Основни симптоми при заболявания на стомаха:
Освен гастритите (остър и хроничен) към заболяванията на стомаха спадат още язвената болест, стомашната диспепсия (стомашна невроза) и някои по-редки болести като онкологичните (рак на стомаха) и др. Много често стомашната патология е във връзка със заболяванията на дванайсетопръстника (гастродуоденит, дуоденит и язва на дуоденума) поради анатомична близост на двата органа и обща етиология (причинност) на уврежданията.
Характерните симптоми при заболяванията на стомаха и дуоденума са обединени в сборното понятие „пептичен синдром“, който включва болка, парене по хода на хранопровода (киселини или пирозис), промени във вкуса и апетита, гадене, повръщане, чувство на тежест в епигастриума (под лъжичката), оригване, лош дъх от устата. Повечето от тия симптоми се явяват периодично главно във връзка с храненето или при изостряне на заболяването, а други като промяната във вкуса и апетита и лошият дъх се наблюдават постоянно.
Болката е основен симптом при заболяванията на всички отдели на храносмилателната система, но е особено важна при диагнозата на болестите на стомаха и дуоденума. Тя се характеризира с местоположението си, вида, сезонността, връзката с храненето и приема на определени медикаменти и пр. Типичната гастритна и язвена болка се локализира в областта на епигастриума и гърба и плешката. Обикновено се явява на пристъпи, има спастичен и присвиващ характер и се дължи главно на съкращаване на гладката мускулатура на стомаха. Ако болката рязко измени характера си, стане постоянна и с режещ или пробождащ характер, най-често става дума за настъпила перфорация на стомашната или дуоденална язва – състояние, което изисква спешна хоспитализация и хирургическа намеса.
При хроничен гастрит и язвена болест на стомаха болката се явява скоро след нахранване, обикновено до половин – един час.
При дуоденит или язва на дуоденума е характерна болка на гладно, която отслабва след приемане на малко храна и се появява отново след ½ – 1 час.
Специално при язвена болест на дуоденума е типична късната болка след хранене (до един и половина – два часа). Често болката се съпровожда от гадене и повръщане на поетата храна, след което настъпва временно успокояване на болката.
При заболявания на стомаха и дуоденума се наблюдава сезонност в появата на болките — активиране през пролетните и есенните месеци на годината, както и връзката им с психични напрежения, стрес и най-вече с характера на храната (запържени храни, варива, груба целулозна храна, много гореща или много студена храна и пр.), кафе и алкохол. Характерно за лицата, които продължително време се лекуват с нестероидни противовъзпалителни средства по повод на други, най-често ставни заболявания, е появата на хроничен гастрит или язва от медикаментозен произход. Става дума за препарати, от групата на салицилатите (аспирин), пиразолонови производни (амидофен), диклофенак (волтарен, фелоран), индо-метацин, аулин, тилкотил и др. Детайлни проучвания на нежеланите им ефекти са показали, че става дума за потискане производството на простагландини от групата Е, които нормално имат протектиращ ефект върху стомашно-чревната лигавица спрямо увреждащи фактори.
Язвенообразуващ (улцерогенен) ефект имат още резерпинът и резерпиновите производни. Тя се повлиява благоприятно, дори до степен на изчезване, при използване на спазмолитични лекарства, алкални разтвори, топлина или лек натиск. Киселините, или пирозисът , представляват чувство за силно парене по хода на хранопровода, което се локализира зад гръдната кост и в областта на епигастриума. Означава се като гастроезофагеален рефлукс, т. е. връщане на стомашното съдържимо от стомаха в хранопровода през кардиалния отвор. Най-често се среща при хипертрофичния хиперациден хроничен гастрит, при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при невроза или груба диетична грешка. Обикновено се неутрализира бързо чрез приемане на лекарства или храна с алкален характер.
Оригването представлява внезапно и шумно изхвърляне на въздух от стомаха. Когато в устата освен въздух се връща и малко количество стомашно съдържание (храна или сокове), говорим за регуртитация. Оригването може да се дължи на поглъщане на въздух при хранене (т. нар. аерофагия) или на засилени ферментационни процеси в стомаха вследствие нарушения в храносмилането. Най-често се наблюдава при хроничен гастрит и язвена болест на стомаха. Основната причина в случая е понижената секреция на солна киселина и пепсин, в резултат на което може да се наблюдават смущения във въглехидратното, мастното и белтъчното храносмилане, съответно с отделянето на въглероден двуокис (оригване без миризма), на мастни киселини (оригване с миризма на гранясало масло) или на белтъчни разпадни продукти (оригване с миризма на развалени яйца (сероводород).
Гаденето е пряко свързано с повръщането, като често го предшества. Типично е при острия гастрит и се съпровожда с повишена саливация (слюноотделяне), пребледняване и склонност към колабиране. Като самостоятелен симптом може да се наблюдава при хроничен гастрит с понижена секреция на стомашната лигавица.
Повръщането е много важен признак при болестите на стомаха и дуоденума — гастрит, язва, рак, пилорна стеноза. Може да се предизвика от попадане в стомаха на вещества със силно дразнещо действие (киселини, основи, арсеник и др.) развалени храни или да е свързано със затруднения в изпразването на стомаха, както е при пилорната стеноза например. В този случай повръщанията са обилни (като фонтан) и в повърнатата материя има остатъци от храна, приета преди 1—2 или повече дни.
При острия гастрит повръщането има диагностична и едновременно с това терапевтична стойност, тъй като по този начин се отстранява причинителят на заболяването. Промените в апетита са характерни за болни с хроничен атрофичен гастрит, ракови заболявания, стомашна невроза (диспепсия). При тези заболявания той е понижен.
При язвено болните е нормален, дори повишен, но много от тях избягват да се хранят, за да не провокират появата на болки след нахранване. Лошият дъх от устата е чест признак на заболявания на стомаха, червата и устната кухина (парадонтити). Характерен е за атрофичния гастрит, хроничните колити и ентероколити, дивертикули на хранопровода и дуоденума и при изразена стеноза на пилора. Кръвоповръщането се среща като усложнение при ерозивни гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, стомашен рак.
Поради смесване на храната със солната киселина от стомашния сок настъпва промяна на хемоглобина, като повърнатите материи придобиват ръждивокафяв цвят.
Кръвоповръщането е алармиращ симптом, изискващ вземане на спешни лечебни мерки, включително и хирургическа намеса.
Информацията е предоставена от
Доц. д-р Радослов РАДЕВ
