ПЛАМЕНА К.НИКОЛОВАе родена на 9 май 1985 г. в гр.Тутракан.Живяла и отрасла в добруджанското село Черногор, далеч от шумотевицатана големия град, тя съхранява своята чувствителност, която преражда в стихове.Желанието й за писане идва с първото влюбване в осми клас. Започва да римува – без причина, без повод, без тема…По стойностни неща започва да пише вечев университета, когато среща по-силнитеи по-желаните си любови.Любовта е болка, утеха, мечта и надежда… И всички тези бушуващи емоции, оставят отпечатък в душата на Пламена.През 2013 г. излиза първата й стихосбирка „ЕДИН ЖИВОТ ЛЮБОВ“!За вас, тя споделя откровенията си!АНОТАЦИЯЛюбовта никога няма една страна.Тя е като монета от две страни…Едната разкрива щастието и красотата на чувствата,а другата, неосветената част е света на самотата,разочарованието и самотата…хилядите неизказани думи и незададени въпроси… Книжката може да закупите, като я поръчатеТУК.БЕЛОЦВЕТНА ВИШНАЕдин тих двор с две белоцветни вишни.В спомените ми изплува моят дом.Онази бяла къща от живота ми предишен,напомня ми, че имам свой подслон.Така ми липсва старото леглои нощем песните на жабите, щурците,закуската на мама… Филийките с маслои цяло лято по поляните, горите…Приятели от детството ми липсват,Другарчета по мир и по война.Като мене рядко се завръщат,Господ знае къде са по света.Помня в двора построената колиба…Пролет бе, потрепна в мен по детски любовта.Първото момче, откраднало от мен целувка,запазих скрито в клоните на вишната.Припомням си… така ми липсва всичко.Как липсвам в къщи, мама знае го добре.Заминах на далече… да работя и да уча…Така отминаха година, после две …И вишната по мене замиля,прегърна с клони празния прозорец.На есента дари последните листа…Остана гола! Не цъфна повече на пролет!Онази къща бяла от живота ми предишенс едно дърво по – малко, с двор два пъти по – тих.Една самотна белоцветна вишнасега подрежда спомените ми във стих.ДОЙДЕ!Дойде!Накрая тя дойде!Онази пролет, на душата ми покоя…Аз я доживях, приветствах я!Дойде!Светлината в края на тунела…След толкоз бури, смръзналото ми сърцеусети топлина от длан човешка,започна в мен топенето на ледовеи ставам по-добра, прощавам грешки…Дойде!Спокойствието във гърдите,днес да дишам вече не тежи.С усмивка мога да посрещна дните,Домът ми не е просто четири стени.Дойде!Дойде сънят във мойте нощи,Кошмари нямам, не се събуждам през сълзи.Почвам да забравям, което помня още…Получи се!По-малко всеки ден боли.Дойде!Накрая тя дойде!Дали е Пролет или е Любов, не зная.Но зимата напусна моето сърце.Аз чувам птици, цветя усещам да ухаят…Любов ли, Пролет ли…?Дойде !!!АКО ТЕ НЯМАна ЖижоАко те няма – как ли бих живяла?С какво ли бих могла да заменя -Ръцете ти, очите, топлината цялаИ всичко дето даваш ми да издържа…Ако те няма – кой ще ме целува?С усмивка да лекува всеки страх…В прегръдките ти само тихо се сбогувамИ с болките, и с раните, и с всеки грях…Ако те няма – кой ще ме разсмива?И кой вода по тъмно ще ми донесе?И кой с любов така ще ме помилва,Че в мрака да засвети моето лице?Ако те няма – кой ще ме обича?И кой пред грешките ми ще сведе глава,Нали прощаваш…,че съм твоето момичеИ даваш ми кураж да продължа…Ако те няма – кой ще ме погали?Кой сълзите в шепи ще сбере,Кой ще каже,че без грим съм си красиваНа ръце ще ме повдигне като мъничко дете?