BGfootball.com – Българският футбол на едно мястоBGfootball.com – Българският футбол на едно място

Берое Стара Загора направи две поредни нулеви равенства в последните два кръга от родната А група срещу Славия и Черно Море. „Заралии“ буквално „спукаха“ топката от ритане без идея как да я вкарат във вратата на съперниците си.

И в двата споменати мача имаше сериозни подаръци за старозагорци от съдиите, в този срещу Славия беше спестен втори жълт картон на Елиаш Да Силва. Ситуацията придоби комични размери, когато предупреждението бе отправено към отстоящия на близо метър и без участие в ситуацията Исмаил Иса. Той се възпротиви, но когато „стопли“ какво става, бързо се примири.

Срещу варненци пък съдийството беше на много ниско ниво, какъвто беше и мача. Берое влязоха в двубоя като фаворити с оглед на по-доброто си класиране и домакинския фактор срещу Черно Море. Съдията Георги Кабаков показа меко казано пресилен втори жълт картон на нападателя на гостите Бакари в 32-та минута и с това изключително слабо решение реферът промени изцяло развитието на мача. Нарушение на Бакари имаше, но самия фаул не беше опасен за здравето на съперника, не спираше опасна атака, беше в центъра на терена и нападателя на „моряците“ игра за топката, все фактори, които не са предпоставка за жълт картон.

По презумпция вторият жълт картон се вдига по-трудно от първия, защото покажеш ли такъв променяш изцяло хода на мача. Естествено, ако играча заслужава такъв му се вдига, но точно в тази ситуация Кабаков пресили  много нещата. В Англия например съдиите пускат малко по-свободна игра, за това и се получават много хубави мачове, няма накъсвания, няма спорене, играта е динамична и красива. При някой грубо влизане реферите на острова не вдигат веднага жълтия цвят, а търсят диалог с играчите, предупреждават ги, че при следващ фаул ще има картон.

Колкото по-малко картони има, толкова по-добре за самия мач и за рефера, а в мача в Стара Загора съдията раздаваше картоните като бонбони на детски рожден ден. „Моряците“ трябваше да доиграват мача дълбоко в собствената си половина и да разчитат на контри след съдийската тесла. Все пак те устискаха равенството и объркаха сметките на някой, който насила иска Берое да е колкото се може по-напред в класирането. Такава е тенденцията в последните мачове, „заралии“ получават съдийско подпиране, но трудно се възползват от него.  

Изобщо при „зелените“ няма развитие от миналия сезон насам, през миналата кампания не бяха сочени за фаворит,  играеха приятно и объркаха нечии сметки като взеха сребърните медали. Този сезон, с оглед на липсата на ЦСКА, Литекс и Локо София, „зелените“ се превърнаха в един от факторите в А група. Това изглежда им натежава, отбора няма качеството и опита да се бори с по-големите Левски и Лудогорец, а понякога няма ресурса да победи и отборите под тях в класирането, дори със съдийска аванта. Петър Хубчев май е стигнал тавана на развитието си с отбора, начело е от 2012 година насам, изгради солиден отбор, но от известно време тъпчат на едно място.

Кой иска Берое да измести Левски от второто място и защо? Въпрос без отговор, засега. Може би някой мисли доброто на Левски, като им спести ново географско откритие в Европа лятото? Едва ли. А може би някой прекалено много иска Берое отново да е втори? Не се знае…

Единственото сигурно нещо е, че с мачове като този в Стара Загора и с отсъжданията на съдиите се отблъскват и малкото фенове на родния футбол, защото остава впечатлението, че мачовете се решават не на терена, а на друго място.

Трифон Иванов, или просто Туньо, ни напусна от този свят на 50-годишна възраст, след като получи масивен инфаркт. Той беше един от основните играчи на златната Пенева чета, в най-силния период на българския национален отбор.

Страшилището за противниковите нападатели е роден 27 Юли 1965 г. в търновското село Горна Липница. Успешната му кариера започва в Етър 1924  Велико Търново. През 1988 г. преминава в ЦСКА, където печели 3 титли на страната. По-късно е трансфериран в испанския Бетис. След това е преотстъпен отново в Етър и ЦСКА, а с виолетовите става отново шампион на България през 1991 г. Играе за малко и в швейцарския Ксамакс.

През 1995 г. пък подписва с  австрийския гранд Рапид Виена, където печели купата на страната и отново става шампион. „Вълка“, както го наричат някои, е един от малкото българи играл финал в европейски клубен турнир. Това се случва през 1996 година в турнира КНК, но тимът му губи с 0:1 от ПСЖ на финала. След Рапид играе и за другия гранд от Виена – Аустрия.

