Един по-тих патриотизъм

2
Добави коментар
Ivan_Nachev
Ivan_Nachev

Мария Каварджикова, Теодора Духовникова, Ана Пападополу, Мила Люцканова, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Леонид Йовчев, Валери Йорданов, Руси Чанев, Кирил Кавадарков, Христо Петков, Павлин Петрунов, Петко Венелинов, Благовест Благоев. Блестящият актьорски състав на “Солунските съзаклятници”. Пиеса, написа от Георги Дюлгеров. Постановка, режисирана от Стоян Радев и част от репертоара на Народния театър.

Едни от многото смислени хора, таланти и творци, за които медиите рядко се сещат. А всъщност онези, за които трябва да се пише и говори в клетата ни, пълна с wanna be популярни недоразумения и напълно окастрени духом същества. Ето това трябва да е хайлайфът ни, това трябва да са звездите ни, онези, които телевизиите да ни показват, снимат, интервюират. Онези светещи хора на театъра, които връщат и вярата, и надеждата, и смисъла. Гледах ги снощи. Може ли да вметна, ей така, между състезанието “кой ще сподели най-патриотичния статус” и днешното предложение на една “патриотична партия” за всенародно допитване за връщане на смъртното наказание/?!?!?/, че постановката е великолепна, актьорите – неземно талантливи, а хората в залата не махаха с пръст кой иска да ни заличи националната идентичност, а хранеха душата си. Докато медиите ни, които иначе всеки ден ни заливат с кал, простотия и глупави хора, страдаха за “заличената памет” и българщината, едни актьори дадоха всичко от себе си да ни напомнят, че културата не е в клишетата и празните призиви от всевъзможни трибунки.

Грамотността се изкоренява, когато не четеш книги. Интелектът се притъпява, когато гледаш само “София ден и нощ” и “Истински истории”. Мозъчните клетки си отиват безвъзвратно, когато се информираш основно от медии бухалки. А плейметките се представят за “хайлайф” от националните телевизии и “trip”-чето и до Дубай е основна тема в “светските” предавания. Когато волно или неволно наритваме културата си в ъгъла и “фалшивите герои” изобилстват от екрана. Когато не водим децата си на театър. Когато гражданската ни активност се изчерпва със статусче в социалната мрежа. Когато мислим само за материални придобивки. Когато превърнем живота си в ядене, ходене в тоалетната и възпроизвеждане. И не, не ми казвайте, че това е от бедност. Бедни сме духом. И не е лошо да си го признаем. Другото е лицемерие.

Мили хора, заведете децата си на театър. На опера. На изложба. Някъде. Това ще ги обогати много повече от гневния Ви пост на тема кой иска да ни претопи като народ. Уважаеми журналисти, говорете, пишете, снимкайте и показвайте от екрана истински талантливите и смислените хора. Това ще има по-голям ефект от читалищната самодейност рано сутрин. Пробвайте! Не е чак толкова трудно. Пък, видиш ли, може и да има ефект!

Снимки: а