Заратустра :: Ревю на книгата “Подчинение” от Мишел Уелбек

12
Добави коментар
raylight
raylight

  

Ревю на книгата “Подчинение” от Мишел Уелбек

 

Мишел Уелбек е френски писател.

Не, това не е цялото ревю, но би могло, ако искаме да се залъгваме с истории, за да обясним мотивите му да напише тази книга, ако не ги разбираме. Все пак, за да кажем мотивите му да напише книгата, трябва да разтълкуваме първо самата книга.

Подчинение е книга, описваща хипотетична, но реалистична според автора ситуация, в която умерена ислямска партия взима властта в коалиция със социалистите и налага своя политически проект върху Франция, свързан с шариата. Историята е разказана в първо лице от френски учен – литературовед, живеещ без ценности, без убеждения, без мотиви да продължи да живее, в хедонистичен, изпразнен от емоционално съдържание разгул, подробно описан с откровен език на страниците на книгата. Сами по себе си тези пасажи са достатъчни да научат младото поколение да чете за секса, вместо да го гледа по телевизията и това би бил чувствителен принос за развитието на съвременната цивилизация. Независимо от стремежа на автора да покаже колко безплодно е удоволствието заради самото удоволствие и до какво състояние на самота и изолираност то води героя, у читателите неизбежно ще се настани изводът, че сексът на преподаватели със студентки е практика във Франция. Това, което най – вероятно много от тях не биха забелязали е, как самото подчинение, в което Франция съвпада се разглежда в силно сексуален контекст. Героят търси аналогия между Християнството и описаните фантазии в “Историята на О”, в която героинята се подчинява на властта на единствения пръстен и извършва неморални, публични актове като израз на любов. Как това се отнася към учението, в което любовта е взаимното подчинение, мотив за морални дела, само Ницше би могъл да каже, според Уелбек. Подчинението на жената в исляма е колкото възмутително, толкова и съблазнително, на определено

инстинктивно ниво според усещанията на героя. Авторът гради цялата си хипотеза за радикалното преустройство на Франция именно през подчинението на жените. Без тяхното съгласие нито гласуването, нито налагането на режима, в който трябва да приемеш исляма, за да заемаш държавен пост би било възможно. Това е най – голямата слабост на повествованието, априорното приемане, че жените няма да се съпротивляват на отхвърлянето на достиженията на Просвещението и секуларизма. По – слаби слабости са неговото виждане за френските католици като анти-секуларисти, които биха работили заедно с мюсюлманското братство за връщането на средновековието или безсъдържателната критика към най – силните принципи на дистрибутизма. Това е икономическо учение, което всъщност води началото си от Католическата църква, която се противопоставя на laissez-faire капитализма и комунизма като водещи до частни и държавни монополи и налага идеята за дребния бизнес и семейните кооперации като основа на икономиката. Идеите, разпространени от англичаните Честъртън и Белок намират добър прием както сред американските републиканци /19-и век/ така и в Германия, където по – късно християндемокрацията ги възприемат, особено в частта за активната роля на държавата в разбиването на олигополите и монополите, за поддържането на конкуренцията и свободния пазар. Това, което Уелбек намира за лошо е принцип на децентрализация на задълженията, според който нищо, което може да се направи на по – долно ниво на йерархията, не бива да се възлага на по – горно от него ниво, т.е., това, което може да направи една община не бива да го прехвърля на държавата. В неговия хипотетичен сценарий това води до спиране на всички социални плащания, което не само не отговаря на този принцип, но е посочено като зло само по себе си, без някакви пояснения до какви отрицателни ефекти би довело.

            Сценарият, който Уелбек описва е тежко оцветен от идеологическите представи на неговия герой, както и от неговата вътрешна празнота и изпразненост от смисъл. Тази изпразненост се проектира навън /алюзия за това е половият акт, лишен от удовлетворение/ върху останалите членове на френското общество, сякаш повечето от тях живеят без ценности, без страсти. Героят е лишен от страсти и притежава единствено интелектуално любопитство към Йорис – Карл Юисманс, писателят, чието творчество е обект на неговите изследвания.  Без да е убеден атеист, нито вярващ Християнин /Християнството е “женска религия” за него/ , без да предприема нищо срещу разрухата на времето, която за него е неотменима и непроменима сила, а не нещо, което може да бъде забавено /например чрез физически занимания, семеен живот и прочие/, той по същия пасивен начин приема и разрухата на френското общество. Разрухата, смятана за вероятна от Уелбек е отражение на разрухата на героя му, която той вижда и у другите, превръщайки ги в свое огледало.

            Сценарият, който Уелбек описва не е генетичното заместване на сегашните Французи с такива от колониален произход от мюсюлманската вяра, при него става дума за много по – скорошно рухване на въздушната кула, която модерното общество представлява за него. Отслабено от липса на вътрешно убеждение, то става лесна плячка на хора, които притежават такова. Такава трактовка Е реалистична, ако приемем, че в съвременното общество липсва каквото и да е вътрешно убеждение. Мюсюлманското братство идва на власт заради опасността от крайните националисти, след тежък идеологически компромис на социалистите, които раздвоени между правата на жените и правата на религиозната толерантност, избират второто. Това БИ могло да се случи, ако наистина социалистите са толкова лишени от каквато и да било сигурност в убежденията си, което не е нещо, на което може да се разчита. Само по себе си това е достатъчно, за да направи сценария много по – малко вероятен. Друго, което той подценява е ролята на жените, които въпреки своите инстинкти за подчинение в определен сексуален контекст /ако обобщим от една книга, написана от жена, т.е. ако проявим пренебрежение към логиката и разсъждението/ са група, която не би отстъпила трудно завоюваните си колективни права. Въпреки това, самата хипотеза има своята стойност дотолкова, доколкото показва колко е опасна липсата на вътрешна убеденост в принципите и идеалите, изградили модерността.

            Книгата на Уелбек притежава няколко важни достойнства:

1)    Запознава читателя с един особен интелектуален свят от Западна Европа, който представляват френските академични кръгове. Словосъчетанието “академичен кръг” тук е напълно коректно, доколкото животът на неговите членове се движи в кръг около техните изследвания и доколкото самото общество е затворено, не общува с други социални слоеве освен на страниците на списанията за литература.

2)    Запознава читателя с множество френски писатели и поети, с важни моменти от френската /европейската/ история през призмата на литературата

3)    Запознава читателя с духа на френската свобода, изразена в хедонистични наслади

4)    Тя е любовна история – нещастна любов, несподелена любов, несбъдната любов към една отчаяно влюбена жена, принудена да замине за Израел от завзимането на властта на мюсюлманското братство

5)    Кара читателя да изпитва удоволствие от четенето, притъпява острите реакции на несъгласие с автора до след оставянето на книгата

6)    Повдига социални и философски въпроси свързани с липсата на вътрешно убеждение за правотата на съвременната западна цивилизация и опасността от това. Подчинението е избор, който Уелбек смята, че Европа може да предприеме.

 

Препоръчвам тази книга на всички читатели, които искат да научат нещо за Европа, нещо за секса, нещо за демокрацията и най – вече – нещо за себе си. Не забравяйте, че властта корумпира, а подчинението предоставя властта, с което то самото е неморално.