взривоопасно. Пранаяма е мостът по средата – достъпна за всеки техника, която, стига да се прилага дисциплинирано и последователно, със сигурност един по един развързва възлите на вътрешните напрежения, без да причинява опасности.
Вълшебната целебна сила на пранаяма е вече десетилетия „разпозната“ от западната психотерапия. В своето последователно усърдие да описват все по-нарастващите вътрешни проблеми и конфликти на хората днес и заедно с това в постоянния дефицит на резултатни техники, с които да могат да се справят с тези проблеми, психотерапевтите започнаха да заемат много от хилядолетното богатство на йога – и особено най-действеното: подходите в овладяването на дихателния процес. Често обаче – единично заимствани и прилагани без необходимата последователност и в друг контекст, тези техники губят своята дълбоко преобразяваща сила.
Упражненията в пранаяма са прости и всеки може да ги овладее с лекота – най-добре съпроводен от опитен учител, но днес при нужда – и самостоятелно, тъй като са добре описани в широко достъпна литература.
Пранаяма оставя свобода на ума. Практиките не се опитват съзнателно да поставят под контрол онова, което най-трудно се обуздава; като резултат мисленето започва да се саморегулира – без нашето участие, само докато работим само с дъха.
За да имаме успех, важно е да сме последователни и постоянни. Пранаяма не е екстремно дишане в продължение на няколко часа веднъж или два пъти в годината. Подобни техники, които подобно на всичко „бързо“ напоследък стават все по-модерни, нсъщност са изключително опасни и нямат нищо общо с традицията на йога. В пранаяма практиката се изгражда разумно и дисциплинирано в продължение на години и първото условие е да се случва всеки ден. Само тогава резултатите ще бъдат положителни, неотменими и сигурни във времето.
Упражненията имат своя логика и последователност, те постепенно укрепват и уравновесяват праничните канали, освобождават вътрешните енергийни блокажи, преразпределят енергията и изцяло променят вътрешния тонус. Едва когато това се случи е възможно да се премине към следващата стъпка в пранаяма – към събуждането на скритите резерви от енергия, на Кундалини шакти. За йога достъпът към свръхсъзнанието, към космическата част от човека, непременно трябва да е предшествана от решаването на проблемите в подсъзнанието, в психичната част от човека – инак, вместо да го отведе към нови хоризонти, може да го унищожи.
Пранаяма, освен част от дългия и сложен път на раджа йога, е също така и напълно самостоятелна садхана. С упоритост и дисциплина тя отвежда точно там, където и всеки друг път в йога. Създайте си навика да дишате осъзнато всеки ден и този навик ще промени по вълшебен начин дните ви изцяло, а практиката на пранаяма ще се превърне в най-съкровения и чакан час, защото тя е завръщане към извора, от който можем да черпим спокойствие, вътрешна сигурност, тишина, независимо какво се случва около нас.
Съвети за пранаяма практиката:
Кога да практикуваме: най-добро е времето преди разсъмване. Създайте си навик да ставате по-рано и да започвате деня с пранаяма докато е още тихо. Определете си място вкъщи, където да се занимавате без да безпокоите другите и без да ви безпокоят. Помещението трябва да бъде задължително проветрено или пък правете пранаямата на отворен прозорец, когато не е студено. Ако решите да се упражнявате в друго време на деня, трябва да са минали поне три часа от последното ядене и в стаята да не е горещо.
Как да практикуваме: Пранаяма се прави винаги в седнало положение с изправен гръб. Това улеснява потока на жизнената енергия и осигурява пространство на белите дробове да се разширяват. Може да използвате всяка от седналите медитативни позиции на йога, или пък седнете на табуретка или на стол с изправен гръб и без да се облягате или отпускате. Тялото остава стабилно и неподвижно по време на практиката. При изтръпване на краката правете паузи между упражненията и леко раздвижване.
Колко да практикуваме: започнете с 20-30 минути като постепенно увеличавате практиката до около час. За общо раздвижване и тонизиране сутрин преди пранаяма направете няколко кръга от слънчевия поздрав (Суря намаскара). След практиката останете няколко минути в шавасана – легналата поза за дълбоко отпускане. След това добре е да изпиете чаша гореща вода.
Очаквайте представяне на пълния аудиокурс пранаяма за самостоятелни занимания в домашни условия с описание на практиките, включени в трите диска.
Хареса ли ви прочетеното? Споделете го с приятели!
Новата книга на автора на „Розовите очила на душата“ Любомир Розенщайн е
книга за психологията на вътрешното кино: за възможностите сами да избираме пътеки в живота във всеки момент от линията на времето, където ние решаваме как да изпращаме миналото и как да посрещаме бъдещето си сега – за да бъдем по-успешни, по-добри и повече себе си.
Планетата на щастието
;