В националния отбор легендарния защитник дебютира през 1988 и има 77 мача и 6 гола. С един от тези голове срещу Русия ни класира за световното във Франция през 1998 г., а в квалификациите за Евро 96 отбелязва един рядко срещан красив гол с воле, след центриране от ъглов удар срещу Уелс. Играе на 2 световни и едно европейско първенство. В последните си мачове за националния е капитан на отбора. Избран е за футболист на годината в България през 1996 г.

Туньо винаги ще остане в сърцата на хората като един истински боец, един от най-великите защитници на България, човек, който се раздаваше максимално във всеки мач, бореше се за всяка топка и не го беше страх от сблъсъци.

Нападателите винаги се страхуваха от него, с разчорлената му коса, дългата брада и кръвясали очи, той всяваше паника сред тях, но не само с външността си, а и с качествата си на железен защитник. Треньорът му в Бетис казва за него, че той приключва всяка атака на съперниците с шпагат, независимо от ситуацията. Имал е предложение от Барселона, да замести често контузения Роналд Куман, но от Бетис не са го пуснали.

Съотборниците му пък се чувстваха по-сигурни, щом той е на терена. С хищническия си инстинкт и правилно пласиране трудно допускаше някой нападател да го подмине.

За разлика от повечето си колеги Иванов не се впусна в треньорска кариера след като приключи с футбола, а се занимаваше със собствен бизнес. Преди няколко години отново се върна във футболните среди като зонален председател на БФС за Велико Търново.

Бунтар, огромен талант, зевзек, силен характер, около него винаги е било интересно и винаги е в центъра на събитията. Готов да помогне винаги на всеки.

Голям мъж не само на терена, но и извън него.

Завинаги в нашите сърца!

Поклон пред паметта ти, Туньо!

Последните няколко големи форума по футбол Англия не се представя подобаващо. Винаги тръгват за големи форуми с големи амбиции, но се провалят с гръм и трясък. В повечето квалификации за тези форуми почти нямат проблеми, но стигне ли се до европейско или световно нещата стават съвсем други.

Или не излизат от групите, или ако ги прескочат отпадат по най-нелепия начин, с дузпи, в продълженията, заради червени картони, заради отменени голове. От  световното в Италия през далечната 1990 г. англичаните нямат престижно участие на световни и европейски първенства (изключение е през 1996 г., когато бяха домакини на европейско и достигнаха полуфинал, благодарение на подкрепа от трибуните и леко домакинско побутване). Винаги са сред фаворитите, като една наистина футболна държава, но винаги са с празни ръце. Защо се получава така? Защо никога не постигат успехите на Италия, Германия или Испания и т.н?

За това, според мен си има ред причини, като на първо място бих сложил английската висша лига, която със сигурност е висша, но не е толкова английска. Повечето отбори разчитат на играчи, които не са от Албиона, а с пристигането на Абрамович в Челси и шейховете в Манчестър Сити, потекоха големите пари за трансфери. Собствениците искат всичко да става сега и веднага, мениджърите нямат време да налагат млади местни момчета и да ги чакат да се развият.

Разчита се на легионери, повечето, от които се интересуват само от заплатата си, а не толкова от играта си или от философията на клуба. Купуват се готови  и изградени играчи, а юношите на клубовете не играят. Най-яркия пример за това е Арсенал, които в даден период преди 8-9 години играеше без англичанин в състава си. Освен това малкото англичани достойни за националния отбор са изцедени след поредния тежък сезон във висшата лига, в която няма дори зимна пауза, а не малка част от тях и са с контузии.  При тези обстоятелства националния селекционер на Англия няма много голям избор за играчи.

Втората причина произхожда от първата, договорите за милиарди от ТВ права, билети, спонсорски договори, реклами, интереса на милиони по света, популярността на отборите от висшата лига, не даваха на отборите място за експерименти, защото няколко грешки на някой младок могат да струват милиони. От едно място нагоре в таблицата в крайното класиране се печели много, само за пример шампионът на Франция взима малко повече пари от класирания на последно място в Англия.

На трето бих отчел свръхголемите очаквания към играчите преди началото на някой голям форум от страна на обществеността и особено медиите, които надценяват всеки път отбора, може би защото  Англия все пак е родината на футбола. Големите амбиции и очаквания „наливат“ олово в краката на играчите.  Те се страхуват, че при провал ще бъдат разкъсани в медиите и се случва именно това. А когато това се случи, всеки търси виновника и обикновено го отнася националния селекционер.

На четвърто място поставям самите играчи на английския национален отбор. Откровено има играчи, които отстъпват  като качества на колегите си от Бразилия, Аржентина, Италия, Германия, Франция, Холандия и др. Медиите излишно раздухват информация, когато се появи някой младок с потенциал, веднага го превръщат в звезда, но едно 18-20 годишно момче, не успява да издържи на славата и на изкушенията от нея, на очакванията и на отговорността, и рано или късно балона се спуква. Примерите са много, а изключенията малко.

