Тодор Живков в последните си интервюта

6
Добави коментар
yApple

Някои от финалните разсъждения на бившия Първи – като интервюто във „Всяка неделя“ през 1997 г. и откровенията му дни преди да напусне този свят, – които си припомняме 26 години след Десети ноември

През 1997 г. Тодор Живков гостува в предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по тогавашния Ефир 2 на БНТ. В студиото събеседникът отговаря на въпроси, зададени му от зрителите с посредничеството на водещия Стойчо Керев, който пояснява, че са получили над 2000 обаждания и питания към бившия Първи.

Иначе последното интервю на дългогодишния партиен и държавен ръководител е дадено за варненския вестник „Черноморие“ в края на юли 1998 г., няколко дни преди кончината му на 5 август, малко преди да навърши 87. Разговорът му с Таня Борисова е по повод издаването на мемоарите му. Миналата седмица интервюто излезе и в пенсионерския вестник „Златна възраст“ под заглавие

„Съжалявам, че оставих овцете и станах държавен глава“

Той съжалява и че е избързал с оставката си, приета от пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Това бе най-голямата ми грешка в живота. Можех още година да продължа, като си давах сметка, че срещу мен ще се поведе още по-мащабна борба и от и Москва, и от Запада. И вероятно щяха да ме ликвидират и политически, и физически.

Но можеше и да успея. Трябваше да рискувам. Да се отворим към Запада, да приемем новите реалности – макар че Горбачов щеше да ни пречи. Да оправим големите грешки на перестройката, но да запазим строя. Трябваше да остана на върха, срещу бурята…“, разсъждава с въздишка Живков.

Според него България е опустошена през периода 1991-94 г.,

а за Държавна сигурност казва: „Ако нямаше ДС, ние нямаше да отскочим напред. ДС ни снабдяваше от Запада с технологии. От нас се искаше само да е за вътрешно ползване. Но ние шпионирахме навън, за да се развиваме технически… Кой може да отрече, че това е било в полза на България?“.

Същевременно обаче признава: „Какви сътрудници са вербували и какво са правели те, нямах текуща информация. Донасяха ми само по кардинални въпроси, свързани с техническия шпионаж. А що се отнася до политическия, забраних лагерите веднага щом разбрах за съществуването им.“