Ковърдейл имаше проблеми с пеенето, особено на по-старите си песни, но иначе пръскаше харизма точно както се очаква от него.
Залата беше претъпкана с хора, грейнали от възторг. Фотография: Георги Димитров/Vesti.bg
Досега не бях виждал „Арена Армеец“ до такава степен пълна. Може да е била и друг път, но аз не съм бил там. Целият квартал около залата беше претъпкан с паркирани коли от цялата страна – Стара Загора, Варна, Русе, Търговище, Силистра, Кюстендил… Вътре на терена за правостоящи, който беше в най-широката си версия, просто нямаше къде да се застане, а трибуните бяха без празни места с изключение на тези зад сцената.
Да, „Уайтснейк“ са една от вечните групи за българите, а тази година Ковърдейл се изхитри и пусна албум с кавъри на „Пърпъл“ от своето време там. Какво по-хубаво от това да гледаме и слушаме някои златни хитове в изпълнение на един от най-емблематичните фронтмени в света на хард-рока?
64-годишният Ковърдейл все още се държи в що-годе добра форма, въпреки че вокалните му възможности вече са далеч от някогашните. Но сценичното му присъствие е достатъчно харизматично, за да компенсира старческата немощ.
Китаристите на групата ми се сториха (да ме прощават най-запалените фенове) смешни и дори направо жалки. Занимаваха ни десетина минути с някакви опити за сола, в които компенсираха с много шум и стържене семплите си технически възможности. Когато името ти не е Стив Вай, Ингви Малмстийн или Ричи Блекмор, да имаш дълга и добре поддържана коса не винаги е достатъчна причина за да заставаш сам под светлината на прожекторите и да се изживяваш като голяма работа.
Същото обаче не може да се каже за феноменалния барабанист на групата Томи Олдридж – легенда, свирила не само със „Снейк“, но и с „Тин Лизи“, Ози Озбърн и Гари Мур. Въпреки 65-те си години, този чичка буквално съсипа ударните, а по средата на концерта направи феноменално соло, половината от което – с голи ръце! Направо си остави душата върху тия барабани. Невероятен беше.
Ain’t No Love…, You Keep On Moving, Mistreated, Is This Love, Here I Go Again… Това са вечни рок-хитове, които звучаха повече от внушително на фона на многохилядната тълпа в арената. Най-емоционално обаче беше изпълнението на Soldier Of Fortune, когато в очите на доста хора се появиха издайнически сълзи…
Like this:
Like Зареждане…
Related