Ако те няма – как ли бих живяла,Ако на рамото ти не склоня глава?Един живот любов ти обещавам,Един живот, започващ от сега…КАКВА ЛЮБОВКаква е таз любов? Какво ли е туй чудо?Такава рядко среща се!? Не знам!Като вулкан изригва някаква си лудост –Бясна надпревара от емоции без срам..Дни на битки, поражения, победи,Сложихме доспехите си аз и тиСякаш надпреварваме се с малкото си времеДа покажем кой-кого ще покори..Скачаме във спорове – пожари с думи палим,Днес съм аз ранена от обиди, утре ти.В миг да се сдобрим ще се погалим,После с гръб обърнати ще помълчим…Днес жесток, а утре от дете по-нежен,Толкова различен с часове си ти.Днес коварна! Да! Като кралица снежна,Утре ще съм лятото на твойте дни..Каква е таз любов? Вратата да затръшвам,А ти по масата да удряш със юмрук,След пет минути всичко се обръща,Кой какво да прави- важно е да е напук..Каква е таз любов? Какво ли е туй чудо?Това е битка за надмощие! Нали?Бий се, щом обичаш до полуда,Такива сме си двамата – Телци…* * * *Ти казваш „Тръгвам !“, аз „Добре !“И може би на двама ни е криво,И може би не искаме да е така,Но да е друго ще е много сложно –За теб, за мен, за двамата…Аз казвам „ Липсваш ми “, а ти „ Добре“,А може би и аз ти липсвам нощемИ може би си имам място в твоето сърце,Но да кажеш нещо мило – рано ти е ощеИ едва ли ще дочакам този ден…Аз казвам „Искам да те видя“,Отговаряш ми „Като че ли не !“,Помръквам в себе си и малко съм обидена,Но някак си събирам сили да кажа „Е, добре!“Понякога ме гледаш някак си различно,Понякога, но много рядко истински си с менИ може би опитваш се да не показваш нищо,Не защото липсва, а за да не бъдеш наранен…Понякога опитвам се да кажа нещо…Започвам, спирам след това,Когато ме прекъснеш със „Не казвай нищо!“,Аз се свивам и навеждам тихичко глава…От много време с теб на криеница си играем,Пропиляхме толкова моменти и красиви дни,Аз можех, мога без да крия…Да спра пред теб и да призная,Това, което ти никога не би признал, нали?* * * *Страхувам се! Страхувам се да се усмихна!От страх, че някой ще ме нарани…Не смея и главата си да вдигна,Че някоя беда отново ще ме сполети..Да смешно е! Навярно много!Но все така при мене се редят…Не хубаво едно след друго,А все нещастия по мене се лепят…И то какви нещастия големи –Мъжете ми с различни имена…Дошли да ми стоварят своите проблемиИ да вземат…кой какво можа…Тез моите момчета – колко са различни,Че как ли бих могла да ги сравняИ как да кажа, че по нещо си приличат,И как да тегля общата черта…Един от друг са по – добри във нещо,Един от друг по – лоши в любовта,Преминали край мене с нещо лично –аз мъчех се поне един от тях да разбера…Но не успявах – все парченце липсва…Навярно сложна бе за всички любовта..И като лист от мене се откъснаИ последния ми мъж – мечта…КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИИма проста, малка истина човешка -Не наранявай, че и теб ще те боли,Ако спрямо някого направиш грешка -Не забравяй „ Колелото се върти“Отиде си, когато най ми беше нужен,Когато молех те с разплакани очи.Тогава аз за тебе бях най-чужда,Сега най-чужд за мен си ти.Какво като съм молела за обич,Какво като сега се сещаш ти,Че от навик може би съм повече,Когато вече гледам на страни…Ти беше най-любимото ми нещо,Най-милото била съм може би,Но живота вече с други ще ни среща,Ще се забравим, но дали ще си простим!?!