Писах, писах, толкова много писах през всичките тези времена по всичките тези въпроси / ДСБ, ГЕРБ, Кънев, Москов, Борисов и нещата покрай тях./
И какво ? Едно голямо нищо, кръгло, тумбесто нищо, полза никаква.
Въпреки, че бях прав – показаха го всички случки и събития, които последваха писаниците ми. Не излязох прав единствено за Плевнелиев – мислех си, че ще бъде човек на Борисов, излезе почтен президент и разбира се, тъкмо затова няма да го изберат втори път – ще го оплюят всякак, най-вероятно ще го обявят за педераст – абе защо тази най-долна, най-мръсна, най-евтина и най-тъпа клевета толкова лови дикиш, защо е толкова вървежна в днешно време?…
И този път реших да си трая, не знам дали ще утрая.
За едно нещо обаче, все пак ще напиша, защото никой друг не се сеща, или пък не ще. Не, не за това, че в България журналистика вече няма – за това доста се досещат, доста хора са понаписали по нещо си, доста хора го чувстват, ако не го осъзнават изцяло.
А за това, че българските власти, подпомогнати от общественото невежество и от рехавата нашенска мисловност успяха да постигнат почти непостижимо – те унищожиха не само журналистиката, но и понятието журналистика, представата дори за това понятие. Сегашните владелци и управители на медии, сегашните изпълнители и всякакъв вид служители в Средствата за Масово Осведомяване въобще не знаят какво означава това понятие. И разбира се не знаят, че не знаят.
Е, добре, аз Иво Беров, ще има кажа – не че ще чуят, не че ще разберат, още по-малко пък, че ще се съобразят с казаното, ама да не рекат после, че никой не ги бил светнал.
Журналистика – това значи Бойко Борисов и Радан Кънев в пряк сблъсък, лице в лице, да обявят и защитят своите възгледи за българското правосъдие и за съдебната реформа. В пряк сблъсък, лице в лице – това значи журналистика.
Владелците и началниците на медии обаче, както и техните служители / няма да ги нарека журналисти/ дори не се сещат да ги съберат в един такъв сблъсък.
И сега имам един въпрос към всички, не само към онези, които се самонаричат журналисти.
„ Вие колко пъти сте видели Бойко Борисов в пряк политически сблъсък или спор с когото и да било. А ? „
Всички, всички политически водачи в развития свят отстояват своите политически виждания в преки спорове с политическите си съперници. В Средствата за Масово Осведомяване.
Путин говори гладко, дори може да мине за сладкодумен, но си говори сам. Да сте го виждали поне веднъж в пряк сблъсък с политически противник ? Отнюд. Няма и да го видите. Впрочем той сблъсъците ги разбира иначе, нали най-големите си противници изпозатвори, изпоизтрови и изпозастреля.
А Бойко ? Не става въпрос неговите лафове по телефона или изказвания след изказванията, а за това колко пъти сте го виждали в пряк сблъсък…Не е вярно. Не е това верният отговор. Беше веднъж. Беше в едно студио заедно със Станишев и още един двама. И знаете ли какво ? Спихна се. Би трябвало да се пази този запис някъде из кюшетата на Българската Национална Телевизия. Хм…национална…
Навръх десети ноември Българската Хм..Национална Телевизия беше поканила един деградирал клеветник, лъжец и пияндурник да прави разбор на Прехода. Баси. Името на този деградирал пияндурник, клеветник и лъжец е Драгомир Драганов – една от неговите най-долни клевети беше, че Филип Димитров е педераст. И точно тая гнус БХмНТ / Българската Хм…Национална Телевизия /покани да разяснява прехода на съвкупното ни природонаселение. Но може пък в сравнение с Руското Съботно Радио, разпространяващо путинска пропаганда под прикритието на БНР, БХмНТ да е наистина национална.
Унищението / унижение плюс унищожение/ на българската журналистика започна с Неговото Величество, което щеше да разясни какво точно има намерение да прави когато му дойде времето. Времето не му дойде. Няма и да дойде. Журналистика в България вече няма. При и с Бойко Борисов тя се спомина окончателно. / Някой случайно да го попита защо не изпълни споразуменията си с Реформаторския блок ?. Ако някой все пак го е попитал, а за такъв не знам, то наистина е било случайно/
Сега е ред на политиката. Вече няма да има и политика. Съвсем скоро ще забравим и какво въобще означава това. Ще си мислим, че това са отношенията между Москов и Борисов, или нещо подобно.
––––––––-
* Иво Беров – Политически журналист и писател, анализът е публикуван в сайта forumat-bg.com
