За първи път ми се случи да не ме наемат на работа, защото съм бил най-добрият кандидат… Почувствах се много странно – не знаех да се радвам ли, да съжалявам ли, да се подигравам ли… И къде беше логиката във всичко това? Не знам със сигурност каква е истината.
Случката е следната: кандидатствах по програма за наемане на работа на хора с увреждания „Open mind” на Теленор. Беше обявено, че в някои области, сред които Маркетинг и Връзки с обществеността, от Теленор търсят кандидати с увреждания. А тези области са точно специалностите, които съм завършил – бакалавър и магистър.
По принцип не съм привърженик на програми създадени специално за хора с увреждания – хич даже. Смятам че копирайтърът с увреждане си е просто копирайтър, счетоводителят с увреждане си е просто счетоводител, специалистът по маркетинг с увреждане си е просто специалист по маркетинг… Въпреки това обаче, реших да кандидатствам, защото:
за разлика от други програми за хора с увреждания, сметнах, че тази на Теленор ще работи много по-добре, защото дава възможност за работа, а не готови пари или облекчения – тоест сметнах, че в случая не става дума за социална програма, а за целенасочено даване на шанс, за опит за оползотворяване на незает човешки ресурс. В това намирам смисъл.
смятам, че работа в такава голяма и сериозна компания като Теленор, би била голямо предизвикателство за мен, шанс да се развивам и натрупам опит по специалностите, които съм завършил и възможност да успея да си изработя прилично възнаграждение.
въпреки, че имам малък бизнес с копирайтинг услуги и работя в семейната фирма, приходите и ангажираността ми не са достатъчни и си търся работа, желателно по специалностите, които съм за вършил.
Затова…
Кандидатствах по обявата на Теленор. Викнаха ме на интервю
Още от влизането ми се отнесоха перфектно с мен. Всичко беше готово, когато пристигнах. Охраната ме очакваше, жената на рецепцията – също. А сградата на Теленор ми се видя внушителна и респектираща.
Успокоих се и се нахъсах още преди интервюто – даже се почувствах в свои води.
Самото Интервю в Теленор
Мина супер. Хората в Теленор наистина си знаят работата. И я изпипват.
Приех интервюто в Теленор чисто пазарно – опитах да се продам. Говорих за образованието си по Маркетинг и PR, за опита си като копирайтър, за интересите си в Интернет маркетинга и журналистиката, за увлечението си към икономиката… Даже за момент стана дума за икономическите ми възгледи и за мнението ми за актуалните събития.
Като цяло интервюто в Теленор мина много добре, а хората, които ме интервюираха, бяха много свежи и доброжелателни и ми се сториха доста впечатлени. Те го и казаха. По-конкретно, казаха, че мой голям плюс е, че имам свой онлайн бизнес за копирайтинг услуги и че поддържам сайтове и Facebook страници.
Резултатът от интервюто в Теленор
Ами, изобщо не го очаквах. Отрязаха ме. Казах си – това е ok, нормално е – имали са по-добър кандидат, сметнали са, че той ще им върши по-добра работа от мен. И аз съм отпаднал. Това е конкуренцията, а Теленор е голяма компания, на която й трябват първокласни кадри. Така си помислих. Само че…
Как точно протече уведомяването ми?
Обажда ми се служителката на HR отдела на Теленор, за да ми съобщи резултатите и ми казва, че съм бил НАЙ-ДОБРИЯТ КАНДИДАТ. В този миг, вече се готвех за разговор за пари.
Но внезапно тя странно си промени тона и каза, че аз не се вписвам в концепцията на тяхната СОЦИАЛНА ПРОГРАМА.
Идеята била да се даде шанс на хора с увреждания, които нямат много възможности. А пък аз съм имал бизнес с копирайтинг услуги и съм работил в семейния магазин, затова не съм имал нужда от помощ. Направо преуспял човек съм!
Онемях! Мислех си, че за работа в Маркетинг или PR-отдел на една частна фирма по-важните критерии би трябвало да са образованието, опитът и активността, а не липсата на възможност да си намериш някаква работа. Водещо според мен трябва да е желанието за получаване на взаимна изгода, а не просто и само за извършване на някакъв алтруистичен жест…
В крайна сметка обаче, излезе, че за да работя в Теленор трябва да съм по-нещастен и с по-малко шансове за успех другаде. Излезе, че щях да имам по-голям шанс да започна работа в Теленор, ако бях необразован, тъжен, пасивен и че за тях явно това е по-важно от реалната работа, която ще им свършиш. Разочароващо!
Посъветваха ме да кандидатствам пак догодина – програмата е ежегодна. Само че до догодина не смятам да стана по-пасивен, по-беден, по-нещастен и да окуцея още повече – щото и сега куцам, ама явно не е достатъчно, за да им отговоря на условията.
А може би пък от Теленор са преценили, че не ставам за работата. Но не са искали да наранят чувствата ми. Това е нелепо. Самоувереният човек – какъвто смятам, че съм – винаги предпочита суровата истина, пред подсладената и украсена лъжа. Но пък може би от Теленор са сметнали, че като човек с увреждане не съм достатъчно самоуверен и бих бил наранен…
Само че смея да твърдя, че съм доста уверен и силен човек. Затова винаги избирам истината – колкото и сурова да е тя. Обаче в случая не я знам, защото Теленор предпочетоха за мен украсена дежурна реплика. Постъпиха… алтруистично. И жертваха истината!
Автор Мартин Търпев
Like this:
Like Зареждане…
Related
