Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства.
Какво е щастие?
Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход. Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова Щастието е свързано със смисъла на живота. Това, което е противоположно на щастието е страданието. За всеки обаче понятието „щастие“ носи различно значение – за гладния – да се нахрани, за болния – да оздравее и за самотния – да има някого до себе си. Но щастието не е нищо друго освен едно неброимо съществително. Няма много или малко щастие, защото щастието си е щастие и то с главна буква „Щ“.
Щастието е навсякъде около нас и дори ежедневните, най-обикновени случки могат да го събудят. Ала често не можем да оценим това, че нещо ни е карало да се чувстваме щастливи и едва когато го загубим, разбираме, че трябва да се радваме и на малкото, което ни поднася живота.Точно поради тази причина много хора казват, че не са открили ИСТИНСКОТО щастие. На тях бихме могли да опонираме със следната мисъл: „Хора, огледайте се по-старателно! Щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш“.
Щастието и философия
Щастието е една от основните категории на етиката. Като етическа категория то се разработва още в античната философия. Аристотел, въвел самото понятие етика, нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието, като школата на епикурейците.
Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята като проповедници на разгулен живот (главно благодарение на отношението на християнската църква към учението на Епикур), тяхното учение за блаженството всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.
Щастието и психология
Щастието ни зависи от начина по който възприемаме живота и събитията в него.. Свръх амбициозните хора рядко са щастливи, защото каквото и да постигнат не им е достатъчно, винаги може и още, и по- добре и по-….и по-..
Има хора, които са вечно недоволни…каквото и да им се случи няма да го отразят като положително…
Например двама души посещават едно заведение.. за да се позабавляват, да потанцуват…Единия от тях няма да се впечатли има ли много хора или не, бърза ли е сервитьорката или не, на кое точно място са седнали..той просто се слива с цялото и се забавлява. Другият ще започне да мрънка защо точно тук седнахме, защо не отидохме на друго място…и за какво ли още не..
Някой хора могат да се забавляват сами, а за други вечно трябва да се направи нещо за да им е забавно..Т. е щастието ни зависи от вътрешните ни нагласи…
Когато сме били деца и родителите ни са били вечно недоволни от начина по който се справяме, искали са още и още по-добри резултати, ние свикваме с мисълта, че все не се справяме добре, и че това, което получаваме не е повод за радост, защото може да е и повече от колкото имаме. Може би сте чували..“ Не се примирявай с това, което имаш, винаги може да е по-добре“…
Е как тогава да се зарадваш на малкото, на момента..на това с което разполагаш…
Например, ако няма с кой да излезеш а много ти се иска, това веднага предизвиква негативна реакция…Вместо да си кажеш, ок ще изляза сам, или пък ще остана да направя нещо забавно в къщи..това ще е повод да се нацупиш и да останеш нещастен..Сам съм..никой не го е грижа за мен…скучно ми е..егати тъпия живот..
Не винаги обаче детството ни е причина да сме каквито сме..Понякога наследството от предишни животи, характерът с който се раждаме също води до изкривена представа за реалността..
Моя клиентка, която в минал живот се е самоубила и е оставила децата си сами, в този живот несъзнателно се наказва, като не допуска да се радва или да е щастлива…в нея непрекъснато се формира усещане за “ не заслужавам“, което обаче е неосъзнато.
В друг случай жена, която в минал живот е била мъж, който е накарал любимата си да изостави детето си, в този живот се чувства изоставена, но реално тя предизвиква хората да правят това с нея, защото прави идентификация с изоставеното дете..причина за което е тя самата…
Когато нямаме реална причина да сме нещастни, но сме, е възможно несъзнавано да се самонаказваме..
Ако възприемаме живота и събитията около нас като дар, ако знаем, че това, което имаме в момента може повече никога да не го видим или усетим, би трябвало да се насладим до край…да сме щастливи..
Всеки отговаря само и единствено за собствените си чувства…не за тези на другите, защото те са субективни, не за решенията на другите, защото те са право на избор..Имаме права само и единствено за нас самите.
Можем да нямаме контрол върху живота, но имаме контрол върху мислите си, и върху паметта..
Така, че вместо да стоим в усещане за миналото, какво е било, или пък да мислим за утре какво ще бъде, можем да се огледаме около нас в момента и да се порадваме на това, което ни се случва сега…всичко е въпрос на възприемане на живота..
Опитайте поне един ден от живота си да се насладите само на това, което имате..да се зарадвате, че сте тук, че сте живи..по начина по който сте…без претенции.