Ти виждаш не помагат извинения-То счупеното просто си стои….Доверието замениш ли със съмнения-Не очаквай щастлив да бъдеш ти…Ах, как се сменят ролите в животаИ както казват „колелото се върти“,Ако до вчера аз съм ти била в краката,То днес във мойте падаш ти…* * * *Всеки път, когато те изпращам се измъчвам!Знаеш ли колко струва на мойто сърцеДа не плача, докато за сбогом те прегръщамИ незная кога ще почувствам отново тези ръце..Във мен е пълно с чувства и вълнения…Но ти не даваш да говоря! Трябва да мълча!Опитвам се да скривам всичките съмнения…Опитвам се да бъда силна и да издържа…Ако ти кажа за мен какво си – ще се уплашиш…Ти моята любов не можеш да я понесеш,Но тя е само моя, защо не го разбираш?Не искам нищо във замяна ти да ми дадеш…Човек не люби само за изгода,Не можеш да избираш кой заслужил е и кой не е.Повярвай ми не всички сме хора,Които обичат срещу възнаграждение…ЩЕ СИ ОТИДЕШЩе си отидеш и ти ще си отидеш,Тъй както всички, клели се в любов.И като тях уплашен ще си тръгнеш,Решил, че за това не си готов.Недей ми казва колко си различен,Недей се смей над техните дела,Че времето и тебе ще направи безразличен,И ти ще сгъваш своята торба…Ще сбираш в нея болките, сълзите,Макар че твоите очаквания, по други са билиНевярвайки как хората променят дните,Как смешни стават, смелите мечти…Не казвай,че завинаги оставаш –„ Завинаги “ е дума с хиляди лица…Човек си и мениш се без да осъзнаваш…И утре твоето „ Завинаги “ ще е в калта…Аз виждам – време и сезони се менят,Не казвай ми, че няма да си идеш…,Че тебе дните няма да те променят…Ще си отидеш и ти ще си отидеш….ИМА ДНИИма дни, когато ми е трудно,Дори хвърчащите си мисли да сбера,Да правя нещо ми е много сложно,Ядосвам се и ми е крив света…Има дни, когато се затварям в мене –Мисля, смятам, тегля две черти…Дразни ме пропуснатото време,Тежко ми е и далечното гнети…Им дни, когато съм студена и изгубена…Нищо не ме радва и не ми е до шеги,Гледам някъде във нищото замислена –Свита в себе си, ограждам се с бодли.Има дни, когато съм обидена –На теб, на мен, на целия свят.По улицата тръгвам със глава наведена,И болките ми редом с мен вървят.Има дни, когато не съм себе си –В такива дни – Не! Не ме търси!А може би, ако помислиш малко –За тези дни, причината си ТИ!!!МЕЧТАПреследвах те със дни, месеци, години….Забързана да те догоня, уловя.В своя бяг не усетих колко време мина,а днес разбирам, че мечтата остаря!!!Толкова ли дълго съм те гонила?!?В косите ти е спрял снега…С мечтата моя нещо съм пропуснала-Навярно пропилях си младостта…..Очите ти са празни и студени, погледът суров,Гледаш някъде, но не към мене….И така си гледал цял живот,А аз по теб загубих толкоз време,Но какво?!?!* * * *Mисля колко празен и пуст е живота ми,колко хора край мене отминаха….На тъжна гара заприлича сърцето ми,на която пътниците, уви се разминаха…Отново тишина злокобна тегне туки в тихото не чувам свойте мисли…Ослушвам се, от нийде не долавям звук…Единствен вятърът поклаща белите завеси…Зад бялото светът за мен е черен,приятел мой е вятърът свиреп.