Часът е 14:51. Имам чувството, че от сутринта поглеждам часовника за стотен път. И всеки път нещо ме стяга. Просто, защото се усещам в постоянна гонка с времето, търсейки кога е най-удобният момент, та да го открадна. Не, за да се скатая и да избягам от задълженията си на работа. Всъщност, най-ожесточено искам да крада, когато съм извън нея. Сякаш започва едно велико пресмятане, чудене и подреждане на скъпоценни минути, за да са изпълнени с възможно най-пълноценно съдържание. Естествено, че почти никога не стигат и сложните ми схеми за правилна организация рухват гръмко, точно когато съм си помислила, че този момент си е само за мен, мой, тук и сега, хванах го!
Ежедневната битка оставям настрана, за да се върна към всеизвестните клишета от типа ”живей за мига”, ”живей, все едно няма да има утре” и разни подобни… които имат за цел да ти отклонят погледа от стрелките, за да се огледаш настрани, докато едновременно не забравяш, че те ще продължават да се движат.
Когато започнах да деля годината на две и да правя разчет на следващите месеци, в които един самолет ще ме отдалечи от познатия ритъм, вече сериозно се замислих, кога ще се спра и има ли смисъл? Разбира се, смисъл има в желанието да се върна при семейство и приятели, може би съм се залъгвала, че намирам смисъл и в някой друг… И пак времето ми даде най-големия урок. За малко бяхме в синхрон. И то ми даде нужното, и аз го улових. Без да имам претенции, че съм успяла да усъвършенствам ”живеенето за мига”, защото погледнато от разстояние, днес отново ми трябват няколко отрезвяващи спъвания, докато бързам, за да се си спомня, че най-важно е за къде така упорито си чупя краката.
Спри се и ти. Отдай му се, както се казва. Заживей с клишетата по адрес на скъпоценното време, но и не забравяй, че хич, ама хич не му пука дали на теб ти се иска да се забърза, забави или направо да спре. Талант се изисква, за да го цениш по подобаващ начин и да можеш да живееш без да се тревожиш, че днес не стигна за едно, утре за друго ще е късно, сега не е правилният момент, може би е твърде рано. Закъсня, избърза… Кради колкото можеш, за нещата, които ти носят най-много удовлетворение, за хората, с които се чувстваш най-добре и за спонтанните решения, без да губиш много време в анализи и обмисляне!
Всеки момент, в който си си напомнил, че ”всеки човек има два живота и започва да живее втория, когато осъзнае, че има само един”, е правилният.
