Да тълкуваш Библията

1
Добави коментар
Aleff
Aleff

Библията да тълкуваш Светото писание е изкуство и се нарича Херменевтика , науката да се тълкуват Светите Писания. Значението на оригиналния текст се нарича екзегетика (тълкуване).

Да тълкуваш Библията

Гари Демар предоставя следното разяснение: Да тълкуваш Библията буквално (от латински litera) – означава да тълкуваш спрямо нейната литература (стилът на писане). Например в Библията, книгата Откровение. 1:20 се казва: „…тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.” Седемте звезди и седемте светилника са наречени ангели и църкви. Тези съвсем ясни образи, които Йоан вижда, изобразяват нещо друго. Със сигурност звезди и светилници съществуват реално, но в символа има нещо повече от самите им образи. Същата логика важи за по-голямата част от книгата Откровение. Книгата Откровение в Библията е изпълнена с огромен брой символи, които се отнасят за конкретен аспект на реалността. Ако това е значението на „буквално”, то и аз интерпретирам Библията буквално.

Нищо от това не бива да ни изненадва, тъй като първия стих от първа глава на Откровение казва, че книгата ще говори със символи. Йоан използва гръцката дума (shmainwis), която означава „явявам“. Ето буквалния прочит на първи стих от Откровение:

„Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви (shmainwis), чрез ангела Си на Своя слуга Йоан…” Робърт Моунс обяснява значението на този стих така:

„Казва се, че откровението се яви на Йоан. Гръцкият глагол (sēmainō) носи идеята за фигуративно представяне. Строго погледнато, това значи нещо да се разкрие под някакъв знак. Това прекрасно подхожда на символичния характер на книгата и предупреждава читателя, да не очаква буквално представяне на историята, а символистичен портрет на това, което тепърва трябва да се случи.”

Искам да подчертая, че на Йоан му е казано, че нещата които има да се случат, ще се случат „скоро” (1:1), защото „времето е близо” (1:3, 22:10). Винаги се чудя, когато прочета как някой, който твърди че интерпретира буквално Откровение, се мъчи с думите „близо” и „скоро” и твърди, че тези думи не трябва да се възприемат буквално. Който тълкува тези ясни думи преносно, вече разсъждава в грешната посока.

Нека направим една интерпретация в стил Дъглас Кориган (американски летец, който става известен с „грешката” си – като нарочно обърква, т.е. сменя посоката на курса си, за да достигне желаната от него цел- бел. Пр. ).

Когато изречем думите жена, Слънце, Луна и звезди сме наясно, че става дума за реални обекти, но това не важи за Откровение 12:1-2, защото е явно, че никъде в пространството няма огромна жена, облечена с небесните светила и звездите – тук явно става въпрос за преобрази. Разбира се Бог може да е толкова голям та да седи на луната, да издържа на огън дотолкова за да се облече в слънцето, може да е силен достатъчно за да издържи дванадесет звезди като корона на главата си, но някоя жена – едва ли! Да не говорим за огромният змей, който е „със седем глави и десет рога”, и който има достатъчно силна в опашката си, та да помете „ третата част от небесните звезди” и да ги хвърли „на земята” (12:3-4). Това ли казват всъщност тези стихове?

Да си припомним диспута между диспенсационалиста Томас Айс и претериста Кенет Джентри за значението на думата „едър (огромен) град (градушка)”, който тежи 30-45 килограма (тежък около един талант) и който „падаше от небето върху човеците” (Откр. 16:21). Кенет Джентри прави препратка към Йосиф Флавий (37 г.- 100 г. пр. Хр.) и неговият най-значим труд „История на юдейската война” (75 г. сл. Хр.) за да подкрепи позицията си:

„Не само споменатият размер е същия, но каменните блокове, хвърляни от римляните са били бели на цвят, като зърна от град. Ефектът от изстрелваните каменни блокове не е ли на практика като на градушка с такива размери?”

„История на юдейската война” е единственият труд, които е запазен до наши дни и разказва за унищожението на Йерусалим. Ето как Йосиф Флавий описва римските машини:

Библията – Небесните звезди

Как да разбираме „третата част от небесните звезди”, които червеният змей завлича от небето и хвърля на земята. Тук буквално за звезди ли става дума!? Не може да бъде! Такъв катаклизъм би превърнал Земята в шлака. Какво би останало от Земята само ако една единствена звезда беше хвърлена върху нея? Как въобще би се случило още нещо в следващите глави на Откровение след унищожителният удар на тези паднали звезди!? Твърдението, че това са метеорити не решава проблема, тъй като подобен масивен артилерийски огън ще опустоши Земята безвъзвратно. Сетете се за филми като „Армагедон” и „Смъртоносно влияние”. Робърт Л. Томас постоянно критикува тези, които интерпретират голяма част от Откровение по символичен начин, а той тълкува звездите в Откр. гл.12 като „ . . . ангели, които са паднали заедно със Сатана в миналото.” Звездата може да е ангел, ала зърната от град не могат да са каменни блокове.

Исус в Библията

Исус пророкува, че храмът в Йерусалим ще бъде опустошен така , че „няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.” (Матей. 24:2). Това беше Божието обещано осъждане. Бог лично ли направи това? Ако си мислите, че Бог лично е махнал камъните, това не е така. Римляните са го направили. Това „натуралистично тълкуване” ли е, защото Бог не е бил лично там и не е бил пряко включен в унищожаването на храма? Защо да е неприемливо това, че Бог използва римляните за да прати тежките камъни върху евреите за осъждането им и тези камъни да са описани като град?

