Чувството, за което няма определение в тълковния речник – любовта! За нея писателите никога няма да престанат да пишат романи, а поетите винаги ще продължават да й отдават заслужена почит с метафори.
BIG5.BG избра за вас пет стихотворения, посветени на любовта:
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките – не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те – много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз – най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови – не ми приличат.
А трудната – ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре – да живее рискът!
Хайде сега – отведи ме оттука!
Ако ти стиска.
Маргарита Петкова
Най – хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най – истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) –
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най – важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва –
цялата.
Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно
да се срещаме.
Добромир Банев
Оттук нататък всичко е било.
Денят е предвидим и повторяем.
Небето – гейша с мрачно кимоно –
за купичка ориз продаде рая.
В луната плува тъжен кашалот.
Разплисква и безсъние, и жажда.
Едно ти е останало – живот,
във който много пъти ще се раждаш.
И много пъти ще умираш сам.
И ще се влюбваш, късен и последен.
Оттук нататък вече си богат.
Защото си обичан. И си беден.
Мартин Спасов
На прага на самата зима,
не всичко в този свят е сиво.
Лек намек е, че мен ме има,
кафето преди пет – горчиво.
Стопява утрото заблуди.
Денят ми лумва като клада.
С усмивка още щом се будя,
то значи е душата млада.
Щом кипва мойта кръв – подобно
водата в чайника бакърен –
не може гарван с грак прокобен
под свода син да ме препъне.
Сезоните са просто срички,
в добре написана поема,
прочитаме я вяло всички,
като прогнозата за време…
Октомври няма ясен смисъл
в поантата на календара,
но аз на обич съм орисан,
до сетната житейска гара.
Димитър Никифоров
Нито хубаво, нито пък грозно –
едно нежно-случайно одраскване.
Първа среща с Крадеца на рози.
(Нищо общо с крадеца на праскови).
Май започва да ме тревожи
ново чувство, с безброй въпросителни.
Втора среща с Крадеца на рози.
(И напук са зелени очите му).
На ръба на стиха и на прозата
се подхлъзнах в стиха – и пропаднах.
Трета среща – Крадецът на рози,
вместо роза – съня ми открадна.
Изведнъж стана страшно и ясно.
И не питах защо ми е този…
И постелихме краткото щастие
върху кръвния данък на розите.
Камелия Кондова
BIG5.BG
