Падеж е форма на съществителното, изразяваща неговата връзка с другите думи в изречението. В английски език съществуват следните падежи: – два падежа за съществителните имена, – два падежа за личните местоимения. При съществителните имена се използват два вида падежи: Общ падеж (the Common Case). В общ падеж съществителните нямат някакви специални окончания. В тази си форма съществителните се посочват в речниците. Връзката на съществителното с другите думи в изречението се дава с помощта на предлози, а също се определя от мястото, заемано в изречението (особено е важно мястото по отношение на сказуемото). Съществителните имена в общ падеж в изречението изпълняват функции на подлог, допълнение и обстоятелство. The book is on the table. – Книгата е на масата. Притежателен падеж (the Possessive Case). Съществителните в притежателен падеж са определение за следващото след тях съществително и отговарят на въпроса „чий?“, обозначавайки принадлежност на предмета. Форма за притежателен падеж могат да имат одушевените съществителни, обозначаващи хора и животни. Неодушевените съществителни, с някои изключения, не се използват в този падеж. children’s note-book – детската тетрадка, тетрадката на децата;, cat’s tail- опашката на котката, котешката опашка. Peter’s book is on the table. Книгата на Петър е на масата. Притежателен падеж се образува като към думата се добавя апостроф и буквата „s“. Ако съществителното в общ падеж е в множествено число, то буквата „s“ не се добавя, а се поставя само апостроф. Но ако множествено число се образува без суфикса „-s“, то в притежателен падеж се появява „s“. Окончанието „s“ при притежателен падеж се чете като [s] след глухи съгласни (cat’s), и като [z] след звучни съгласни и гласни (Tom’s) и като [iz] след свистящи и шептящи звуци (Soames’s). При личните местоимения се използват два вида падежи: – Именителен падеж (the Nominative Case), – Обектен падеж (the Objective Case). Именителен падеж (the Nominative Case) Лични местоимения: I, we you, you he, she, it, they В именителен падеж личните местоимения изпълняват ролята на подлог и именна част на съставно сказуемо в изречението. В качеството си на подлог в изречението: He was there yesterday. – Той беше там вчера. You don’t understand me. – Ти не ме разбираш. В качеството си на именна част на съставно сказуемо употребата на лични местоимения може да е както в именителен, така и в обектен падеж. При това, формите за именителен падеж се считат за книжовно официални, а хормите за обектен падеж – разговорни. Who is there? – Кой е там? – It is I. (официална форма) – Това съм аз. – It is me. (разговорна форма) – Аз съм.
Това е възможно най-обобщената информация за понятието падеж (The Case), използвано в английски език най-вече при съществителните (общ и притежателен падеж) и при личните местоимения (именителен и обектен падеж). Подробности за различните английски падежи даваме в следващи публикации. –––- Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу – в коментарите.
