Димитрина Игнатова Цонева – Кога и от кого се произнася основният тост?

1
Добави коментар
Sillveto
Sillveto

Димитрина Игнатова Цонева – автор

Каква е функцията  на наздравицата?

Кога и от кого се произнася основният тост?

проф. д-р Димитрина Игнатова Цонева ни разясни, че наздравицата (тостът) е кратко, емоционално и целенасочено изказване по време на празнична трапеза по актуална за дадената аудитория тема. Основните й функции са: емотивна (свързана със създаването на подходящ микроклимат за провеждането на тържеството), организационно-делова и информативна.

В разговорната реч разполагаме с три синонима за приветствена реч при гощавка: напивка, наздравица, тост.

Значенията на напивка са: 1. Напитка. 2. Действие на глагола напивам. („Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее“ Хр. Ботев). 
 

Съществителното тост в българския език е дошло от английски език. Там тя е полисемантична допълва професор Цонева: 

1. Препичам (филии, хляб и пр.) на огън;

2. Припичам се (грея се) на огъня;

3. Вдигам тост/ пия наздравица за …;

4. (прен) Наздравица, тост;

5. (прен.) Лице/събитие, за което се пие наздравица;

6. (прен.) Лице (особено жена), което е обект на всеобщо възхищение.

Според Димитрина Цонева в нашия език е дошла с първото си преносно значение. Независимо, че битува само от един век в езика ни, думата тост се налага все повече и повече (32 % от анкетираните са я предпочели в съчетание: 

вдигам тост за … (76 % от предпочелите думата тост)

тост за здраве, благополучие, любов (22 %) и

тост за твое здраве (2 %).

Някои долавят известна разлика в семантиката на синонимите тост и наздравица: 

тост – при официални случаи, при по-тежка обстановка;

наздравица – в домашна обстановка.

Съществителното наздравица е най-предпочитано (67,5 % от анкетираните го използват). В Българския тълковен речник нейното лексикално значение е „Думите, които се казват, преди да се пие за здравето на някого“ (пия наздравица). Това тълкуване обяснява до известна степен използването й в по-тесен семантичен кръг. Анкетираните я тълкуват по следния начин:

пожелание за здраве;

пожелание да е/са живи и здрави;

думите, които се казват, преди да се пие за здравето на някого;

наричане за нещо;

пожелания при тържества за успехи;

поздрав към най-близките.

„Единични са хората, които тълкуват наздравицата като пожелание за нещо добро, радостно, хубаво, спомен за нещо, уважение към домакините“ казва Димитрина Игнатова Цонева 

Със значение поздрав са обобщили наздравицата и тоста  23 анкетирани, а 97 – като пожелание. Само 4 са го определили като „чукане на чаши“. Останалите 26 не са отговорили на въпроса: „Какво според Вас означава думата тост?“

Някои от анкетираните смятат, че щом се произнесе „Наздраве“, това е самият тост. Затова 42 % от тях  посочват, че всеки път, когато вдигат чашата с питие, си пожелават „Наздраве!“. По-голямата част (56 %) употребяват тази дума като завършек на своята извънредно кратка трапезна реч. 

Проблемът всъщност е в съществената част, в предхождащия я текст. Въпреки че  много човешки добродетели или човешки взаимоотношения могат да получат признание и да намерят място в същинската част на текста, досегашните ни наблюдения, подкрепени от отговорите на анкетираните, показват скованост, бедност на изказа, липса на фантазия и достатъчна емоционалност. Темите, за които в компания анкетираните са посочили, че вдигат наздравица са: здраве – 72,5 %, успехи – 22 %, щастие – 13 %, любов – 6 %, дълголетие – 5 %, за конкретния празник – 5 % и по няколко души са посочили – приятелството, доброто настроение, новите срещи, мира, добрите взаимоотношения, за присъстващите, за жените.

Димитрина Цонева
 

Дизайнерски Принт Картини за теб и твойте близки от ArtIvet.com ВРАТИ от ВРАТИ.net – Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
 

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ: