“Но в тази система има разлика между действителното състояние и усещането за него. Участникът е склонен да вярва повече на лошите новини, отколкото на добрите. Когато действителното състояние варира, най – добрите резултати се пренебрегват като отклонение, а най – лошите резултати се помнят. Участникът възприема нещата като по – лоши, отколкото са в действителност. И за да допълним този трагичен архетип, желаното състояние на системата се влияе от усещането за него. Стандартите не са абсолютни. Когато усещаното състояние се влошава, и целта става по – скромна. „Да, това е всичко, което може да се очаква“. „Е. не сме много по – зле от миналата година.“ „Ами огледайте се, всички наоколо имат проблеми.“ … Колкото по – лошо е усещаното състояние, толкова по – лошо е желаното състояние. Колкото по – лошо е желаното състояние, толкова по – малко коригиращи действия се предприемат. Колкото по – малко са коригиращите действия, толкова по – лошо е състоянието на системата. Ако на този цикъл се позволи да се развива безконтролно, той може да доведе до продължително влошаване на функционирането на системата.
