Морави цифри и остро сирене, синестезия Life Success Coaching

1
Добави коментар

Водеща: Добър вечер от театъра Нелсън Мандела! Тази вечер учени, хора на изкуството и писатели очакват да чуят четвъртата Рийд лекция по темата за човешкия ум. Нашият лектор е невролог и човек, който от малък е фен на Шерлок Холмс. Той всъщност вижда своята работа като подобна на детективската. Той изследва странни неврологични случаи (човек, който смята, че майка му е самозванец; клинично сляп мъж, който може да вижда) и търси рационалните анатомични обяснения. Като виждате теориите на Фройд тук биват предизвикани.

Досега научихме, че има и други начини за виждане, беше ни показано, че има начин да бъде излъган мозъка с използване на огледала и последната седмица ни беше предложено обяснение защо скулптура на Роден или рисунка на Пикасо могат да генерират удоволствие в душата ни.

Душа ли казах?

Тук имаме човек, който се занимава с по-реални неща. Това килограм и половина тежащо „желе“, което ние наричаме мозък. Тази нощ той потвърждава, че хората, които чуват форми или виждат звуци не са луди или непълноценни и всъщност ни дават ключ към разбиране на развитието на езика и изразяването.

Дами и господа, моля ви посрещнете с добре дошъл научния детектив, директорът на Центъра за изследване на мозъка и когницията в университета Калифорния, професор Вилаянур Рамачандран!

Рамачандран: През XIX век викторианският учен Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин) забелязал нещо особено.

Той открил, че някои хора, които иначе са нормални, имат една особеност – всеки път, когато чуят определен тон, преживяват определен цвят.

Например горно до може да бъде червено, горно фа да е синьо, а друг тон може да бъде тъмновиолетов.

Това любопитно смесване на сетивата било наречено синестезия.

Някои от тези хора също така виждат цветове и когато гледат цифри. Всеки път, когато видят черно-бяла цифра, например цифрата пет изписана на бяла страница или бяла петица на черен фон, те я виждат в нюанс на червеното, така пет може да е червено, шест да е зелено, седем е индиго, осем е жълто и така нататък.

Галтън също така посочил, че това състояние се среща в цели семейства. В по-ново време Саймън Барно Коен от Кембридж е потвърдил това наблюдение – и то наистина се случва в семейства.

Макар хората да са знаели за синестезията от поне сто години, тя в значителна степен е била записвана като любопитен факт от официалната неврология и психология и това, което бих искал да направя днес е да предположа, че аномалиите могат да бъдат крайно важни в науката.

Ако знаеш коя аномалия да подхванеш можеш напълно да промениш посоката на своите проучвания и да генерираш това, което се нарича научна революция.

Нека първо да погледнем най-честите обяснения, които са били предложени, за да се разгадае синестезията.

Има четири обяснения. Първото обяснение е най-очевидното и то е, че те просто са луди!

Второто обяснение е, че те вероятно са наркомани, те просто взимат наркотици. Това не е напълно погрешно, защото синестезията е по-честа измежду хората, които използват ЛСД. И за мен това я прави още по-интересна.

Защо някои химични вещества предизвикват синестезия, ако наистина те правят това?

Третата идея е, че може би тези хора просто си припомнят детски спомени. Например те може би са си играли с магнити за хладилник и пет е било червено, а шест синьо, а седем зелено и по някаква причина тези спомени са „залепнали“.

Това обаче никога не ми се е струвало достатъчно смислено, защото въпросът, който остава е: Защо се случва в цели семейства?

Можеш да си помислиш, че те си предават по наследство едни и същи магнити или че склонността за играене с магнити се предава по наследство или нещо такова. Както и да е, звучи безсмислено, но е хубаво да се има предвид.

Четвъртото обяснение е по-фино и то е, че при синестезията са предизвикани сетивни метафори.

Ако погледнете обикновения ни език той е пълен със синестетични метафори, кръстосани сензорни метафори, като например, ако кажете „сиренето чедър е остро“.

Сиренето не е остро, можеш да вземеш парче сирене и го натриеш в кожата си – всъщност то е меко. Защо тогава казваме, че то е остро?

Ще кажете: „Не, не – имам предвид, че вкуса му е остър“.

Това е метафора.

Но това е кръгообразно – защо използваме тактилни описания за усещане за вкус?

Проблемът с това обяснение е, че в науката никога не можеш да обясниш една загадка с друга загадка.

Да кажеш, че синестезията е просто метафора не обяснява нищо, защото ние не знаем какво е метафора или как тя се представя в мозъка.

Но нека продължа. Това, което искам да направя е да обърна всичко с краката нагоре и да предложа точно обратното, а именно, че синестезията е сетивен феномен, чиято невронална основа можеш да откриеш в мозъка и това от своя страна може да ти даде експериментална основа за разбирането на по-неуловимите аспекти на ума, като например какво представлява метафората.

Но защо това е било игнорирано досега?

Следва продължение.

Към лекция 1: Фантоми в мозъка. Към лекция 2: Синапсите и Аз-а. Към началото на лекция 3: Изкусният ум.