Навярно като мен е бил на нещо верен,но загубил го е, както аз загубих теб…Вместо теб до мен ще постоис полъх тих косите ми ще разпилее…Ще каже, че човек понякога грешии може би дори ще ме разсмее…По него ще ти пратя своите сълзи,усмивката си, раната в сърцето…Когато усетиш над тебе да вали,значи моята любов праща ти небето!!!* * * *Аз имах да ти кажа толкова неща,Но не успях! Защо? Сама не зная!Навярно нямах сили за това…Или събрах ги…, но накрая!!!Когато трябваше да ти говоря – аз мълчах!Колко думи трябват на човек?Когато трябваше да замълча – аз ти говорех…И пътя ни съвсем не стана лек…Нямаше ме, когато си имал нужда от мене.Не казвах това, което искаше да чуеш.Обвинявах те,че си затворен и студенНе ти позволих в мислите ми да нахлуеш!Сега искам да говоря!!!Но с кого?? Вече късно е!!!Не мога да те върна!!!Само снимката зад прашното стъкло…Само нея мога да прегърна…!!!КАКВО МИ ДАДЕ ТИ, ЖИВОТ?Какво ми даде ти, живот ?!?Сълзи безброй, любов-измама!!!Предателства, интриги и лъжи,и бъдеще, в което смисъл няма!!!Какво намерих в този дълъг път,вървях в тунел от тъмнина и страх…Падах в дупки, стоях на кръстопъти всичко, до което се докоснах стана прах…Раздаденото никога не смятах,дарявах всекиму от свойта топлина.В замяна нищичко не получавах,на мен ми стигаше, че давам нещо на света….И днес, когато трябва да си идасе питам за какво живях?….Защо предадоха ме близките ми хора,когато давах всичко зарад тях…Защо не срещнах в никого опора,защо се скитах и сама горях ?!!!….Какво ми даде ти, Живот ???!!С какво от този свят да си отида ?Със сърце не сетило и капчица любови в гърлото горчилка от обида ??!!!ТИТи беше тук, но тъй за малко,тъй късно бях разбрала за това…Да се обадиш надявах се и жалко,че нямах сили да ти позвъня.И за какво ли? Вече няма смисъл!!Поредната лъжа ще загорчи…Ти в своите лъжи така се бе улисъл,че и тази нямаше да ти тежи!!!Не те видях, но бях щастлива…Ти в празничната нощ не беше сам.На теб какво донесе Новата година -надявам се подарък най-голям!В дванадесет за здраве пил си,За мое здраве пи ли ми кажи?А аз за тебе пия от години,за теб и за безбройните лъжи.В последната нощ на тази годинапожелах си да бъдеш щастлив!!!Да е лек пътя ти в тая Чужбина,а деня ти все топъл, красив…Ти на мене нещо пожела ли???Аз зная, че не си……!!!!!!!* * * *Че си сложен и труден човек съм разбрала…И знаеш ли? Това не може да ме сплаши!!!Не твърдата обвивка в тебе съм видяла –Видях душа, която през очите ти крещи…Издигай покрай себе си стени високи,Зазиждай се във кули, колкото си щеш,Но вярвай – няма да избягаш от живота…Все някога ще трябва просто да се спреш.Заключил си се с девет ключа зад врататаи хората около теб държиш навън…И мислиш си: „Така спестявам си тъгата,Така предпазвам другите, а себе си съвсем.“Да! Скрий се там зад тихата усмивка,очи извръщай, щом те доближат…Избягвай всяка нежност и милувка,и устните прехапвай, за да си мълчат…Погребвай всяко чувство в тебе,убивай всяка мисъл някак си да си щастлив.Повтаряй си: „За страсти нямам време!!“,Повярвай си – „Живота ми е цветен и красив!!“Аз просто искам да ти кажа,Колко лесно падат кули и стени,Когато срещнеш някой важен,Когато се огледаш в нечии очи….Тогава няма нужда да говориш,Да обясняваш какъв си и защо…Оназ заключена врата ще се отвори…Ще се запиташ: „Защо се пазих!! От какво!!