Снимка: google / Монитор
Охолен живот на гърба на френската държава води главният редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов. Журналистът, който преди няколко години се пробва да си изгради имидж на разследващ журналист в общественото пространство именно със статия, уж уличаваща тогавашен министър в източване на социалната система на „петлите“, всъщност се възползва активно от същата тази система, пише „Монитор“.
От години насам Чобанов живее в жилище, собственост на Office public departеmental d’habitation a loyer modere OPHML (Hauts-de-Seine Habitat) – обществено дружество с подразделения в част от общините във Франция, което според регламента си строи и предоставя жилища на „социално предизвикани“ хора. Т.е. лица с по-скромни доходи, нуждаещи се от подкрепата на държавата.
Това показва справка на агенция „Монитор” в кадастъра и в Бюрото по ипотеките, отговарящи за китното парижко предградие Плеси-Робинсон. Именно там, на ул. Allee des Mouilleboeufs №10, се помещава от 2008 г. семейството на Чобанов.
Цени за привилегировани
Апартаментът от 70 квадрата се намира в нова кооперация на по-малко от десетилетие живот с дограма, излъскана фасада, ламинирани щори и обширен паркинг, като Чобанов плаща за жилището наем поне с 20% под пазарния. По собствени признания. В интервю за Канал 3, което телевизията ще излъчи в цялост утре, той твърди, че за подобно жилище на свободния пазар трябва да даде около 1000 евро, а Чобанов брои само 800 евро наем. Останалото се доплащало от Френския национален научен институт CNRS, в чиято лаборатория MoDyCo (водеща се към университета „Париж-Запад”) е научен работник.
Кооперацията в Плеси-Робинсон, където живее Атанас Чобанов със семейството си
Отново според твърдение на Чобанов до факта, че обитава жилище с чувствително намалена цена, се стигало заради правило, според което не можел да дава повече от една трета от дохода си за място за живот. Агенция „Монитор” се обърна и към научния институт, и към университета „Париж-Запад” със запитване наистина ли има такова условие, апартаментът от техния социален фонд ли е, при положение че официално се води на OPHML, доплащат ли и колко за него и въз основа на какви критерии Чобанов изобщо е получил подобно жилище.
От втората институция деликатно препратиха горещия картоф към първата с мотива, че „биволът“ е служител на CNRS. От там пък отговор все още няма, но докато чакаме институциите в страната на „петлите“ да реагират на запитването ни, дори и да приемем за истина твърденията на Чобанов, съпоставката им с фактите показва чувствителни разминавания, които напълно обясняват изнервената реакция на „бивола“ от последните дни и опита му да прикрие стореното с крясъци, че бил притискан и тормозен.
Разминавания
Според собственото му признание заплатата му е „над средните нива за Франция“, като посочва сумата от 2800 евро на месец. С една уловка – без да споменава брутна или нетна стойност е това. Предвид факта, че средната заплата в страната към изминалата година е 2180 евро чисти, което прави 3114 евро брутни, това означава, че цифрата, посочена от Чобанов, е нетна. При това положение брутното му възнаграждение надминава с близо една четвърт критичното ниво от 3000 евро, над което според собствените си твърдения Чобанов трябва да си наеме жилище на пазарни цени.
Тук е моментът да се отбележи, че в тези сметки дори не споменаваме парите на съпругата му – рускинята Мария Онучко, която е журналист и макар в момента да пише на парче, все пак също има доходи. Това обаче е нищо на фона на факта, че френският „държавен служител“ Чобанов, активно възползващ се от всеки бонус на системата за активно подпомагане на страната, е и бодър частник, регистрирал се като самонает консултант в сферата на информатиката на адреса на… социалното си жилище.
Входът на Чобанов
Справка в търговските и данъчните регистри на страната показва, че „биволът“ се води самонает консултант от 2002 г., като първоначално е дал за адрес за кореспонденция предното си жилище, намиращо се на Rue de la clef №7 в сърцето на Париж (за справка за 40 кв.м там е плащал 750 евро до 2007 г., което обяснява защо Чобанов е направил всичко възможно да се закачи за френската социална система). След преместването си в Плеси-Робинсон той сменя адреса за кореспонденция, като за тази година се води, че не получава никакви доходи от консултантската си дейност.
Не така стоят обаче нещата в миналото. В търговския регистър на Франция изрично е упоменато, че в предишни години е имал служители и съответно възнаграждения, а самата консултантска дейност е регистрирана по ДДС. Според френското законодателство всяка фирма, която иска да ползва данъчен кредит, трябва да има оборот минимум 40 000 евро годишно.
Като се допълни и фактът, че „социално предизвиканият“ Чобанов всъщност според разбиранията и у нас, и във Франция се води имотен човек (факт, който би трябвало да възбуди интереса на френските социални служби), тъй като притежава китна морска вила в село Варвара и дори е притежавал червено порше (според разказите на бившия му съдружник – вече покойния Александър Градинаров), е, меко казано, нагло, че „биволът“ изобщо има достъп до социални бонуси.
Но пък той явно не страда от скрупули, след като чистосърдечно признава, че държи активна регистрацията на консултантската си дейност, защото можело да излязат „някакви странични доходи“.