Поколението на Стивън Джерард, Франк  Лампард, Рио Фърдинанд, Майкъл Оуен, Дейвид Бекъм и др. беше обременено от тези свръхочаквания и се сгромолясваше на всеки форум. Сега има нова генерация от млади таланти, които си пробиват път в клубовете си по-лесно от преди, основно заради това, че висшите ръководители  се усетиха и приеха някои правила в правилната посока. Тези младежи не носят бремето на провалите на предишните поколения и  в комбинация с хора като Рууни, Джо Харт, Гари Кейхил и др. имат шанс да задминат батковците си. Времето ще покаже.

А ако не успеят, могат да си накупуват чужди звезди и за националния отбор, както го сториха за висшата лига, дори вече не е нужно играчът да има някакви английски корени. Само трябва да ги научат да бият дузпи…

Само два месеца бяха необходими на Юрген Клоп, за да започне да променя мисленето на играчите на Ливърпул

Ливърпул е един от най-титулуваните отбори не само в Англия, но и в света. Спечелил е 18 титли на страната  (преди да стане Висша лига се е наричала Първа дивизия), пет купи на шампионската лига, три купи на УЕФА и десетки други трофеи. От новосъздадената Висша лига през 1991 г. обаче им убягва най-важният трофей – този в Премиършип.  

Вече 25 г. „червените“ не са били  шампиони, няколко пъти бяха много близо, но все нещо не достигаше.  Изредиха се доста мениджъри, но така или иначе титлата  оставаше мираж. През това време вечния враг Манчестър Юнайтед спечели 13 пъти Висшата лига и задмина „мърсисайдци“ по този показател.

От октомври 2015 година Ливърпул назначи Юрген Клоп на мястото на изгонения Брендън Роджърс. Предишният треньор на Дортмунд дойде на „Анфийлд“ усмихнат и  уверен. Това обнадежди феновете, които го посрещнаха като месия, след престоя му в Дортмунд, където за няколко години превърна „черно-жълтите“ в конкурентен отбор в Германия и Европа, без харчене на големи суми и най-важното спечели две титли в Бундеслигата, въпреки присъствието на Байерн Мюнхен. Самият той казва, че иска oтборите му да играят като хеви метъл песен – тактика и игра базирани на скорост и емоция, с дълбока преса, а при отнемане на топката – свирепа контра с по едно докосване. Така играеше Дортмунд, така ще заиграе и Ливърпул, а този стил със сигурност допада на запалянковците.

От както германецът е начело, Ливърпул играе на високи обороти, резултатно и ефективно –  отборът има четири победи, три равенства, и само една загуба във всички турнири и голова разлика 13:6. Две от победите трябва да се отбележат – над шампиона Челси като гост с 3:1 и над  кандидат-шампиона Манчестър Сити с 4:1 отново като гост. Особено във втория мач Ливърпул изглеждаше като любимия хеви метъл на Клоп –  бързи и емоционални. За осем мача и почти два месеца начело германецът успя да бръкне в главите на играчите, те изглеждат по уверени и показват характер. След мача с „гражданите“ Клопо сподели, че на почивката самите играчи не са вярвали, че водят с 3:1 на Сити на „Етихад“, именно с това трябва да се бори той – мисленето на футболистите, защото те са обременени от 25 години „суша“ в Англия.

Въпреки големите изисквания, той не е тиранин, винаги се усмихва, прегръща играчите и е приятелски настроен, така всички се чувстват добре. Феновете са насочили поглед към него, като човекът, който може да донесе така бленуваната титла отново на Анфийлд с подхода, емоцията и вълнението си. А те са гарантирани във всеки мач край страничната линия, висшата лига е неимоверно по интересна с присъствието на германеца в нея.

Дали ще успее ще покаже само времето, но почват да се чуват първите верни ноти от хеви метъл песента…

Джаксън Менди вече не е футболист на Литекс. Защитникът е разтрогнал днес договора си с ловешкия клуб по взаимно съгласие.

През миналото лято той избяга от ЦСКА заради пари, след което премина при „оранжевите“. В Ловеч французинът от сенегалски произход не успя да изкара цял сезон, въпреки голямото доверие, което треньорът Красимир Балъков му гласува.

„Менди е странна птица. Кълнеше се в любов към ЦСКА, но при първа възможност се изпари от „Армията“. После отиде в Литекс, където му плащаха редовно до последната стотинка. И там обаче не можа да прокопса дълго“, коментират във футболните ни среди.