Когато бебето се бави, или кога да се обърнем към специалист

2
Добави коментар
Hajmanata
Hajmanata

Поставянето на точната диагноза на причините за проблемно забременяване е основа за успешно лечение

Понякога, за да могат един мъж и жена да станат мама и татко е необходимо единствено любов, желание и малко късмет. В други случаи обаче така мечтаното зачеване се бави и двойката се нуждае от консултация за постигане на бременност. 

Кога да се обърнете към репродуктивен специалист

Имайте предвид, че е необходимо да се консултирате със специалист по репродуктивна медицина, в случай, че правите неуспешни опити за зачеване и при Вас или Вашия партньор е налице някое от следните обстоятелства:

– липсата на забременяване продължава повече от 12 месеца при активни опити за зачеване по време и около овулация;
– менструалните цикли са през по-кратки интервали от време – на 21 или по-малко дни;
– липса на менструация за период по-дълъг от 3 месеца;
– нередовен менструален цикъл;
– два или повече аборта (спонтанни или по желание);
– жени над 35-годишна възраст;
– мъже и жени с прекарани в миналото сексуално-трансмисивни инфекции.

Поставянето на точната диагноза на причините за проблемно забременяване е основа за успешно лечение. Личните лекари и акушер-гинеколози са първите, които при откриване на проблем трябва да насочат своевременно двойката към провеждане на по-обстойна диагностика на репродуктивното здраве. 

Тези пациенти трябва да се обърнат към специализирани клиники като Медицински комплекс „Д-р Щерев“, с широк набор от специалисти, които са на разположение при необходимост от допълнителна консултация и назначаване на изследвания и процедури за постигане на успешно забременяване. Понякога лечението изисква многопрофилен екип: акушер-гинеколог, андролог, ембриолог, имунолог, ендокринолог и психолог.

Пътят към бременността – стъпка по стъпка:

При първата консултация, на която присъстват и двамата партньори, се снема щателна и пълна анамнеза, взимат се под внимание предишни изследвания, придружаващи заболявания, рискови фактори, и се обсъжда заедно с двойката план на поведение и последващи изследвания при нужда.

Следват гинекологични прегледи при жената и проследяване на овулацията й. Прегледите включват ултразвукова диагностика и се извършват в определени дни от менструалния цикъл – между 11-13 ден и 16-18 ден от менструацията.

При жената се назначава и изследване на т.нар. базални хормони между 3-5 ден от цикъла – хормоните LH, FSH, Estradiol, Prolactin, а при настъпила овулация – Progesteronе (20-24-ти ден от месечния цикъл):

– FSH (фоликуло-стимулиращ хормон) е хормон, който се секретира от хипофизната жлеза в мозъка. Изследва се в началната фаза на менструалния цикъл (от 2-ри до 5-ти ден). Неговите стойности показват яйчниковия резерв на жената и отговора към стимулацията при ин витро процедура;

– LH (лутеинизращ хормон) има отношение към индукция на овулацията (спукване на доминантния фоликул и отделяне на яйцеклетката). Най-високи нива на LH се наблюдават в периода преди овулацията. Нивата на LH, изследвани в началото на менструалния цикъл, са ориентир за яйчниковия резерв на жената;

– Estradiol (eстрадиол) е основният естрогенен хормон в женския организъм. Изследва се в началото на менструалния цикъл. В женския организъм естрогените са отговорни за тъканния растеж и пролиферацията на клетките в специфични области на тялото. По време на ин витро процедура, естрадиол се изследва с цел да се установи отговорът на яйчниците към стимулацията при ин витро процедура;

– Progesteron (прогестерон) е хормон, отговорен за подготовката на маточната лигавица и имплантация на оплодената яйцеклетка. Този хормон се изследва във втората фаза на менструалния цикъл (19-ти – 23-ти ден) и то предимно при жени, при които се проследява овулацията. 

Други необходими изследвания, които могат да се назначат, са микробиология на влагалищен секрет, онкоцитонамазка, тестове за инфекции като хламидии, уреаплазма, микоплазма, трихомони и д.р. В определени случаи може да се назначи хормонално и ехографско изследване на щитовидна жлеза.

Паралелно с изследванията на жената се извършва и спермограма при мъжа (анализ на семенната течност). При откриване на отклонения в спермограмата се прави консултация с уролог-андролог и се назначават допълнителни изследвания на мъжа като микробиология на еякулат, хормонални нива, разширена спермограма, даваща информация за качеството на сперматозоидите и тяхната оплодителна способност, и др.

Ако спермограмите на мъжа (стандартно се правят 2-3) и хормоналните изследвания на жената са в норма, но продължава да липсва зачеване, се пристъпва към проверка на проходимостта на маточните тръби на жената.Това може да стане чрез хидротубация под ултразвуков контрол или хистеросалпингография (т.н. „цветна снимка“).

В случай, че не се установи причина за ненастъпване на бременност, по време на дните около овулация на двойката се препоръчват полови контакти (т.нар. контролиран коитус), като съпругът спазва 3-5 дни въздържание преди това. Не се препоръчва прекалено дълго въздържание или липсата на такова, тъй като това е оптималният период за обновяване на сперматозоидите в еякулата. На същия или следващия ден чрез ултразвуков преглед се проверява дали доминантния фоликул се е спукал. Това е индиректен метод за установяване на овулация и отделянето на годна за оплождане яйцеклетка.

Понякога се налага да се назначат и допълнителни изследвания и манипулации както при жената така и при мъжа. Така например при клинични данни за ендометриоза може да се назначи лапароскопия с цел отстраняване на ендометирозните кисти и лезии или хистероскопия с цел оглед състоянието на маточното тяло.

При повтарящи се спонтанни аборти, по преценка на лекуващия лекар може да се назначат генетични изследвания и при двамата партньори.

По време всички описани стъпки е много важно доверието в лекаря, извършващ прегледите, консултациите и процедурите. Заедно с него вие ще извървите понякога нелекия път към желаната бременност и раждане на здраво бебе.
 

Източник: Медицински комплекс „Д-р Щерев“