Той изпипа до съвършенство дори собствената си смърт…
Приживе Дейвид Боуи си създаваше различен имидж за всеки нов албум, с което си извоюва славата на най-големия хамелеон в рокмузиката.
Той изпипа до съвършенство дори собствената си смърт. Прощалният му албум Blackstar излезе на рождения му ден със заглавие, което не се изписваше с букви, а с един-единствен символ – черна петолъчка. Финалният сингъл Lazarus, пуснат броени дни преди кончината му, започваше със стиха „Погледнете нагоре, аз съм в Рая“, който се превърна в негов епитаф по първите страници на вестниците. Негови биографи бяха категорични, че се постарал да издъхне в понеделник сутринта, за да бъдат сънародниците му в Англия първите, узнали печалната вест…
Таблоидите наблягат на подробности за диагнозата му: рак на панкреаса, който обхванал черния дроб и му докарал шест инфаркта през последната година – и как въпреки това Боуи намерил сили за последната си публична изява на 8 декември: премиерата на мюзикъла Lazarus в Ню Йорк, на който бил съавтор. Най-близките си хора, които знаели за 18-месечната му битка с рака, той накарал да се закълнат, че ще пазят тайната.
Виж още: Дейвид Боуи (1947-2016) в 15 факта и няколко вечни песни
Кариерата му, започнала в края на 60-те, обхвана шест десетилетия. На 66 той оглави класация за най-добре облечените британци в историята, съставена от учени и модни експерти, като получи близо половината гласове. В мотивите за номинацията Боуи бе определен като „творчески гений, който познава добре изкуството и дизайна, изглежда страхотно, винаги е вдъхновявал почитателите си, без да се съобразява с установените норми – качества, тласкащи човечеството към… промяна“.
Тогава от лондонския музей „Виктория и Албърт“ съставиха първата ретроспективна изложба от богатия му архив – David Bowie is, която включва 300 експоната: ръкописи, оригинални костюми и други модни аксесоари, фотографии, филми, музикални клипове, декори за концертите му и собствените му музикални инструменти.
След Лондон пътуващата експозиция обиколи Торонто, Сао Пауло, Берлин, Чикаго, Париж и Австралия, а от декември 2015 се намира в холандския град Грьонинген, където може да се види до 13 март.
Ето още една видеогалерия, която демонстрира как се е променяла външността му през годините.
