Друго голямо испанско издание – всекидневникът Ел Паис – също се занимава с тръпката между актрисата и наркобарона, но през по-необичайна призма. „Ел Паис” интервюира по тази тема известния испански писател Артуро Перес-Реверте, по чийто роман е снимана мексиканската теленовела „Кралицата на юга”. Именно с изпълнението си на главната роля в тази поредица Кейт дел Кастийо привлича вниманието и разпалва страстта на Ел Чапо. Тя играе ролята на ръководителката на наркокартел Тереса Мендоса.
42-годишната Кейт дел Кастийо има зад гърба си два развода, а 58-годишният Ел Чапо все още е женен за третата си съпруга.
Артуро Перес-Реверте
––––––––––––––
В интервюто на Перес-Реверте, което предлагаме, авторът изказва свои преценки за историята между тези двама реални герои. Романът му, послужил за основа на филма „Кралицата на юга”, е бил публикуван през 2002 г. и е пожънал огромен успех в Латинска Америка. Когато покрай интервюто на Шон Пен с Ел Чапо изплува и името на Кейт, Перес-Реверте, който я познава много добре, й изпраща през Туитър следното послание: „Пргръдка, сладурано, за спомен от хубавите времена – от светлокожия”. Това всъщност е реплика от неговия роман и от филма, но писателят твърди: „В Мексико обаче много хора повярваха, че така й засвидетелствам личната си подкрепа”.
„Ел Паис”: Изненада ли ви, че вашият роман се оказа в центъра на тази история?
Перес-Реверте: Думата „изненада” не е точна. По-скоро се забавлявах. Много. Познавам Кейт много добре. Познавам много добре и средата, в която се движи Ел Чапо. И да видя как всичко това се омесва в една нова история, в основата на която е моят роман и теленовелата, ми достави огромно удоволствие.
„Ел Паис”: Доколко ролята на Кейт приличаше на сегашното живо продължение на „Кралицата на юга”?
Перес-Реверте: Кейт лесно се пали, лесно харесва хората. Не съм аз, който ще я съди. Ролята, която направи в „Кралицата на юга” е много важна в живота й. Имаше един процес на препокриването й с персонажа. Бях свидетел на това. То не я превърна в наркобаронеса, но й помогна да проумее един куп неща и да се приближи до този тип хора.
„Ел Паис”: Каква е ролята на Ел Чапо?
Перес-Реверте: Не го познавам лично. Но когато за подготовката на романа си бях в Кулиакан, столицата на щата Синалоа, заедно с моя приятел, големия писател Елмер Мендоса, се запознахме с подчинени на Ел Чапо. Те ми бяха много полезни, за да населя моята история с правдоподобни персонажи. Това ми позволи да опозная средата на наркотрафикантите, техните страхове, социалния им живот. Когато представях романа в Кулиакан, на първия ред бяха насядали няколко наркобоса заедно с жените си.
„Ел Паис”: Ел Чапо типичен образ ли е?
Перес-Реверте: Образът на дон Епифано Варгас, наркобосът от моя роман, се базира на типажи като него. Но наркобосовете вече се промениха. По-рано в тях имаше по-малко насилие, бяха по-патриархални, държаха се като кръстници, искаха да закрилят клиентите си, в които и те самите намираха опора. Но като изпозаловиха големите босове, дойдоха наемните убийци, за да си вземат своя пай – по един много по-насилствен и кървав начин.
„Ел Паис”: В този смисъл „Кралицата на юга” е различна…
Перес-Реверте: Несъмнено. Когато пишех романа, все още беше възможно да се намират симпатични или живописни аспекти в света на наркотрафикантите. Беше една цяла общност, която пушеше дрога, танцуваше в стил дрога и слушаше музика ала дрога. Във фолклорен и социален смисъл беше много популярно. Всичко това се опорочи с насилието и кръвта. Сега не виждам нито нещо приятно, нито нещо симпатично в този свят. Напротив. Наркобосовете, които вдъхновиха моя роман, са или мъртни, или по затворите. Сега в действие е звеното на убийците.
„Ел Паис”: И Ел Чапо ли?
Перес-Реверте: Ел Чапо язди там някъде, между тези два свята. Идва от онези патриарси с другата, но вече е белязан от насилието на последните години. Ако Ел Чапо можеше да е донякъде симпатичен преди 20 години, сега абсолютне не е симпатичен. Това е друг Чапо, друг наркобос. Кейт бе просмукана от психологията на Тереса Мендоса и се гордееше, че беше така. Предполагам, това я тласна да повярва, че разбира онзи свят. Тя бе обсебена от своя персонаж и това я доведе и до обсебването й от персонажите, вдъхновили романа. На свой ред Ел Чапо беше обсебен от нея. Това бе двойно обсебване – на актрисата, която интерпретира образа на наркокралицата, и на наркобоса, съблазнен от перфектното изпълнение на актрисата, предствящо образа, който го обсебва. Смятам, че Ел Чапо се е влюбил не в Кейт, а в Тереса, героинията й. Когато четеш разменените им послания, си даваш сметка, че тя е била заслепена, защото един наркобос наистина се интересува от нея. Пък и той действително е бил обсебен. Кейт е толкова добра актриса, така добре е свършила работата си за пълно сливане с образа, че никой не би могъл да излезе невредим от подобно упражнение. Иначе тя е цивилизована и интелигентна жена и актриса. Но след тези 70 епизода на теленовелата вече никога няма да може да гледа на света на наркотрафикантите „отвън”. Не че се е превърнала в една от тях, но персонажът на Тереса вече е част от личността на самата Кейт. Предлагам този феномен за повече анализ на психолозите.
„Ел Паис”: Щастлив ли е авторът като види, че неговата творба се възприема така дълбоко, дори и от един престъпник?
Перес-Реверте: Да кажа „не” ще е лъжа или лицемерие. Това е странно преливане от реалност към фикция и после връщане пак към реалността. И изглежда е максимумът, който може да желае един автор на романи.
„Ел Паис”: Какво мислите за ролята на Шон Пен в историята?
Перес-Реверте: Цялата симпатия, която мога да изпитвам в тази история към Кейт, изчезва, когато мисля за Шон Пен. Ел Чапо съществува, защото съотечествениците на Шон Пен консумират онова, което Ел Чапо им продава. Има голям нарцисизъм в онзи плам, с който Шон Пен разказва как е стигнал до Ел Чапо. Това подложи на опасност и Кейт, и много други хора. Боя се, че Пен не е могъл да се въздържи от суетата да разкаже своята собствена история.
