Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му.
Когато си на 18, на 20, на 30 г. тази мисъл на знаменития американски актьор Джон Баримор звучи по-скоро като някакъв анахронизъм, като утопичен постулат, изсмукан от пръстите. Спомням си начина, по който възприемах света, когато самата аз бях на осемнадесет – вярвах, че той е безусловно мой, а остаряването свързвах с навършването на тридесет години. 30…цели тридесет?! Когато навлизаш в живота, представите ти са все още детски, незрели, непроходили и наивно стерилни. Точно като бебето, което вижда кола и казва „бу бу“. Малкото човече все още не знае какво точно е автомобилът, какво е предназначението му, как се задвижва, асоциира го само и единствено със звука, който издава.
От камбанарията на порастващите (прохождащите) светът изглежда необятен и същевременно лесно покорим. Безбрежен, но лесен за преплуване. Когато си дете виждаш света предимно в пастелни тонове. Растейки, разбираме, научаваме, че светът наистина е необятен и безбрежен, но не е чак толкова лесно да го покорим. Научаваме, че животът се рисува с много цветове – някои прекрасни, повечето – поносими, други направо грозни. В живота невинаги вървим само нагоре – налага се да слизаме, да се качваме, и отново да слизаме – и не само от камбанариите на илюзиите, често слизаме просто от столчето, на което сме се покачили с надеждата да видим хоризонта. Вървим напред, но не с едно и също темпо. От време на време спираме, оглеждаме се и продължаваме. Годините се завъртат около нас и осъзнаваме, че младостта не е състояние на простата математика. Младостта не е цифра, не е и дефиниция. Тя е нещо, което зависи само и единствено от нас, от теб, от мен… Ние, ти, аз …съм този, който решава как ще я употреби и дали ще я задържи. Дали и кога ще заяви дефинитивно категорично „Стар съм вече“ и ще побърза да прегърби рамене под тежестта на битието, примирен, отчаян и взрян единствено в миналото.
Учените също непрекъснато изследват старостта
Британска анкета показва, че на Острова старостта идва на 80. Това се дължи на по-здравословния начин на живот. Голяма част от анкетираните британци посочили, че човек се счита за стар едва след като навърши 90. На друго мнение обаче бе екип специалисти, който преди години дефинира момента на настъпване на старостта – 59 години, 2 месеца и 2 седмици. Проучването бе поръчано от британското министерство на труда и пенсиите, и цитирано от „Дейли телеграф“.
Сътрудници на Международния институт по приложен системен анализ направили сериозни изследвания, според чиито данни старостта трябва да се определя по това колко години средно остават на човек да живее. Преди 200 години се е смятало, че хората, доживели 60-годишна възраст, са достигнали дълбока старост. Днес и мъжете, и жените на тази възраст водят активен начин на живот.Учените постановили, че днес старостта настъпва на 74 години.
Водена от размисли за старостта и момента, в който човек трябва да бъде наречен „стар“, реших да направя малък експеримент. Зададох на хора на различна възраст въпроса:
Кога човек е стар?
Животът е едно непрекъснато пътуване, в което през различните възрасти просто сменяме темпото на придвижване
Човек е стар, когато има внуци.
Мила, 13 години, ученичка
Има толкова старци на по двайсет години…Човек е стар тогава, когато престане да мечтае, когато престане да рисува живота си и се примири със сивото, което го заобикаля.
Светла, 28 години, творец
Чукнеш ли 50-така, вече си стар.
Иван, 34 години, свободна професия
Остаряваш тогава, когато си позволиш. Няма значение какво е тялото, важното е духът ни на колко години се чувства. Аз се чувствам млада, защото всеки ден се събуждам с усещането, че имам да свърша още хиляди неща.
В.Иванова, 68 години, пенсионер
Аз съм стар, но не съм старец. Вълнуват ме същите неща, които вълнуват младите, но за разлика от тях знам стойността им. Всеки ден играя шах с приятели, които са на различна възраст и всички сме млади.
Бай Васил, 82 години, шахматист
Колкото повече напредвам в годините, толкова повече разбирам, че представата ми за старостта и кога тя идва, е била абсолютно сгрешена. Не зная кога човек е стар, може би тогава, когато се почувства самотен? Но пък това не е въпрос на възраст…Наистина не знам.
Геновева Илиева, 47 години, икономист
Старият човек мрази младите хора и непрекъснато се оплаква, макар че моята баба не е такава, но тя не е стара.
Вальо, 6 години, в предучилищна
Вероятно – колкото хора, толкова и концепции за остаряването, толкова нюанси. Аз мисля, че единственият начин да изглеждаш млад в очите на другите е да се чувстваш млад. Старостта, тази, измерената в цифри, е благословия, защото няма друг начин да живеем дълго, освен остарявайки. И се сещам за една мисъл на Симон дьо Бовоар, която моята баба често повтаря: За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на съществуването ни.