Механизъм на щастието
За да разшифроваме кода на щастието, първата стъпка е да осъзнаем кои сме всъщност и каква е истинската ни природа. Това е много просто: ние представляваме желанието да сме щастливи. С други думи, ние всички се стремим към получаването на удоволствие и наслада, или както се споменава в Кабала, ние сме „желанието за получаване“. Вероятно това ви звучи много познато. Нашата природа, желанието за получаване, е много по-сложно отколкото си го представяме. То не е просто постоянно желание, което непрекъснато ни подтиква да търсим щастие. Именно това желание да получаваме мотивира всяко наше действие, дори най-малката и незначителна постъпка и всяка наша мисъл. Желанието да получаваме търси напълване във всеки един момент и не ни дава покой, докато не запълним тази нужда. То определя начина, по който се чувстваме: ако го задоволим, ние сме щастливи, чувстваме се добре, животът ни е като песен; ако не успеем да запълним това желание, ние се чувстваме разстроени, ядосани, депресирани, стигаме до състояние на ярост и самоубийствени мисли. Вероятно сте се досетили вече за това, но нещото, което много често ни убягва – и шифърът за разкодиране на щастието – е фактът, че след като нашето „желание да получаваме“ вече е изпълнено, удоволствието, което сме изпитали до този момент, изчезва. Големият ирландски писател Оскар Уайлд определено е знаел за това, когато е написал тези редове: „Съществуват само две трагедии на този свят. Едната е да не постигнеш онова, което желаеш, а другата е да го получиш. Последната е най-страшната, последната е истинска трагедия“. Механизмът на този процес е много лесен. Първоначално ние желаем дадено нещо и правим всичко възможно, за да го постигнем. В момента, в който получим онова, за което трескаво сме бленували, ние изпитваме удоволствие, радост и наслада. Или казано с други думи, първоначалният сблъсък на желанието и неговото случване е върховният момент на наслаждението. Дотук добре, но процесът все още не е завършен. В момента, в който получим нещото, което силно искаме, желанието затихва. С други думи, ние постепенно преставаме да желаем това, което вече сме постигнали, и в резултат на това изпитваното удоволствие избледнява, докато изчезне напълно. Например, знаете какво е усещането, когато сте много гладни: бихте могли да изядете пържола, голяма колкото за десетима (за вегетарианците това би могло да бъде огромно парче панирано сирене). Какво обаче се случва когато започнете да ядете? Първата хапка е чиста проба екстаз, и следващата хапка е чудесна. Третата е приятна, и поредната е приемлива, но още една вече е безразлична. И следващата хапка е: „Не мога повече, чувствам се зле…“ Този принцип действа за всичко, не само за храната. Можем да прекараме години, мечтаейки си за лъскава спортна кола и когато накрая я придобием, ние сме във възторг – е, поне през първите няколко минути или дни. Скоро обаче усещаме как еуфорията постепенно намалява и в един определен момент тя престава да ни носи удоволствие. И всеки път, когато погледнем колата, единственото, което усещаме е тежестта на огромния заем, който ще трябва да изплащаме в близките десет години! Професорът по икономика Ричард Естърлин от Университета в Южна Калифорния, водещ учен, занимаващ се с въпроса за щастието, нарича този феномен „хедоническо приспособяване’, което означава: „Получаваме нова кола и свикваме с нея. Сдобиваме се с нови дрехи и отново привикваме към тях… Ние се приспособяваме към удоволствието, което получаваме твърде бързо…“ Това обаче не може да е краят на историята, нали? В крайна сметка, дори нещата да изглеждат по този начин, ние все още търсим постоянния извор на наслаждение. Дали Природата ни е хвърлила в този порочен кръг, за да останем вечно нещастни? Дали щастието не е само в приказките, историята за Дядо Коледа, която никога няма да се сбъдне?
Формула на щастието
В действителност ние сме по-близо до него, отколкото си представяме. Всъщност най-новите проучвания върху въпроса за щастието и нарастващото осъзнаване на нашето непрекъснато усещане за незадоволеност ни приближават към истинското щастие. Постепенно започваме да разбираме модела: щастието няма нищо общо с това колко пари правиш или колко сполучлив е бракът ти – всъщност това няма нищо общо с всеки друг вид удоволствие, което ние се стремим да постигнем. Ние започваме да разкриваме фундаменталната истина, че щастието може да бъде усетено чрез използването на един по-различен принцип на получаване на наслада. Вече стана ясно защо не сме способни да изпитваме несекващо удоволствие от нещата около нас – защото в момента, в който удоволствието срещне желанието, последното бива неутрализирано. И след като нашето желание вече е неутрализирано, ние ставаме неспособни да се наслаждаваме на удоволствието. Ключът към щастието е в добавянето на един друг елемент в целия този процес – елементът „намерение“. Това означава, че продължаваме да желаем така, както и по-рано, но придаваме една по-различна насоченост на нашето желание: в посока навън, тоест, все едно даваме на някой друг. С други думи, намерението превръща нашето желание в път за постигане на удоволствие, и то по такъв начин, който гарантира неговия непрекъснат приток, то изпълва нашето желание, следвайки намерението. И нашето желание ще е способно да получава безпределно, без опасност от пресъхване. Това е формулата за получаване на безгранично удоволствие, или постоянно щастие. Когато човек прилага тази формула, той всъщност преминава през цялостна трансформация и започва да усеща различни по вид удоволствия. Кабала ги нарича „духовни“ и те наистина са непресъхващи.
В заключение – кратък обзор
Какво представлява щастието?
То е чувството, което ни изпълва, когато сме задоволили „желанието за получаване“.
Защо това чувство ни напуска?
Защото удоволствието неутрализира нашето желание, а без желание не бихме могли да усетим удоволствие.
Каква е формулата за усещането на безгранично удоволствие?
Тя се изразява в прибавянето на „намерение за отдаване“ към нашето „желание за получаване“, така че удоволствието да продължи да тече през нашето желание безкрайно.Истинското щастие е наблизо и напълно постижимо, то ни очаква, за да се научим как да го усещаме и как да добавим намерение към нашето желание. В каквото и да се състои щастието, всеки от нас има право да е щастлив.
Благодаря ви, за отделеното време надявам с тази кратката публикация да ви е била полезна и интерестна. Моля ако имате предложение и идей за публикация да ги споделите с мен на пощата ми: [email protected]
Автор: Красимир Гарев
