Вярата, че всеки човек може да се промени към добро и възможността да бъде полезен мотивират Жан Чалкиян да отделя всяка седмица от личното си време, за да посещава лишени от свобода в Централния затвор и в Затворническото общежитие в Казичене. Задвижван е също от християнските си ценности, според които човек е добре да се погрижи за гладния, за болния, за затворника. Жан е част от екипа доброволци, които се включват в дейностите по проекта „Пътят на новото начало“ на фондация „Мисия Спасение“. За себе си казва, че е наполовина арменец. Предците му са дошли в България преди повече от 100 години. Щастлив е, че има семейство, което го подкрепя във всяко начинание. И макар че още е млад, с радост споделя, че наскоро е станал дядо на прекрасно момченце.
Според Жан, когато човек попадне в затвора, той вече е дамгосан от обществото и му е поставена „диагноза“ – престъпник, който няма да се промени и заслужава да бъде там. „Повечето хора не се интересуваме от причините, поради които се е стигнало до престъплението“, обяснява той. Убеден е, че човек може да се озове зад решетките не само поради умишлено престъпление, но поради допусната грешка или дори минута невнимание. И дава пример с таксиметров шофьор, който е излежал 4-годишна присъда, защото блъснал две възрастни жени на пешеходна пътека. „Возел е две тийнейджърки, които са били доста шумни. Докато се обърне да им направи забележка, наближил пешеходна пътека, на която пресичали две възрастни жени. Минута разсейване е довела до трагичен край“, разказва той. На хората, които подхождат с недоверие и скептицизъм към усилията му в затвора, Жан отвръща с усмивка:
„Имам любима реплика, която казвам на момчетата в затвора: „Ние не сме по-различни от вас, които сте вътре. Просто вас са ви хванали. Повечето от нас, не.“ Искам да кажа и на скептиците да не мислят, че са много добри, защото не знаят какво може да им поднесе животът. Неправилни решения, гняв и също могат да се озоват на това място. Тогава няма ли да мислят, че имат шанс за промяна?! Вярвам, че всеки човек има втори шанс за промяна в живота си.“
Разбира се, работата с лишените от свобода е съпроводено от предизвикателства. Сред тях е например отношението на неприемане, както от страна на излежаващите присъди, така и от охранителния състав на затвора. Любовта, респекта и уважението обаче се ключът, който отваря вратите към всяко човешко сърце, убеден е Жан.
„Преди време се замислих, че от любовта никой не бяга. Какво като са лишени от свобода?! Вярвам, че всеки човек има шанс за промяна. Важно е да се покаже на тези хора, че могат да се променят, че могат да бъдат приети, че могат да очакват повече от отхвърлянето, че има хора, които могат да ги приемат. Фондацията го прави много успешно. Те са интегрирани, помага им се, включително след като излязат от затвора.“
За момчетата в затвора доброволците са връзката им с външния свят, нещо различно от това, което се случва с тях 24 часа, 7 дни в седмицата. „За тях това е един час глътка свеж въздух, дори обикновен разговор да попиташ някого как е и той да ти сподели – обяснява Жан. – Разказвали са ми за условията, при които живеят, за това как се справят. Не съм сигурен, че можем много да направим в тази посока, да променим условията. Но споделянето е част от решаването на проблема. Човек, когато сподели, му олеква, пада му товара. Мисля, че в тази посока се справяме добре. Аз не съм сам, работим в екип с още няколко доброволци. Винаги сме на разположение.“
Жан признава с доза съжаление, че много от хората търсят материалната изгода и по тази причина посещават събиранията с доброволците. „Те знаят кога ще занесем подаръци и тогава групите стават по-големи“, обяснява той. Други пък идват, за да си прекарат интересно времето. Но има и такива, които наистина искат животът им да тръгне в по-добра посока.
„Доста хора се включват в предварително одобрените списъци, за да ги пуснат за мероприятието. Всичко е под контрол, все пак е затвор –пояснява Жан. –Групите са различни. Средно се събират около 25 до 30 човека. Зависи какви свиждания имат. Понякога доста им натежават емоциите и преживяванията и предпочитат да се затворят. Ние се опитваме да ги изкараме от това състояние на самозатваряне. Според мен човек може по-лесно да премине през всяка трудност, ако тя е споделена. Но те още трудно излизат от това състояние. Има ядро от хора, за които мога да кажа, че наистина търсят промяната за себе си и искат животът им да тръгне в друга посока. Виждам го в това, че постоянстват, че взимат решения да променят живота си след като излязат. Те разбират, че са сгрешили и че имат втори шанс да тръгнат в добрата посока на живота си, да вършат и те добри дела, а не зли. Радостно е да видиш как животът на такъв човек тръгва в друга посока. Често ние сме единствените им контакти, които имат след като излязат. Наскоро помогнахме на един човек да си отиде до родното село. Той беше от едно пернишко село. С Боби намерихме кола, натоварихме багажа му, заведохме го в дома му. Повече не сме го чували. Но пък е вярно, че доброто, което сме направили, ще стои в сърцето му и дано наистина да се промени. Има хора, които казват, че се променят. Но се вижда, че промяна няма.“
Жан и останалите доброволци помагат на лишените от свобода да възстановят взаимоотношенията със семействата си, когато те са нарушени.
„Според мен мъжът е този, който носи отговорността как ще се развива семейството му. Не казвам, че трябва да сме супер герои. Можем да си признаем грешките, които правим. До голяма степен имаме нужда от помощта на съпругите си. Хората, които потърсят съвет, им казвам, че ние творим атмосферата вкъщи и във взаимоотношенията. Непростителността е много тежък товар. Тя е в основата на нарушените взаимоотношения. Когато някой е направил грешка и не му простиш, се стига дори до по-тежки ситуации, заради които някои хора са в затвора. Учим ги да простят, да започнат да изграждат взаимоотношения. Взаимоотношенията са работа на двама души. Ако даваш нещо добро, ще получиш добро.“
Доброволците помагат също и на семействата на лишените от свобода. „Стремим се да сме близо до тях, да знаят, че има на кого да разчитат. Подкрепяли сме ги и финансово. С приятели сме събирали и други материални помощи за тях“, обяснява Жан. За излезлите на свобода пък се опитват да намерят работа, за да не попаднат отново в капана на престъпния начин на живот. Продължават да поддържат взаимоотношения с тях и да ги подкрепят. „Това обаче са хора, които сами са го пожелали и искат промяна“, пояснява Жан. За него всичко това му носи удовлетворение. Признава, че плаща и известна цена: „Това е както, когато си купуваш нещо хубаво и плащаш висока цена. Но след това ти носи наслада. За мен е много ценно, че съм включен в промяната на човешки животи.“