С тези думи Иводор Ковачев, основател на фондация „Мисия Спасение“ и ръководител на проекта „Пътят на новото начало“, често се обръща към лишените от свобода. Вече повече от 18 години хора с дебели криминални досиета споделят с него вътрешните си борби и противоречия, разкриват душата и съкровените си тайни, търсят надежда и смисъл в живота си.
Г-н Ковачев, каква е идеята и целта на проекта „Пътят на новото начало“?
Заглавието „Пътят на новото начало“ подсказва основното ни убеждение и вярване, че когато се говори за ново начало, то кореспондира с идеята за втори или трети шанс. Всеки шанс е едно ново начало. Идеята на проекта е с това, което правим и ще продължим да правим за лишените от свобода, е да им дадем шанс да решат да живеят отново, да поставят начало на техния живот в друга среда, в други условия, с друга ценностна система.
Вярвате ли, че хора с криминално минало зад гърба си, със закоравели сърца могат да стигнат до такава трансформация? Какво показват дългогодишният ви опит и практика?
Дали вярвам, че имат право на втори шанс, дали могат да започнат отново? Ако не го вярвам, не бих направил нищо, не бих се мръднал от леглото си, за да направя каквито и да е усилия в тази посока. Дали вярвам, че повечето от тях ще приемат предизвикателството, ще започнат отново? Не го вярвам. Опитът показва, че малка част от тях вземат решение и отварят нова врата, поставят ново начало. И аз съм се фокусирал именно към тях и съм готов да дам всичко за тях. Те осмислят усилията ми.
В проекта тези хора са определени като уязвима група. Едва ли обществото би ги възприело като такива, защото много хора смятат, че лишените от свобода нямат право на втори шанс. Защо според вас те са уязвими?
Не вярвам, че те са се родили такива и това е съдбата, определена за целия им живот. Не вярвам, че те трябва да наследят кармата от някакъв измислен минал живот и затова заслужават участта, която имат. Аз вярвам, че те са в положението, в което са, защото в миналото си са се оказали в неправилната среда, в неправилното време. Това ги е заварило неподготвени и те са извършили, нещата, които са извършили. Ако са имали правилна среда и положена за основа добра ценностна система, мисля, че никога не биха стигнали до сегашното си положение. Ново начало означава да положиш нова основа. Нов строеж означава, не да реновираш стария, а напълно да го събориш и да положиш нова основа. Това, което се опитвам да направя, е да им кажа: „Забравете за това какви сте били и нека видим какви можете да бъдете!“
Кой е правилният път, за да стигнете до тях, за да ги предизвикате да поставят това ново начало?
Много са пътищата. Единият е като ги спечелиш за приятели, докосвайки се до тяхната душевност. Другият е наистина да ги впечатлиш с това, което си и да спечелиш техния респект. И най-важното, печелейки тяхното доверие и респект, да ги заведеш на място на трансформация, която идва вследствие на решението: „Аз искам да бъда като този човек“. Именно затова нашите учители правят всичко възможно, за да слязат на тяхното ниво, да не изглеждат като хора, които се опитват да им наложат нещо на сила, а да бъдат хора, които разбират тяхното състояние и по никакъв начин да не ги дискриминират, знаейки, че някои от тях са извършили доста ужасни неща. Ако успеем да ги приемем като хора, мисля, че ще бъдем много близо до това ново начало. Бих се върнал към въпроса ви за обществото, което е настроено, че те имат право на ново начало, на втори шанс. От опит ви казвам, че това е така. Наскоро се обади една жена и каза, че иска да направи дарение под формата на дрехи. Съпругата ми потвърдила, че имаме нужда от такава помощ, защото работим със затворници и бихме могли да им помогнем. Когато обаче жената чула това, тя отговорила: „О, не, в никакъв случай! Не искам да се помага на тях!“ Тогава жена ми й казала, че ще насочим помощта към съпругите и майките, с които работим, но тя заявила, че ще се обади ако реши да го направи. Така че в повечето случаи такава е настройката на обществото. Хората не разбират, че ако си зад решетките и ти се показва повече ожесточение и отхвърляне, нямаш шанс да излезеш от това място и продължаваш да бъдеш такъв, какъвто си. Ако ти се покаже малко човещина и добро, има шанс да осъзнаеш, че и ти си човек, и можеш да живееш по добър начин.
Как се опитвате да им помогнете на практика чрез проекта „Пътят на новото начало“?
Аз съм присъствал на много от семинарите, които започнахме в затвора. Преподавателите, които сме подбрали, са не само професионалисти в областта си, но и хора с ценностна система. Това, което се надявам и виждам, че вече се случва, е, че самите преподаватели ги впечатляват като хора. Защото повечето от преподавателите са преживели в собствения си живот това ново начало. Тъй като те не са родени в богати семейства, а сами са се изкатерили до мястото, в което са в момента, с това че не са правили компромис с ценностите си и са имали цел пред себе си. Този личен пример печели лишения от свобода. Оттам нататък той е готов да слуша това, което те му преподават. А това са изключително практични неща – как да управляват личните си финанси, как да бъдат добри настойници на това, което притежават. Курсът по предприемачество им помага да се самоопределят къде са – дали искат да са предприемачи или служители, учи ги как с малко средства да започнат малък или среден бизнес, как да инвестират ресурса, с който разполагат, за да им докарва някаква печалба. Имат също занимания по приложни изкуства, което им помага да освободят душата си. Присъствал съм също на музикалните ателиета. Там са сформирали цял оркестър с тарамбука, китара, акордеон, кларинет. Някои от лишените от свобода се учат да свирят, други от тях вече умеят и Ангел, който им преподава, ги обединява в синхрон. Също така пеят, което е голям напредък. Беше голямо чудо да се съгласят хора, които никога не са пели и го считат за израз на слабост. Сега обаче имаме близо десетина човека, които се съгласиха да станат част от това. В музикалните ателиета освен, че свирят, правят и записи, разучават и няколко песни. Една от тях е на Васил Найденов „Казано честно, всичко ми е наред“. Виждам самата обстановка, която създава позитивна атмосфера. Без да преувеличавам, мога да ви кажа, че от тези занимания те излизат окрилени, че могат да бъдат нещо по-различно от джебчията, крадеца или човека с престъпни навици.
