Защо не бива да се вярва на медиите

6
Добави коментар
borsi
borsi

Долу ще дам пример с войната в Сирия, но същите ‘’надеждни’’ източници се използват и при подаване на информация и анализи относно финансовите пазари

Едно от основните правила според мен за пазара е не да се чака готов информация, а да се събира. Покрай някои проучвания на арабските пазари на акции и валути, налетях на отчайващи липси на информация и дезинформация за страните. Особено ако в тях се води война или има политическо напрежение, нещо обичайно за региона. Основния “източник“ на европейските и американски журналисти за региона и войната в Сирия и Ирак обаче, идва от съвсем съмнителен, недостоверен източник.

Вместо, ако нямат кореспондент на място, медиите да потърсят информация от многото арабски обществени групи във Facebook или Twitter в които много хора споделят лични впечатления, вместо да потърсят местните, вместо да завържат връзки с тях и да ги използват за информация, почти всички журналисти цитират някаква “Сирийската обсерватория за правата на човека“. И така вече 5 години, което е 5 години на дезинформация.  На снимката, източника на повечето новинарски медии по света – човекът агенция 

Въпреки гръмкото заглавие, не само няма обсерватория, но няма и хора в тази куха и състояща се от един единствен човек ‘’организация’’. ‘Източник“ на ‘’информация’’ за медии от ранга на CNN, BBC, Reuters, Bloomberg, The New York Times, Deutsche Welle, всякакви други величия и всички цитиращи ги медии, включително и всички български, БНТ, БТВ, Нова ТВ, Блиц, 24 часа, Дневник, изданията на Инвестор и други големи в страната, е някой си Рами Абдул Рахман, сунит и официално работил в магазин за дрехи в Сирия преди да отиде във Великобритания и с предишно име Осама Али Сюлейман. Защо този човек крие истинското си име е отделен въпрос, който би заинтригувал разследващата журналистика, ако въобще съществува такава. Обаче пък лицето е лежало 3 пъти в затвор в Сирия. Офисът на ‘’обсерваторията по правата на човека’’ се състои от 2 стаи и тераса в Ковънтри, същото място където живее и въпросния Осама Али Сюлейман с ново за пред медиите име, Рами Абдул Рахман. От тази стая самотният Осама, всеки ден поднася ‘’новини’’ на иначе имащите претенции за достоверност медии и смятащите се за проницателни и умни журналисти, които пък я бълват придружена с коментари към нищо неподозиращите пилешки глави – масовите консуматори. Все пак някои хора в The Guardian и още няколко британски издания, на няколко пъти предупредиха, че на този ‘’източник’’ въобще не може да се има доверие, но неговото цитиране в световните медии продължава с пълна пара, което на мен говори, че освен въпросния Осама и мнозинството от журналистите в Европа и САЩ вероятно са на страната на джихадистите и против цивилния режим не само на Асад, но и против този в Европа, където в последно време техните приятели джихадисти се развихриха. 

В над 90% от случаите журналистите са идиоти цитиращи непроверени източници и цитиращи се един друг като папагали, или по една или друга финансова или идейна причина, заемат страна – не пречи и да са двете, както е в повечето случаи. А истината? Трябва да си я откриете сами в останали най-много 10% информация или да търсите собствени източници за такава. Някъде по времето на драматурга Есхил и китайският пълководец, стратег и мислител Сун Дзъ също отписва лъжата като най-важен фактор във воденето на война, а един покоен вече борсов спекулант бе казал, че над 90% от това което чуете или прочетете в медиите е лъжа и че “вестник трябва да се чете между редовете“.