Наглост
И като стигнахме до наглостта и бившия му съдружник Градинаров, тук е моментът да се подчертае, че българи, живеещи в чужбина, се оплакват от години, че са били измамени и завлечени с пари от Чобанов. Средствата били предназначени за издаването на вестник във Франция, но отишли в джоба на „бивола“. За това съобщават самите те в специално създаден от тях блог, имащ за цел да разкрие далаверите на представящия се за парижки журналист нашенец.
„Правим този сайт, за да покажем истината за лицето Атанас Чобанов, което се подвизава в интернет пространството и като кандидат за Европейския парламент, председател на няколко фантомни партии, издател на „Парижки вести” и още много неща, които ще напишем скоро тук. Омръзна ни подобни хора да злоупотребяват с интересите и потребностите на българските общности в чужбина, водени от най-груби кариеристични и користни подбуди“, пишат българите.
През 2009 г. Чобанов успява да придобие права върху вестника „Парижки вести“, който доскоро е издавал заедно със съдружника си – известния писател Александър Градинаров.
Първият брой на вестника излиза през април 2003 г. От декември 2004 г. обаче „Парижки вести“ излиза заедно с друг задграничен седмичник – лондонския „Будилникъ“, първия български вестник във Великобритания, и се разпространява в България, Франция, Великобритания, Холандия, Чехия и Германия, а годишният абонамент за двете издания струва 65 евро. В изданието Чобанов се подвизава като директор. В отворено писмо група български творци, живеещи в чужбина, обаче заявяват, че Чобанов „е напълно неизвестен сред авторитетните и успели българи в чужбина“.
Преди 2 години Градинаров умира, но преди смъртта си разгласява публично, че е бил прецакан от доскорошния си партньор Чобанов, който „с измамни действия“ успява да му задигне вестника, като го използва като повод да събира спонсорства и дарения за собствената си издръжка. Срещу Чобанов е заведено и дело във Франция.
Битие под сянката на службите
Преди да стане „независим журналист“, Атанас Чобанов се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях.
Твърденията на нашенците всъщност далеч не са единствените, които хвърлят сянката на службите над битието на самозвания разследващ журналист. Съпругата му Мария Онучко, която в момента работи за Russia Beyond the Headlines („Русия отвъд заглавията”) – задграничен проект, зад който се твърди, че стои кремълската пропагандна машина, е дъщеря на дългогодишния кореспондент на РИА Новости в Париж и Брюксел Виктор Онучко. Не е тайна, че на подобни позиции изобщо не се пращат случайни хора.
Самият Чобанов е емигрант в Париж от 1991 г. В младежките си години е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия. През последните няколко години прави отчаяни опити да се включи в политиката. За целта се умилква около СДС, после около НДСВ, а в последно време се пише активист на ДСБ. Има данни, че преди години се е ангажирал и с партиите на Жорж Ганчев, а след това с Евролевицата на Александър Томов.
„Отритнат е отвсякъде поради психическа неуравновесеност, нарцисизъм и агресивност. Отличава се с безпринципност и готовност да направи всичко за пари. Характеризира се с пълна безидейност и склонност да паразитира върху чужди идеи, които присвоява и представя за свои“, твърдят нашенци зад граница. След това Чобанов прави няколко опита да създаде своя партия, но не успява да привлече симпатизанти – сред тези опити са „Е-партия” и Съюз на българите по света „Бъдеще”.
Скочи на бившите си авери заради постове
Самообявилият се за воин на честната и неподкупна журналистика Атанас Чобанов е деградирал до най-обикновен кариерист и хейтър, твърдят негови приближени пред Блиц. Чобанов, който се бори за правдини в България от удобното си жилище в Париж, бълва обидни постове в личния си профил във Фейсбук срещу доскорошните си приятели и съюзници от „Протестна мрежа“ и Реформаторския блок, показа проверка на агенцията. В някои от последните си постове Чобанов дори се възмущава, че организациите не са скочили да го бранят, след като стана ясно, че се прави проверка на имуществото му.
„Обиден е, чувства се прецакан още от парламентарните избори миналата година, когато ДСБ не го издигнаха в листата си за депутати и трябваше да се кандидатира от Зелените. Тогава Зелените регистрираха най-слабия резултат в историята си“, коментира активист от партията на Радан Кънев и Иван Костов. Всъщност Чобанов минава за момче за мръсни поръчки на джобния генерал от ДСБ Атанас Атанасов.
В „разкритията“ на „Биволъ“ няма да прочетете и редче за приватизационните далавери на Костов и офшорния бизнес на президента Плевнелиев и енергийния олигарх Иво Прокопиев. След като го прецакали на изборите обаче, Чобанов се ожесточил срещу своите. „Неговата мечта е да стане депутат или евродепутат. Това е чисто и просто обикновен кариеризъм. Идеалите са за заблуда. Другата му велика цел е да скрие, че жена му е кореспондент в Париж на руски вестник, близък до Путин. Как така ще се пише за такъв русофоб, пък семейството му ще се издържа от Кремъл“, твърдят от обкръжението на Чобанов.
