Нана Райчева: „Винаги търся и намирам най-доброто в човека“ | ПЪТЯТ НА НОВОТО НАЧАЛО

1
Добави коментар
author
author

Тя рисува въздействащи картини не само с четка и бои, но и с думи. С истинска страст разказва за нещата, които я вълнуват и в които вярва. Носи красивото име Нана, чийто корени изследователите свързват с древните траки. Завършила е философия, но се определя като самодеен художник. Споделя, че винаги е рисувала и за нея това е необходимост като дишането. Преподавател в Художествената академия харесва картините й и я кани да посещава курса по графика на проф. Галилей Симеонов. Включва се и в курса за любители, воден от големия живописец Сергей Петров. „Това са школуваните ми познания по изобразително изкуство“ с присъщата си скромност заявява Нана. Обича да работи с маслени и сухи пастели, както и с маслени и акрилни бои. „С акварел имам някои постижения, но това не е моята техника. Трябват много усилия, за да си партнираш с акварела и да се получат тези магии, които след това не се повтарят“, признава тя. За нещата, които истински я вдъхновяват, казва:

„Много ме впечатлява човешкото лице, психиката на човека. Но напоследък рисувам по-декоративни, по-фриволни и експресивни неща, защото очите ми са изморени от много рисуване. Имам също астигматизъм. Но портретът е бил моята магия. Когато рисувам човек, особено от натура, аз се влюбвам в него. Може да няма хармонични черти, но когато рисуваш, виждаш какво съвършенство е човекът. Може би в мен има нотка идеализъм. Когато правя портрет, въпреки приликата с модела, има оттенък на възвишеност, без да стигам до символика. Винаги търся и намирам най-доброто в човека.“

От години Нана работи с деца и им предава любовта си към рисуването. От половин година обаче се е посветила и на предизвикателството да помогне на лишени от свобода да преоткрият себе си чрез силата на изкуството. За мотивите си да се включи като преподавател в проекта „Пътят на новото начало“ на фондация „Мисия Спасение“, тя споделя:

„Присъединих се към фондацията, защото тук попадаш в различно обкръжение. Това е един оазис на топлите човешки отношения. Не че нямаме кусури, но общата атмосфера е такава, че те кара да бъдеш екипен, да бъдеш в услуга на колегите и децата. Този дух те увлича и като че ли ставаш по-добър. Когато Жани и Иводор Ковачеви ми предложиха да се включа в проекта, да си призная малко се стреснах. От друга страна беше провокация за мен. Рембранд е казал: „Дай ми въглен, за да нарисувам светлината“. С тъмното най-много изпъква светлината. Не че аз съм светлината, а те са въглена, в никакъв случай. Но на подсъзнателно ниво може би съм искала да открия човешкото, истинското в тези хора, които излежават присъдата си. Приех и първият ден беше шок за мен. Озовах се в този зандан, в който минаваш през девет полицаи до десетия, докато стигнеш до заветния арт клуб. В нашата митология лишените от свобода са едва ли не урунгели, страшни на вид рецидивисти. Нищо подобно. Открих много симпатични хора. Разбира се, всеки от тях е прегрешил но някакъв начин, което е жалко. Но пък явно бяха подбрани хора, които имат отношение към изкуството, които са с по-високо ниво на интелигентност и култура. Един от тях е дори професионален художник. Отивам там да споделям, не да поучавам. Часовете, които прекарваме заедно, взаимно се обогатяваме. Всеки показва своето отношение към изкуството, своя страна от характера. Някои рисуват повече със замах. Други са педантични, прекалено перфекционисти. Някои имат по-развит естетически вкус, други са по-наивни.“

Нана споделя, че не среща трудности да намери общ език с тези хора. За ежеседмичните си срещи и работа с тях, тя разказва:

„Първата реплика, която ме впечатли е на Христо, чийто прякор е Космосът. Той ми каза: „Госпожо, аз съм свободен човек. Не е важно къде се намираш, а какво правиш“. Това потвърди истината, че свободата е състояние на духа, а не толкова физическа реалност. Въпреки че е по-хубаво да си духовно свободен на Рилските езера. При първата ни среща им се представих, казах им, че съм самодеен художник. Разказах им за своя път на развитие. Подарих на всеки диплянка със снимки на мои картини. На занятията нося мои оригинални работи, както и репродукции на български и чужди художници. Първите ни уроци бяха свързани с цветознание, композиция, перспектива, „а,б“-то на изобразителното изкуство. Желанието ми е да се учат от големите художници. Ван Гог е стартирал своя художествен път с прерисуване на продукции на художници, най-вече на Миле, докато намери себе си. Трябва да има баланс – рисуване от натура, от фотография, от репродукции и по въображение. Имахме три занятия с постановки на предмети, красиви съдове и плодове, но им беше по-трудно, затова минахме на рисуване от фотографии с размер А 3. Всеки от тях получи индивидуален комплект от материали за рисуване- подходящи листа, пастели, акварелни и акрилни бои. Докато рисуват се шегуваме, говорим за нещата от живота и малко по малко се разкриват тайните на битието на това затворено общество. Един от моите ученици е Стоян, който е инвалид от кръста надолу. Получава пенсия по инвалидност 200 лв. на месец и до там са му стигнали ангелите, че се е изкушил с някакви хора да печата фалшиви евра. С 200 лв. как се живее?! Това не е оправдание, но все пак някакво обяснение за изкушението. В началото Стоян ми каза да не му нося материали, защото не може да рисува, а предпочита да прави нещо приложно. Донесох му бяла и червена глина да прави малки пластики. Той се справи удивително добре и след това започна да рисува. Оказа се, че е отличника ми, най-смиреният от всички, най-мълчаливият докато работи, но постига най-добри завършени резултати. Радост за учителя.“

Бягството от действителността и желанието да се докоснат до нещо красиво са част от мотивите на лишените от свобода да се включат в курса по рисуване.

„Когато човек даде най-доброто от себе си, той се чувства удовлетворен и щастлив – обяснява Нана. – Тогава усеща своята значимост и полезност. Бих нарекла заниманията ни арт терапия. Това са часове на разговор, на взаимно споделяне. Мога да кажа, че както сваляш люспите на лука една след друга, така и те след всяко рисуване разкриват част от личността си. Същевременно виждам всеки един все по-озарен, по-адекватен, по-отворен след часовете по рисуване. Беше ми много приятно, когато ми казаха, че посещението ми е празник за тях.“

Истинско признание за Нана е подаръкът, който получава за рождения си ден от един от затворниците – рокерска кърпа за глава, червена тениска със свит юмрук в духа на Че Гевара и надпис „Сдружение на затворниците“.

„Не знам кой получава повече – дали аз от тях или те от мен – казва художничката. Научих се да бъда по-дисциплинирана и да ценя свободата. Много неща приемаме за даденост. Космосът и Огнян работят здраво. Когато нямат материали, използват стари чаршафи, от летвички си правят подрамки, с лак за пода си лакират картините. Това ме кара да ценя свободата, възможностите, които имам. Когато отида при тях, аз съм просто дама сред много кавалери. Усещам респект, уважение. Много се зарадвах на нещата, които получих за рождения ми ден. Подариха ми кой каквото може. Получих шоколад с лешници, но това беше най-вкусният шоколад, който съм яла. Те нямат възможност да пазаруват и да ми го поднесат като подарък е голямо нещо.“