На пръв поглед Деси изглежда крехка и уязвима млада жена. Достатъчни са обаче няколко минути, прекарани в компанията й, за да откриеш боеца в нея. В изпитанията и трудностите, които й поднася животът, тя вижда възможност да узрее като личност и да стане по-твърда. Сила да се бори й дават двете малки ангелчета, които Бог й е подарил. Когато говори за тях, очите й се напълват със сълзи: „Давам си сметка, че те са тези, които в най-трудните моменти са ми давали сили да се изправя и да си кажа: „Не мога да бъда слаба, защото децата имат нужда от мен! Те са всичко за мен! Благодаря на Бог, че ги имам, защото всеки ден виждам колко са прекрасни и колко много щастие ми носят!“ Трудности не липсват в живота на Деси. Особено през последните две години, когато трябва сама да отглежда момиченцата си – на 5 и на 3 години.
„Живея на квартира с децата и с двете си сестри, които са тийнейджърки и за които също се грижа – разказва 27-годишната жена. – Много е трудно, защото не попадам в категорията „самотна майка“, въпреки че ги гледам сама. Нямам право на държавна помощ, нито на общинско жилище, тъй като имам брак и децата са припознати. Освен това има една фирма, която е на мое име, но в момента тя не е действаща и ми трябват 300 лв., за да я закрия. Кандидатствах няколко пъти за социална помощ, но неуспешно. Единият път беше за еднократна помощ за наем и сметки, но ми отказаха поради фирмата. Майчинството доста ми помогна, тъй като с него поне сметките бяха подсигурени. Сега вече е по-сложно, но всяка трудност отминава. Не искам да се задълбавам, да се тормозя, защото няма смисъл от това. Просто следвам една цел, вървя и вярвам, че всичко останало се нарежда. Знам, че ще е трудно, но така ставаме по-твърди и узряваме.“
Причината Деси да се грижи сама за децата е, че съпругът й излежава присъда в Затворническото общежитие в Казичене. Макар да й е трудно да говори за това, тя споделя: „Допусна грешка и го осъдиха на две години лишаване от свобода. Те вече почти минаха. Останаха само 2 месеца, но накрая е най-трудно. Не е хубаво да грешиш. Но има грешки, които правиш, след това си поемаш последствията и никога повече не ги повтаряш. Когато грешиш, в един момент чашата прелива. При нас дойде този момент и трябваше да си понесем последствията. Неприятни са нещата, които се случиха, но за сметка на това намерихме себе си, намерихме пътя и правилните отношения. От това сме само благословени.“
За Деси този период от живота й е разтърсващ из основи, не само поради финансовите затруднения, но най-вече заради раздялата със съпруга й и липсата на мъжка подкрепа при възпитанието на децата. Въпреки че мъжът й се е отклонил от правия път, тя не спира да го подкрепя. „Вярвам, че когато си с един човек, ти си с него и в добро, и в лошо. Много е лесно да кажеш „Край!“. Но човек се променя, когато му простиш, когато се чувства обичан. Аз също не съм съвършена, но той ме приема такава каквато съм. Ние сме семейство и най-доброто решение за излизане от всяка ситуация е да бъдем заедно, да се подкрепяме.“
В това усилно време на изпитания Деси получава подкрепа от фондация „Мисия Спасение“, която от години работи с лишени от свобода и помага на семействата им. „Дадоха ми работа, но беше през зимата и децата често боледуваха. Затова трябваше да се откажа“ – разказва младата жена. За момиченцата е осигурено безплатно посещение в детската градина към културно-образователен център „Дворец на щастливите хора“, управляван от неправителствената организация. „Много помагат на съпруга ми. През цялото това време Иводор Ковачев го посещаваше в Казичене, общуваше с него. Важно е да знаеш, че има на кого да се обадиш и да поискаш съвет, да поискаш помощ. За мен най-важно е отношението, вниманието, което получаваме. Когато преди две години се случи това неприятно нещо в живота ни, срещнахме много разбиране от всички, без обвинения. Отношението на Иводор Ковачев, на жена му, на хората около нас, беше като това, което Христос показа. Както Бог има милост и ни прощава, така и ние трябва да прощаваме на тези, които са сгрешили, да им показваме любов, за да се променят. И наистина, аз срещнах от тях отношение, което оказа много голямо влияние върху състоянието ми в такъв тежък момент.“
Както всеки друг човек и Деси е скътала в сърцето си мечти за бъдещето. По време на бременността с малката си дъщеря, младата жена е завършила курс за интериорен дизайн по една от европейските програми към бюрото по труда. Сега тя мечтае да създаде свое интериорно студио: „Много обичам малките детайли. Много обичам да обзавеждам, да украсявам. Това е работа, която ме привлича. Винаги съм искала да се занимавам с нещо, което ще обичам и ще влагам в него и любовта, и таланта си. Много се надявам и се моля, сега, след като приключи майчинството ми, да започна да се реализирам и да работя в тази посока.“ Другата голяма мечта на Деси е да основе фондация в защита на деца, претърпели насилие. Причината е, че тя самата се е сблъскала с този проблем и добре познава последиците му. „Знам, че е трудно да се справиш сам. Насилието може да повреди не само физиката, но и психиката на едно дете. Затова копнежът ми е да работя с тези деца, да им покажа, че са обичани и ценени. Искам да излекувам всичко в тях, да им помогна да заличат миналото и да имат по-добър живот“, споделя Деси.