“* * * *Когато отворя албумите стари,когато погледна снимките с теб…Изведнъж сякаш миналото оживяваи всичко не е просто спомен нелеп…Много време мина откакто те няма,много нощи оставах сама…Дълго вярвах в любовта ни голяма,а днес разбирам, че лъжа е била…Но щастлива бях в тази лъжовна любов,имах сили да бродя и крила да летя.Когато обича, човек е на всичко готови аз мислех, че на всичко ще издържа…Искам пак да излъжеш, че ме обичаш…Да потъна в лъжливите ти очи,„ Съкровище “ с любов да ме наричаш,да изпиеш с устни горещите ми сълзи.Мечти, мечти!!! Понякога сте толкова нищожни!От теб остана само снимка в портмонето…Мечти уж прости,ала толкоз сложни!Вий носите ми само мъка във сърцето!!!* * * *Не исках да си тръгваш, но си тръгна!А аз не можех никак да те спра…Взе си сбогом и ми гръб обърна,аз разплакана останах да лежа…Виждам те и нещо в мен се свива,приятели да си останем пожела…Трудно е вълнението да прикривам,смешно е „ приятел “ да те нарека.За тебе бях една среднощна гара,ти покрай мен премина, даже малко спря.А после, както всичко си отива –потегли, бързо отлетя…НЕ МЕ СЪДЕТЕ !!!Хора не ме съдете !!!И аз като вас много грешки направих.И аз имам мигове неизживени,и аз имам мечти несподелени,но за всеки от тях много скъпо платих!Не ме съдете ! Не заслужавам !Аз цял живот плащам безумна цена.Уморих се да се унижавам,да прося трохи от любовта.Аз вярвам за всичко възмездие има,за своите грешки, човек плаща цял живот!И аз като вас съм грешила,и аз вярвам в голямата любов!Нека Господ ме съди, Вие нямате право!!!ПРАЗЕН ДОММоят дом е празен без теби столът ти сам се люлее.Отворена книга, а последният ред –непрочетен от теб се белее…Огледалото – празно без твойто лице,хавлията – хвърлена безнадеждно…Гардеробът – празен като моето сърце,а леглото – постлано небрежно…Лампата свети в студената нощ,в прозореца тъжно се вглеждам…Вратата очаква теб – моят гости като мене самотна изглежда…Свещта догорява и бавно угасва,а домът ми е толкова празен без теб.И всяка вещ едно завръщане очаква,сега да страдам дошъл бе мой ред…..ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМТолкова те обичам,Че забравям да дишам,Когато ме галиш с ръцете си.Толкова те обичам, че сърцето миСпира да бие, когато не видя очите ти…Толкова те обичам, че душата ми блъска се лудоВ стените на свойта самотност….Толкова те обичам, че изгарям от болка,Когато оставаш в далечност…Толкова те обичам,Че всички думи на света са малко!!!!!!!!МОЛЯ ТЕ !!!Моля те, повече не ме лъжи !Мисля, че достатъчно ме лъга.Мразя вече твоите игри,Мразя те и казвам : „ Стига ! “Моля те, не ме търсиИ не искай пак при тебе да се върна.Недей, защото много ме боли,Но затичана пак тебе ще прегърна…Моля те, не искай да простя !Не мога ! Нямам сили вече !Ти тогаз не ме възпря,Всичко свърши, вече съм далече !!!СКРИТ В СЪРЦЕТОДълбоко във сърцето си те скрихИ дълго чужди ласки дирих,но в никого не те открих,дори не те забравих.За мен си тук любими,Но всеки ден мълчиш.Сълзите ми горчивиСъс хиляди не можешДа платиш!!!ЛИПСВАШ МИЛипсваш ми винаги толкова много,Липсват ми твойте очи.Липсват ми устните казващи „ Сбогом “,Липсват ми твойте сълзи.Липсва ми твоята нежност смутена,Липсва ми даже гнева,Липсва ми онази усмивка сломена,Липсва ми още гласа.Липсваш ми много, много ми липсваш,Мога да кажа : „ За теб ще умра “.