В поредното зашеметяващо издание от “Съдби на кръстопът” разказаха за семейство от провинцията, което идва в София. Записват сина в ново училище и там започват проблемите. Тарторката на момичетата моментално харесва новия, но неговата незаинтересованост я прави злобна. Подиграва го, пръска го със спрей. Върхът е, когато започва да се блъска в него, пищейки че я опипва. Учителите и директорът отначало вярват на нея, като дори пишат забележка на тероризираното момче.
Това издание бе като сбор от шизофреници – всеки с някаква лудост. Жертвата е застрелян комплексар, който пише домашните на съучениците си, за да не го тормозят. Неговaтa душманка Ана е типичната малолетна дрисла, чийто единствен довод е “Знаеш ли кой е баща ми?” Родителите също са луди за връзване. Срещат се, но никой не говори по същество, а само хвърлят кал. Майката на момчето дума не обели, че “възпитаната” Ана си е позволила да наплюе и нея, а това е лично впечатление. Вместо него майката пробутва твърденията на сина, на които другите родители съвсем естествено не вярват. Така е и в живота – хората не умеят да решават проблеми. Предпочитат да плюят и обвиняват истерично.
Неприятната ситуация е решена от учителя по рисуване, който с очите си вижда как Ана тормози новия съученик. Препречва му пътя, подиграва го, залива го с вода, а едно момче изсипва чантата му на земята.
Защо учителите отначало вярват на истеричната курвичка Ана? Понеже родителите й правели дарения на училището. Това се случва много често по класове и детски градини. Нямам нищо против да обръщат специално внимание на детето заради родителски дарения, но не и за сметка на останалите. Също така е недопустимо да им дават привилегии. Като са толкова благодарни, нека им преподават в извънучебно време. Повече няма какво да направят. Не да прикриват и замазват простотиите на изпростели тийнейджъри.
Like this:
Like Зареждане…
Related
