Аушвиц (Освиенцим), където са избити над 1 млн. евреи, цигани, поляци и съветски военнопленници, е само един от над 850-те нацистки концлагера, припомня Си Ен Ен
За 12-те години, когато Хитлер е на власт, нацистите обособяват 20 основни концентрационни лагера, които са имали множество подразделения, плюс още четири лагерни комплекса за „изтребление“, гета и лагери за принудителен труд.
В системата на нацистките лагери са загинали милиони, от които само евреите са 6 млн. До края на Втората световна война през 1945 г. тя се разпростира от Франция и Холандия на запад до Естония, Литва и Полша на изток.
Първият лагер е Дахау.
Много от лагерите съчетават най-антихуманните характеристики на затвор и колония за полагане на робски труд. Някъде се провеждали безчовечни медицински експерименти, други били просто транзитни точки, откъдето евреи и други „нежелани“ субекти се разпределяли към своите крайни дестинации.
Четирите основни лагера били Белжец, Хелмно, Собибор и Треблинка, чието единствено предназначение било ликвидирането на всеки, прекрачил портите им.
Треблинка почти конкурира Аушвиц (Освиенцим) по брой на хората, избити на територията му – между 870 и 925 хил. души. 170 хил. умират в Собибор, поне 152 хил. в Хелмно, а около 434 500 евреи са избити в Белжец.
Виж още: Оцелял от Освиенцим: Наричаха ни „сапуни“
Точният брой на жертвите обаче вероятно никога няма да стане известен, както и точно колко хора са били пленници в нацистките концлагери, отбелязва Си Ен Ен.
Нацистите традиционно водели точна статистика, но документацията в някои от лагерите бива унищожена преди освобождаването им от съюзническите сили. Сред тях е печално известният Люблин-Майданек, който, подобно на Аушвиц, се използвал и като концентрационен лагер, и като лагер за изтребление. В основния лагер загиват между 80 и 110 хил. души, но колко общо са били затворниците е невъзможно да се каже.
Берген-Белзен е друг лагер, чиято документация е унищожавана. Там са завършили живота си около 50 хил. души. Сред тях е и Ане Франк, която се разболява и умира броени седмици преди освобождаването му.
От американския мемориален музей на Холокоста са издали Енциклопедия на лагерите и гетата.
27 януари – датата, на която е освободен Освиенцим, се отбелязва като Международен възпоменателен ден на Холокоста.
Американски, британски и руски военни кинооператори снимат концлагерите при освобождаването им и тези кадри са представени като доказателствен материал на Нюрнбергския процес.
„Планини от трупове и ходещи скелети… Те документирали невъобразимото, като в същото време се бояли, че никой не би им повярвал. Били Уайлдър, един от тях, казваше: „Страхувахме се хората да не кажат по-късно, че всичко това сме го инсценирали в Холивуд с помощта на грим и специални ефекти“, пише в мемоарната си книга „Светлина, сянка и движение“ германският режисьор Фолкер Шльондорф.
Повод за думите му е документалният „Нощ и мъгла“ (Nuit et brouillard, 1955) на големия френски режисьор Ален Рене, където е първото използване на тези кадри в авторски филм.
Темата е намерила отражение и в руския „Обикновен фашизъм“ на Михаил Ром, както и в множество игрални филми: „Брезова горичка“ на Анджей Вайда, „Списъкът на Шиндлер“ на Стивън Спилбърг, българо-германския „Звезди“ на Конрад Волф, „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини. Съществува и богата мемоарна, документална и научна литература.
Виж още: 12-те най-добри филма за Втората световна война
Източник: Си Ен Ен