Библията и Откровението

В Библията -Откровение 16:21, на Йоан му е казано, че събитията в Откровение ще се случат „скоро”, защото времето за тези събития е близо. Предполагам, че съществува микс от буквално и символично в цялата книга Откровение. Добър пример за този подход на разсъждения може да се намери в Деяния гл.2. Когато цитира Йоил 2:10, Петър няма проблем да смеси небесен феномен с кръв: „И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, – Кръв и огън, и пара от дим; Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.” (Деяния 2:19–20).

Интересно също е, че Псалм 18 споменава „град и огнени въглища”. Този псалм има обяснително заглавие: „За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула”. Къде е библейското или извън библейско историческо доказателство, че по време на битките между Давид и Саул, е валял град и огнени въглища? Единствените места, в които такова описание е споменато са два почти идентични поетични пасажа (II Царе 22 и Псалм 18).

Гръцката дума за „Земя” е gēоs и може да се преведе като суша, пръст, почва, или земя. Ако тези стихове от Библията се прочетат и се вмъкне думата „земя” – земята на Израил – както е в много преводи, „земя” в контекста на определена, локализирана, местна територия. Фокусът в Откровение пада на идващото осъждение върху Йерусалим: “И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат” (11:8).

Статията е взета от тук

Превод от Английски език: Елена Никова

Библията – Принципи на тълкуване

Откровението е приспособено за човека. Святото писание е написано така, че човек да може да го схване или асимилира. Исус се роди и живя като човек и така най-добре и най-пълно ни разкри Божията воля.

Библията – Психологически принцип. Богословът или проповедникът е изкупен човек, който има просветлението на Святият Дух. Вяра и просветление се изискват за доброто тълкувание.

Библията – Принцип на властта. Проповедникът е служител на Божието Слово. Той има само една основателна причина за правото си да изисква покорство и вземане на решение – декларирането на Божията истина.

Библията -Принцип на назиданието. Целта на всяко тълкувание е назидание и духовна промяна у слушателите.

Библията – Принцип на екзегезиса. Богословието не е по-добро от екзегезиса върху който то почива. Първоначалният контекст на дадения текст и първоначалното намерение на автора поставят допустими граници в които тълкуванието може да варира. („Не извеждай текста от контекста за да го направиш претекст за твоите разбирания!“). Един текст никога не може да означава това, което никога не е означавал.

Библията – Писанието тълкува писанието. По-смътните пасажи трябва да се разбират в светлината по-ясните, които засягат същия въпрос.

Едно значение, много приложения в Библията. Даден текст може да има само едно значение и много приложения. Това значение трябва да бъде установено чрез внимателно изучаване на пасажа. Едното значение обаче не ограничава текста. Той може да бъде приложим за редица въпроси или проблеми. Приложението на текста, което използва проповедника зависи от целта на проповедта. Но проповедника винаги трябва да разграничава първоначалното основно значение на текста от конкретното му приложение в неговата проповед.

Библията – Принцип на коректност към Словото. Ако даден текст е включен в проповедта, проповедникът има святото задължение да обясни неговото значение. Части от стихове не трябва да се използват само поради атрактивното им звучене.

Библията – Принцип на прогресивност на откровението. Бог разкрива истината за Своя план и истината за духовния свят постепенно. В Стария завет много идеи са скрити или дадени в зачатък. Това не означава че няма зрели идеи в Стария Завет, но пълнотата на Божието откровение е дадена в Новия Завет.

Библията – Христологичен принцип. Централната фигура в цялата Библия е Христос. Към Него сочи Стария Завет, от Него струи Новия Завет. Той е най-висшето и цялостно откровение за Бога. Благодарение на Него ние можем да бъдем отново в мир с Бога. Християнството не е просто философия или учение, а взаимоотношение с Христос. Една от целите на нашето служение е с помощта на Святия Дух да направим така, че възкръсналия Христос да „оживее“ от писанията и да се срещне лично с нас и нашите слушатели.

Библията – Принципът на практичното знание. Библията не е наръчник по всички въпроси. Тя не претендира да съдържа всичкото знание. Писанието е написано с намерението да даде на човека знание за спасението (2 Тимотей 3:15 и това, което е необходимо за един благочестив християнски живот (2 Тимотей 3:16). Тези две теми трябва да определят и областта на нашето проповядване.

Библията – Апофатичен принцип. Това, че Библията е боговдъхновена и непогрешима, не означава, че всичко в нея е ясно. Апостол Петър посочва, че самите пророци са се озадачавали от собствените си писания (1 Петрово 1:10) и признава, че Павловите послания са трудни за разбиране (2 Петрово 3:16). Ние познаваме нещата неясно, като в огледало (1 Коринтяни 13:12), затова, когато Библията не говори, най-добре ще направим ако и ние замълчим.

Библията – Принцип на критичността. Има разлика между това, което е записано в Библията и това, което Бог одобрява. Затова в текста трябва да се търсят следи, които посочват отношението на автора – дали той одобрява или не одобрява действията на своя герой в специфичната ситуация. Ако отношението на автора не е ясно изразено, пасажът трябва да бъде анализиран така, че да се види дали поведението на дадения герой е одобрено или осъдено от други ясни Библейски пасажи.

Не всяко обещание в Библията е за нас. Когато разглеждаме обещание трябва да определим дали то е универсално или персонално, дали се отнася само за конкретните му получатели или продължава да бъде валидно и за нас. Това е важно, понеже често се случва така, че ние решаваме, че дадено обещание се отнася за нас, а после се огорчаваме за това, че то не се е изпълнило. Истинската причина за неизпълнението му в нашия живот обаче не е, че Бог е бил неверен към нас, а просто, че обещанието не се е отнасяло за нас.

Използван източник ТУК

23 total views, 23 views today

Фейсбук Коментари