Бабинден e! Честит празник на всички акушери и гинеколози!

Днес по нов стил отбелязваме Бабинден (и на 21 януари по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото. Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически. Съдържа няколко основни елемента: къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета.

Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носи се хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.

Този празник идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й “полеят”.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни.

Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него. Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден. Това е било в миналото. От тогава до днес нещата са се променили много.

От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Честит празник на всички акушери и гинеколози, с благодарност към труда им и вярата им в новия живот.

Днес отбелязваме Бабинден (по стар стил) или както е по съвременен аналог – Ден на родилната помощ. У нас Бабинден се чества официално от 1951 г. Както по-възрастните знаят, на Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят.

В селото обикновено е имало една или две баби, които са се занимавали с тази нелека, но благородна дейност. Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа.

В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи, пари. Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. Всяка благодарна майка е носела варена кокошка, баница, вино и ракия.

Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже, но пък се допускали сексуални закачки и разпуснато поведение по улиците. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене т. е. насилствено замъкване на бабата на реката, за да я окъпят. В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат.

И днес професията на гинеколозите и акушерите е на особена почит.  Честит празник на всички акушери и гинеколози, с благодарност към труда им и вярата им в новия живот.

Днес отбелязваме Бабинден (по стар стил) или както е по съвременен аналог – Ден на родилната помощ. У нас Бабинден се чества официално от 1951 г. Както по-възрастните знаят, на Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят.

В селото обикновено е имало една или две баби, които са се занимавали с тази нелека, но благородна дейност. Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа.

В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи, пари. Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. Всяка благодарна майка е носела варена кокошка, баница, вино и ракия.

Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже, но пък се допускали сексуални закачки и разпуснато поведение по улиците. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене т. е. насилствено замъкване на бабата на реката, за да я окъпят. В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат.

И днес професията на гинеколозите и акушерите е на особена почит.  Честит празник на всички акушери и гинеколози, с благодарност към труда им и вярата им в новия живот.