Много те моля, недей да заспивашПреди да видя в теб любовта!!!ВОЙНАБеше връзка – чиста и красива,беше обич, блян и топлина.Беше нежност и любов свенлива,беше, а сега ще е Война…Снимките от болка ще разкъсам,дрехите от яд ще изгоря.Всеки от подаръците ти ще скъсам,всичко и сега ще е Война…Името ти с кръв ще скрия,чувствата към теб ще залича.Любовта към тебе ще убия,всичко и сега ще е Война…Смисъл на живота ми ти беше –моят вятър, моята вълна.Целият ми свят в ръцете си държеше,БЕШЕ, НО СЕГА ЩЕ Е ВОЙНА!!!ПЕСЕНСпиш ли ? Не ! Мълчи ! Заспивай !Нека бъда гостенка в съня ти !Само тъй от мен не ще избягаш !Не можеш ! Нямаш сили !Спи и слушай мойта тъжна песен !Думите във нея – писани са с кръв,Нотите са болките в живота ми – не лесен,Музика за нея – ти написа пръв.Ще излея мъката си в песни,Душата си пред теб ще изгоря,Ще чуеш ударите на вълните бесни,Които блъскат ме – не могат да простят !В очите мои океаните се сбират,Сълзите ми по-силни са от тях,Текат, но пристан не намиратИ леят се самотни – викат моя страх…Спиш ли! Песента ми свърши !А ти отдавна си заспал !!!Спи ! Дано разбираш,Колко малко бе ми дал !!!НА МАМААз рядко ти казвам „Обичам те, мамо!“,Но не е нарочно, не мисли, че пестя.Аз уж съм пораснала – момиче голямо,Но все се срамувам глава да склоня.Аз знам, че ни чакаш! Навън все поглеждаш,Дали ще си дойдат твойте децаС душата си свита – леглата подреждашИ тръпнеш щом чуеш шума на кола…Дори уморена, щом знаеш ще дойдем,Приготвяш, разделяш от всичко по две.И колко да нямаш, ти пак ще намериш,Ти никога не ни пращаш със празни ръце.Живота ти мина във грижи за двете –На коя да помогнеш, коя е добре.Ти нашите болки събираше в шепиАх, всичко измъчваше майчиното сърце…Ти никога нямаше време за тебе,Крака да подвиеш, глава да сведеш.Косите ти бели, знам са от двете,Да работиш, да стискаш, все на нас да дадеш.Ний твойте момичета, пораснахме, Мамо!Днес май сме вече големи жени..Нанякъде тръгнали, с чужди хора до рамо…Далеч сме, не виждаме твойте сълзи..Не плачи, мила мамо! За нас! И за двете!Ний с тебе сме, даже умножено по две…Ще си дойдем, макар и за вечерДа се стоплим в твойте ръце!!!ОБИЧАМЕ ТЕ, МАМО !!!20.06.2012 г.напредАко стиховете Ви харесват споделете ги!Добави коментарЗА ВРЪЗКА С ПЛАМЕНА К. НИКОЛОВАЗА ВРЪЗКА С АДМИНИСТРАТОРА НА САЙТА ВЛЕЗТЕ В КОНТАКТИ.Ако стиховетеВи харесват споделете ги!С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :Всички права запазени @2011Времето тече!!! Отминават секунди, минути, часове, месеци, години …Завършваме…Ставаме големи…Поемаме живота в ръцете си…Бързаме…Борим се…Печелим…или Губим… Но винаги, през цялото това времев сърцето, в душата ни остава нашето училище.Училището в което младостта нисрещна разума…SINOPTIK.bgМарBGс.Черногорвестник „УСПЕХ“ – СилистраДЕТСТВО МОЕ -реално и вълшебно…BGtop – гласувайте за нас на всеки 24 часа. Гласувайте за нас!Малко известен факт:ПЕНЬО ПЕНЕВ списва, редактира и издавав-к „Добруджанска дума“в ДЗС „Янко Забунов“ с.Черногор…прочетете ТУКПЛАМЕНА К.НИКОЛОВА от с.Черногор споделя откровенията си в стихове – „ЕДИН ЖИВОТ ЛЮБОВ…“натиснете ТУКЕРДИНЧ ИЛХАН-ДИНЧО от с.Черногорправи първите си стъпки и ритми в поетика, като пречупва формата през собствения си мироглед – „ОТКРОВЕНИЯ…“натиснете ТУК © 2011 All rights reserved.
