С глобализацията и интернет търговията у нас дойдоха ред неща, включително празникът на Вси Светии или Хелоуин. Децата му се зарадваха и приеха като свой, а където отидат децата, там
С глобализацията и интернет търговията у нас дойдоха ред неща, включително празникът на Вси Светии или Хелоуин. Децата му се зарадваха и приеха като свой, а където отидат децата, там отиват и търговците, зарадвани на новоотворената пазарна ниша.
Естествено, веднага се надигнаха и възмутени гласове, че това е един чужд, даже вражески празник, който иде, за да претопи клетата ни национална идентичност и да стопи крехкия ни интегритет на източноправославно общество.
В интерес на протокола трябва да отбележим, че празникът добива широка популярност през ІХ в. при наш комшия, византийския император Лъв VІ Мъдри, като един от големите източноправославни празници. За да завършим църковната тема, нека напомним, че християнството разполага ритуалните си дати върху по-старите езически чествания. И така стигаме до въпроса
Какво се случва в края на октомври?
Основното събитие за хората, които не са имали понятие кои са семейство Кардашиян, е краят на земеделския сезон и приключването на полската работа. Всичко, което земята е можела да даде като семе и плод е прибрано. На Димитровден аргатите и строителите си взимат хонорарите и се прибират по родните си места. Денят се скъсява. Персефона е отвлечена от Хадес в царството на смъртта, а майка й Деметра, богинята на плодородието, отвръща лице от грижата си за хората и тръгва да я търси. Мракът и студът завладяват земята и така ще бъде до Рождество, когато с появата на Божия син и денят ще започне да увеличава силата си, па макар и с по едно житно зрънце на ден.
За келтите и галите започва тъмния месец, в който се разказват страшни приказки. У нас, впрочем, също идва време за приказки и къщни занимания. След залез не се излиза навън. Преградата, отделяща нашия от света на мъртвите изтънява, става пропусклива, вратата се отваря…
… и влизат пакостливите духове
Те трябва да бъдат умилостивени, за да оставят дома, обитателите и реколтата му. Кои са тези духове? Смята се, че са душите на деца, които са починали преди да бъдат кръстени.
В родната демонология им викаме „нави“ идва от старобългарското навъ, което означава мъртвец. Навите са голи пилета, без пера, в късна есен те влизат през комините и тормозят родилките и новородените.
Точно както на Хелоуин маскираните като духчета деца се подкупват с лакомства, за да не правят бели, у нас се е омилостивявала Баба Шарка. Получи ли нещо слако, тя омеква, шари децата по-леко и си тръгва по-бързо.
За поборниците на родната традиция ще споменем, че автентично наш празник, съвпадащ по време с Хелоуин, е Мишин ден – тогава врати, прозорци и пролуки се покриват с кравешка тор, да да се „замажат“ очите на мишките и те да останат слепи за събраното жито. Както се казва „И ние сме дали нещо на света“.
Кой е Джак с фенера?
Сведения за дейността му дават шотландски, бретонски, английски, фламандски и германски източници. Според едни предания той бил ковач, според други обикновен крадец. Общото във всички версии е, че успял да измами Дявола. В една от версиите го накарал да се превърне на монета, която пъхнал в кесията си, а там имало малък дървен кръст, друга история разказва, че Джак качил рогатия на дърво, под което нарисувал кръст. За да бъде освободен, Дяволът обещал на Джак да не го взема в ада. Когато Джак умрял, душата му тръгнала към Рая, там не го пуснали, понеже животът му далеч не бил праведен, Дяволът пък бил обещал да не го закача. Стоял Джак сам и безпътен, а наоколо било непрогледен мрак и студ. Дяволът се смилил и подхвърлил на Джак един въглен от адския огън. Той издълбал една ряпа (това била любимата му храна) пъхнал въгленчето и с така направения фенер обикаля света на границата между нашия свят и отвъдното. (По време на кукерските празници дяволът също се плаши, мами и гони, само че те са свързани с различен момент от календара – с тях започва пролетната ритуална част от календара, т.е. между Хелоуин и кукерите няма конфликт на интереси.)
Преди няколко дни в. „Гардиън“ припомни за обичая да се дялат репи и гулии, но от разсеяност или някаква английска немарливост пропусна да се завайка за изличаването на националния характер, настъпило заради замяната на ряпата с тиква – която се оказала по-популяраната агрикултура, която заселниците открили в Америка.
Сега е моментът да си припомним изрисуваните като лица кратуни, които сме виждали по „етно“ ресторантите или панаирите. Някога прадедите ни са ги слагали по коловете на оградите си и сред полето, за да плашат гаргите и всички недобронамерени създания, идващи неясно откъде.
Колкото до меркантилната страна на нещата, нека поборниците на празничния антиконсумеризъм оставят децата да се забавляват както намерят за добре и да вземат на прицел приближаващия Black Fridy, който наистина си е чисто американски празник.
