Президентът Георги Първанов очевидно след осем години безметежно съществуване на „Дондуков“ 1 е напълно откъснат от реалностите в страната и мисли повечето българи за идиоти. Няма как иначе да коментираме експертните предложения, изготвени по негова поръчка за справяне с икономическата криза. Макар че самият доклад още не е публикуван, от изтеклите информации е ясно едно – Първанов иска едно дясно правителство да промени едни десни правила за управление на икономиката, въведени от едно уж ляво правителство. Плоският данък, който Станишев , а сега и Дянков толкова харесват, е откровено в полза на хората с високи и дори най-високи доходи. Нагледно той означава, че един учител с 600 лева заплата плаща данък 60 лева и му остават 540 лева / от които трябва да се извадят още осигуровките/ за да изкара месеца. На човек с 10 000 лева заплата данъкът му е 1000 лева и му остават още 9000. Ами при 30-40 000 лева, каквито заплати наскоро разбрахме ,че са давани в държавни компании? Въпросът, който веднага изниква е – защо Първанов не постави тези проблеми пред своя политически събрат Станишев преди година или две? Защо не чухме звук от президентството срещу облагането с ДДС от 20% на книгите, лекарствата и туристическите услуги? Нима Първанов наложи вето на закона за бюджета за 2009 година, който бе очевидно недоносче / да си припомним, че предвиди ръст от над 4% за текущата година/ спрямо задаващите се икономически бури на световния хоризонт? Ами това 1000 лева да са необлагаеми – толкова е хубаво за хората с ниски доходи, да не са хиляда, 500 лева да са необлагаеми, това ще подпомогне най-слабо платените в страната да преживеят макар и мизерно. Но не, социалният президент / ако някой е забравил, под това мото се водеше предизборната кампания на Първанов преди години/ не постави пред Станишев и тройната коалиция нищо от сегашните си изисквания към новия кабинет : • „развитие и модернизация на инфраструктурата; • енергоспестяване и повишаване на енергийната сигурност; • развитие на информационни технологии; • образование, квалификация, изследвания; • подпомагане на малкия и средния сектор; • подпомагане на втория и третия стълб на пенсионната система чрез създаване на държавен гаранционен фонд; • програма за финансова подкрепа на граждани, затруднени с погасяването на ипотечните (жилищни) кредити.“
Какво се промени, освен обитателите на отсрещната на президентството сграда, че Първанов стана толкова социален? Дали разбра, че електоратът на така наречената левица е беден и не се състои само от Гущеров, Кънев, Георги Гергов и други бизнесмени, боядисани в червено?! Икономическата политика на кабинета Станишев бе толкова дясна, че сега Борисов трябва да мръдне малко наляво, просто защото в дясно вече няма накъде да се ходи. Тогава Първанов забрави за социалната си роля. Сега си я припомня и я изважда от сандъка, поотупана от прахта и с надеждата, че някой ще се хване на исканията му. Не че са лоши, но са твърде, твърде закъснели. Тежестта на данъчното бреме за бедните и богатите не може да е еднаква – поне в социалните държави не е така. Ние обаче, макар и бедни, сме сред най-безмилостните, когато трябва да ограбваме трите си милиона живеещи с пари около социалният минимум. Равенството, въведено от „социализЪма“ остава, но и този път в полза на имащите. Таксите за детска градина са еднакви както за богати, така и за бедни. Данъците, които плащаме на държавата са еднакви. Цената на електричеството и парното е еднаква за всички, независимо от доходите ни. Дори данък „сгради“ се изчислява по различни скали, но е горе-долу еднакъв за панелка в столичното гето „Люлин“ и за петстаен мезонет в тузарската витошка „Бояна“. Още повече ако мезонетът е записан като двустаен с подобрения. Спомнете си, че горди собственици на „Бентлита“ и „Ягуари“ са ги записвали като баничарки, за да платят данък като едноличен търговец, който с баничарката си изкарва хляба. Обаче стане ли дума за даване, нещата се променят. Заплатите на близките до властта са огромни по нашите стандарти, на учителите – мизерни. Едните получават различни бонуси и комисионни, къде законно, къде не, другите разчитат на някоя стачка и ако не се вдигне седенката бързо, на 40-50 лева върху заплатата си за няколко години. Токът, който плащаме прави издръжката на двустаен апартамент с електрическо отопление през зимата повече от средната работна заплата за страната. В същото време строим, или ще строим, електроцентрали, които отсега е ясно че ще дават най-скъпия ток в Европа. Такава ще е „Белене“ – около 10 милиарда евро за 2000 Мвт производство. Такава е ТЕЦ „Марица – Изток“, за която има държавни гаранции за 15 години изкупуване на тока по цени, независещи от пазара. Такава е и ВЕЦ „Цаннков камък“, за която досега са дадени около 400 милиона евро, но пък не е строшен хатъра на ДСП-депутатите. Така че президентът има достатъчно поле за изява като социален баща на нацията, ако обаче иска да се прояви. Макар че за него е вече късно, след като любимата му тройна коалиция слезе от политическата сцена на България завинаги.
