На всеки се е случвало, без да го желае. Било по хубав повод с приятна компания, било след дълго гладуване по различни причини, било поради неумението да издържаме на кулинарни изкушения, които обожаваме. Резултатът е общо взето един: тежест в стомаха и съжаление за това, че сме се разпуснали. Психотерапевтът Джули Симон повече от 25 години е работила с различни лакомници, на които е помагала да се справят с проблема наднормено тегло и свръхапетит. Тя е стигнала до някои основни изводи, които обединяват хората, склонни към преяждане. По-скоро причините за товя явление. И ги систематизира в 10 основни точки.
Негативни емоции Не е тайна, че за мнозина храната е най-добрият антидепресант: хапваш и ти олеква на душата. В моментите, в които не можем да се справим с чувствата си, започваме да ядем безпорядъчно и често без всякаква мярка. По този начин се опитваме да заглушим чувството на тревога, гнева, тъгата, самотата, безнадеждността, срама, разочарованието… Психоложката Джули Симон заключава, че чрезвичайният апетит е своеобразно състояние на щастие. И обратното – ако сме щастливи, пряждаме. Когато буквално блестим от радост и преживяваме емоционален подем, се опитваме безумно да преяждаме. Така че – внимателно с емоциите – отрицателни и дори положителни!
Критика В отделна категория Джули Симон обособява критиката. За вас не е важно доколко конструктивни са забележките на хората около вас – те могат лесно да ви извадят от релси и да повлияят върху апетита ви. За да се успокоим от думите по наш адрес, често посягаме към по-големите порции и не можем да се успокоим, докато не ги погълнем. Изводът? Слушайте внимателно какви точно са критиките по ваш адрес – те може да са абсолютно неоснователни. Не им се поддавайте!
Стрес Още една завладяващо емоционална причина, която ни кара да поглъщаме всичко наред. Една любопитна статистика сочи, че в резултат от стреса и лошото настроение жената преяжда доста по-често от мъжа, който в случая се оказва по-устойчив психологически. Жената има усещането, че физиологическата потребност от хормона на щастието – ендорфина, най-лесно и бързо може да се набави с храната. И което е малко абсурдно, но е факт: дори неприятната тежест в стомаха сред преяждане е фактор, който отвлича вниманието от реалните проблеми. Извод: помислете само колко различни от храната начина има за оправяне на лошото настроение и излизане от „дупката“. Скука Убиване на времето пред телевизора, безделничене у дома с разходки от хола до хладилника в кухнята и чаша кафе с парченце – две торта: това е порочна практика за разсейване на скуката. Не е полезно. Вместо това може да прочетете някоя интересна книга, без да се тъпчете по време на четене, или просто да звъннете по телефона на някого за приятелски разговор. Не е културно да се говори с пълна уста, нали?
Награда Животът ни обикновено е устроен не само от малки поражения и огорчения, но и от лични победи, заради които ни се иска да се самовъзнаградим. Твърде често тази награда е любимо кулинарно изкушение – нещо сладичко, от което сме се въздържали, или дори мазничко месце. Трябва да се отпразнува победата, все пак, нали? Тук идва парадоксът: на подобни самонагради се радват хора, които са постигнали нещо във … фитнеса или са пробягали няколко километра в Морската градина на Варна или на Бургас, да речем. Е, какъв е смисълът от победата, тогава? Задайте си този въпрос.
Наказание Според Джули Симон „гастрономическият срив“ може да бъде резултат и от наказание. При това – от абсурдна ситуация. През нощта огладнявате и отивате до хладинлика, без да се замислите, хапвайки здраво. Стуринта обаче се чувствате глупаво и се срамувате от постъпката си. Някои правят правилния избор – яка тренировка във фитнеса. Други обаче – и това е парадоксът – отново наблягат на храната. Този път като наказание. Резултатът е ясен.
Бавене Постоянното отлагане на задачи, които трябва да свършите, често е причина за преяждане – особено при тия, които работят у дома. Представете си ситуация: трябва да изпълните сложно служебно задание или ви предстои дълга и монотонна работа. Преди да я захванете, вие се нуждаете от доза сили и хъс, поради което… отваряте хладилника. Хапвате обилно и залягате над работата. Какво обаче се получава? Мисълта за храната не ви дава покой и пътеката до хладилника се превръща в традиция. Нито работата свършвате навреме, нито опазвате фигурата си от излишни килограми. Затова: просто не преяждайте преди работа.
Безопасност Психотерапевтката Джули Симон доказва на основата на професионален опит и наблюдения: ситият стомах ни дарява чувство на безопасност. Именно поради това в критични ситуации ядем на корем, тъй като не сме уверени в решаването на предстоящ проблем.
Вдъхновение Това правило се отнася за писатели, журналисти, хора на изкуството, за които безконтролната употреба на храна се превръща в един от способите за излизане от кризата, опит да бъде намерен смисълът на живота и вдъхновение, което успокоява творческия глад. С две думи: музата идва с храната. Дали си струва това вдъхновение, е отделен въпрос.
Антисекс Загубата на сексуално желание е още една причина за преяждане. Липсата на секс компенсираме с храна – дори тогава, когато не усещаме глад. По друг начин казано: в главата ни произтича сублимация на удоволствието – насладата от сексуална близост подменяме с „кулинарен оргазъм“.
