Живот като на кино

1
Добави коментар
author
author

Отвличания, убийства, дрога, бягство, затвор, пълна промяна, нов живот…Това не е сценарий за холивудски екшън, а житейският път на човек, преминал през истински катарзис. Казва се Али Дини. По произход е иранец. Не се притеснява да върне живота си като на лента дори пред непознати, защото вярва, че личната му история е свидетелство за съвършено ново начало, далеч от подземния криминален свят.

Али пристига в България през 1990 г., точно в началото на прехода у нас. Бяга от родината си, защото има издадена смъртна присъда. Минава през границите нелегално с фалшив паспорт. „В стария си живот се занимавах с криминални неща – дрога, оръжие. Лежал съм 14 години в българските затвори“, припомня си Али. Промяната в живота му идва докато излежава последната си присъда от 4 години и половина лишаване от свобода за отвличане. В Централния софийски затвор попада на Иводор Ковачев, който повече от 18 години работи с лишените от свобода.

„Иводор идваше всяка сряда в затвора. Посещавах редовно събранията му в затвора, но все още бях стария Али, държах дрогата в затвора – споделя иранецът. – В един момент заради крака ми, който е частично ампутиран, трябваше да отида в болница. Излизайки навън, опитах се да избягам. Скрих се на едно място, взех фалшив паспорт и малко багаж, и се готвех да бягам към Англия. На границата на Русе ме хванаха и ме закараха в ареста. Там имаше един мой сънародник. В стая 3 на 4 метра трудно минава времето, но аз се бях научил как да го уплътнявам. Тренирах, занимавах се и с други неща, но пак ми оставаше време, в което нямаше какво да правя. Тогава попитах иранеца дали има нещо за четене. Той извади от сака си Библия, но предположи, че като съм мюсюлманин няма да искам да я чета. Аз му казах, чу каквото и да ми даде, ще го чета. Това беше първият път, в който видях Библията на ирански език и се зарадвах. Първоначално докато я четях се шегувах с Исус Христос и смятах, че върти света на пръста си. Четейки, смятах, че съм грешник и мястото ми е в ада, че няма спасение за мен, защото имах две дела за убийства – едно в Иран и друго в България. Но успях да видя светлина в дъното на тунела и да повярвам, че има обратен път и за мен.“

Али ясно помни момента, в който идва промяната в живота му, приемайки християнството за своя вяра – 18 октомври 2009 г.:

„През целия си живот съм търсил три неща: търсих любовта, но на грешни адреси. Търсих сигурност, имах най-хубавите оръжия в София, но никога не се чувствах сигурен. Търсих приемане, но в подземния свят те ценят докато имат интерес. Когато интересът свърши, искат да те убият, да ти отнемат каквото имаш. Видях, че Бог ми дава истинска любов. И Той е този, който ми дава сигурност, който истински ме цени. Всички празноти, които чувствах цял живот, изчезнаха след като повярвах.“

Али признава, че никога няма да забрави и деня, в който излиза на свобода и се оказва на кръстопът. Изборът му по кой път ще поеме определя генералната посока на живота му.

„Когато излязох, в джоба си имах само една Булфон карта и нито стотинка. Първото нещо, което изникна в главата ми, беше къде да отида, откъде да получа някой лев, за да преживея, докато намеря някаква работа и изкарам пари. В първия момент забравих за Иводор Ковачев. Сложих картата в телефона и мислех да се обадя на едни хора от миналото ми, които държат улиците и са от силните на деня. Имахме някога общи интереси, ще ми пратят храна, шофьор, джобни пари, квартира, в която да живея месец. Но в този миг в съзнанието ми се появи Иводор. Той е човек, който много се грижеше за мен и ми помогна да израсна в промяната. Тогава реших, няма начин, ще се обадя на него. Добре, че му се обадих, посрещнаха ме от фондацията, помогнаха ми да си взема квартира, да си стъпя на краката. Затворих старата врата зад гърба си и отворих нова.“

Али Дини не спира до това да промени само собствения си начин на живот, но се амбицира да помага на други хора с криминално минало да се върнат в правия път. Най-силното му оръжие е личният пример.

„Когато човек излезе от затвора, тогава е най-тежко. Това е кръстопът в живота – споделя Али. – Там е мястото, където решаваш накъде да поемеш – към стария или новия живот. С група бивши затворници и техните съпруги се събираме два пъти в месеца в „Дворецът на щастливите хора“, където двама преподаватели ни обучават как да управляваме личните си финанси. Всеки затворник се сблъсква с този проблем. Много съм насърчен, защото това е нещо добро и можем да се научим да организираме по правилен начин живота и финансите си. По този начин помагаме на бивши затворници.“

Намирането на работа е едно от най-големите предизвикателства, пред които се изправят бившите затворници. Работодателите рядко се престрашават да наемат някого, когато разберат за съдебното му минало. Тогава обаче човек, притиснат от нуждата, лесно може да се подхлъзне. Затова Фондация „Мисия Спасение“ и в частност Иводор Ковачев полага сериозни усилия, за да помогне на тези мъже да намерят подходяща работа.

Али има на сърце да помага и на бежанците, които търсят убежище в България. „Нито един човек не бяга от родината си от добър живот“, казва той. Всяка седмица иранецът посещава лагерите в Бусманци и Любимец. За начина, по който им помага, разказва:

„Имат много нужди. Всеки идва с малка раница и това е целият му живот. Имат нужда от дрехи, лекарства. Имат много проблеми. Не знаят език, затова им превеждам. Ние им показваме любов безвъзмездно. Това е най-голямото оръжие, което работи, защото в днешния ден никой пръста си дори не мърда, без да има интерес. Чрез проекта им помагаме да се интегрират, да учат български език, също камериерство, шивачество, за децата им се организират арт занимания. Това много им помага да общуват с хората, да се освободят от психическите си товари, които носят. Защото когато са в емигрантския лагер, човек мисли само за проблемите си, какво да направи, как да ги реши. Вярвам в това, което правя и виждам плодовете.“