ПИЛЕШКО В СЛАДКО-КИСЕЛ СОС

1
Добави коментар
mm22
mm22

   Има, няма година се загубих от кулинарният хоризонт и вече почти бях стигнала до извода, че вече няма аз да готвя, а на мен ще ми готвят, ноооооо не ми се сбъдна желанието май Шегата настрана, но понякога, когато изоставиш за малко нещо, което ти е страст, това не значи, че ще го загубиш и то вече няма да е част от теб, а напротив. Завръщането към стар навик или хоби е като прераждане, като капка адреналин, сила , която може да те изстреля надалече

   През изминалата година не съм спирала да приготвям обичайната храна в семейството си (нали все пак трябва да се храним), не съм спирала да се оглеждам за нови рецепти, не съм спирала да проследявам новостите в кулинарните групи, но нищо не ме докосваше емоционално така, че да ме накара да запретна ръкави пред печката. В живота ми изведнъж динамично почнаха да се случват какви ли не чудновати и странни неща, които ми носеха различни емоции и се започна един живот на бързи обороти, в който нямаше място и време за кулинария. Но, шило в торба стои ли????

   Придобих навика да питам у дома „Какво ще искате утре да хапваме?“ и в повечето случаи всеки си даваше идеята, докато обаче не останах сама на фронта. Казах си ще ядат тогава каквото и да е и както го приготвя, но се стигна до там да правя и да не се докосва??? (като готвиш без любов и желание нищо не става да го знаете от мен това е поуката). Накрая спрях да готвя Случвало се е почти на всяка домакиня сигурно, но когато на самият теб ти писне да отваряш хладилника и при все, че е зареден да си казваш „нищо от тук не ме изкушава“, да го затвориш и да се размотаваш гладен за нещо, което и ти не се сещаш какво е, тогава просто няма начин да не се огледаш за нова звезда в кулинарният небосвод.

   Тази звезда светеше силно, но пък ми се струваше толкова далечна, нямаше начин да стигна до нея, можех само да се наслаждавам отдалече на красотата и в някой китайски ресторант. Мислех, че аз не бих могла да приготвя това ястие, ако не се принеса да живея при някой добричък китаец, който да почне да си ми готви и да си ме храни като свое дете Да бе, само в мечтите ми, но на яве трябваше аз да си направя това пилешко, защото китаеца едва ли щеше да прибере под крилото си и мъжът ми и двете ми деца

   Не е трудно само трябват точните продукти:

една пеперуда пилешко филе, 1 с.л. мед, 2 с.л. пшеничено нишесте, 3-4 с.л. тъмен соев сос, сока на половин лимон или 1-2 с.л. ябълков оцет, 1 ч.л. червен пипер, 100 мл. вода, 2-3 с.л сусам, малко олио 

   Първо в сух тиган сложете сусама да се запече, като го разбърквате постоянно, докато не придобие леко златист цвят.

   Сипете в купичка меда и нишестето, към тях прибавете лимоновият сок и соевият сос, долейте и водата, сложете и червеният пипер и объркайте всичко да стане една хомогенна кашичка. Нишестето малко ще ви се опъва, но вие настоявайте в разбъркването Много е важно да не останат бучици от него.

   Пускам ви и аз сто снимки за нещо толкоз простичко сякаш не е ясно сипвате съставките в купата и бъркате на каша, ама пуста треска като ми е завъртяла главата Нищо да си имате да не кажете после, ама как стана аз не разбрах?

   Опитайте обаче на вкус тази кашичка леко близнете и по ваш вкус добавете повече сладко или повече кисело само сол не добавяйте изобщо, заклевам ви Добавете си после в чиниите като си сервирате.

   Пилешкото нарежете на едри парчета. В дълбок тиган добре загрейте 5-6 с.л. олио и после пуснете в него пилешкото така, че всяко парче да си намери своето място, а не да се е качило на главата на братчето си.

   На снимката се вижда как веднага месото побелява по крайчетата на пърченцата. Не бъркайте месото, докато не побелее почти до средата на размера на парченцата т.е. нека остане малко розово на горната част на месото и чак тогава ги обърнете едно по едно и ги запържете и от другата страна.

   Като получат такъв лек загар парченцата и от другата страна е време да излеете при тях приготвеният вече в купичката сос. Не е нужно да пържите месото много, някъде около 3 минутки за всяка страна са достатъчни, инак ще стане сухо и твърдо. Все пак за да сте сигурни, че се е сготвило разполовете едно парченце с лъжица в тигана докато се пържи и ако лесно се разреже на две и от вътре не е розово сте готови.

   Естествено нишестето веднага ще почне да се стяга, но поне 2-3 минути трябва да задържите тигана на котлона, разбърквайте плавно да се овалят всички парченца и когато мазнината почне да се отделя от соса прибавете и сусама в ястието. Макар, че веднага щом се сгъсти нишестето можете да дръпнете тигана и да приключите с готвенето, аз смятам, че е нужно все пак то да мине една хубава термична обработка за да не се усеща после като сурово брашно на вкус.

   На лъжицата в горната снимка си личи как мазнината се е самоотделила от соса. Аз лично, понеже ми бе за пръв път да приготвя тази рецепта, попрекалих с олиото, та затова е толкова видимо, но все пак беше много вкусно

   Сервирайте вашето ястие с любима ваша гарнитура и прибавете и вие като мен още една звезда в кулинарният си небосклон

   Това беше, да ви е сладко приятели!