Какъв е интересът, имат ли желание да се включат в курсовете?
Някои от тях започват от чисто любопитство, без да имат никаква идея, че ще използват това, което ще научат. Познавам повечето от тях и знам, че те са критично настроени към всяка една инициатива вътре в затвора. Но когато разговарям с тях след самото обучение, те са изключително позитивно настроени. Пропуснах да отбележа курсовете по лидерство. Много от тях са лидери, но в неправилната посока и за неправилните неща. Това, което се опитвам да вложа в тях, е лидерство в контекста на позитивни резултати, обединяване на група от хора, които могат да направят нещо добро за обществото.
Каква е ролята на доброволците?
Имаме два вида доброволци. С едните работим от години с лишените от свобода и те не са имали престъпно минало, но желаят да помогнат на такива хора. Другата група са преминали през затвора, излежали са наказанието си, претърпели са трансформация и искат да посветят остатъка от живота си, помагайки на такива хора, каквито самите те са били, преди да се променят. Почти ежеседмично в лични срещи и ежемесечно в общи, т.нар. събрание на доброволците, аз се виждам с тях и те споделят своята опитност, през която са преминали, търсят съвет за определени бъдещи ситуации, които трябва да разрешат. Доброволците, които са минали през затвора, се ползват с изключителен авторитет сред лишените от свобода в момента. Много залагам на тях, защото много ги слушат. Както един бивш наркозависим говори на човек, който в момента е зависим и той го слуша по-внимателно, така и човек, преминал през затвора, постига много ефективен резултат.
Имате сериозен опит зад гърба си. Можете ли да споделите от досегашната си практика добри примери на хора, поели по нов път?
Има много такива примери и то на небезизвестни хора, които в миналото са били определяни като знакови личности от престъпния свят. Например, Майкъл Капустин, с когото съм работил около 9 години. Той взе радикално решение оттук нататък да живее по различен начин. Двамата украинци по делото „Луканов“. Те бяха главните обвиняеми и бяха осъдени с доживотни присъди. Излежаха 7 години и ги оправдаха. Мисля, че времето, което прекарах с тях в затвора, беше полезно за тях, защото в момента имат порядъчни семейства, работа и са далеч от престъпния начин на живот. Не знам доколко преди това са имали такъв живот, но сега със сигурност не живеят така. Има примери и на хора, които са осъдени по различни дела за организирана престъпност. В момента работя с някои от тях от т.нар. група на килърите, група на наглите. Поне такива са обвиненията им. Аз не се интересувам от тяхното минало, но мога да кажа, че в живота им определено се случва нещо добро. Казвам го без колебания, защото се срещам с тях всяка седмица, с някои от тях по два пъти седмично и мога да потвърдя тези позитивни промени. Добър пример за промяна на човек, който вече е извън затвора, е и един ирански гражданин, Али Дини. Той е с много тежко минало на отвличания, убийства и наркотрафик. Вече близо 4 години е извън затвора, като 4 години съм работил с него, докато беше вътре в затвора. В момента той е бисерът сред плодовете на позитивна промяна.
Каква подкрепа оказвате на тези, които са вече извън стените на затвора?
Тя е в зависимост от тяхната нужда. Ако е жилище, ние се опитваме да им го осигурим и за известен период от време да плащаме квартирата и разходите по нея. Ако е храна – осигуряваме им храна, ако са дрехи – дрехи. Това е най-малкото, което можем да направим. Естествено, не може без това и трябва да има ресурс за целта. Почти винаги сме на ръба, за да направим възможна тази подкрепа. Но основното, което им даваме, е нова среда, нови взаимоотношения, нови приятелства. Доброволците се включват и работят много активно с тях, срещат се с тях. Не ги оставят сами.
Как помагате на семействата на лишените от свобода?
Работим в момента с няколко семейства. Ако съпругите им имат нужда от работа, препоръчва ги на работодатели. Може също така да бъдат включени в плащането на сметки, защото когато бащата е в затвора, на съпругата е много трудно сама да поема отговорността и сама да плаща всички разходи в края на месеца. Полагаме грижа за децата им. Много често осигуряваме на децата безплатно място в нашия културно-образователен център „Дворец на щастливите хора“, където те могат да се обучават на различни неща в областта на културата и изкуството. Нещо, което не биха могли да си позволят. Също така консултираме подрастващите, особено ако са в тийнейджърска възраст. Срещаме се с тях. Моите деца също отделят време, за да го прекарат с тях.
С кои държавни институции си партнирате?
Партнираме си с Министерство на правосъдието, с различните му дирекции, с администрацията на Софийския затвор, която през последните години е особено позитивна към това, което правим в затвора, също така с администрацията на затворническо общежитие в Казичене. Мисля, че от страна на тези институции ние срещаме цялата подкрепа, от която се нуждаем.
