ЕДИН МИГ ТУК И СЕГА……
Хелена излезе навън. Времето беше мрачно, духаше студен северен вятър и всеки, който срещнеше по улиците, бързаше да се прибере у дома. Хората вървяха с бърза крачка и не се оглеждаха, всеки с грижите си, както и тя.
Бързаше да свърши много неща, в главата и мислите се редуваха една след друга, все по-тежки и притеснителни. Напоследък се чувстваше като кълбо от нерви, нямаше и миг покой, от работа, колеги, приятели, семейство, задачи.
Изведнъж, нещо я накара да извърне глава. Бързайки, беше стигнала до началото на малкия парк близо до тях и вместо да продължи, както обикновено, тя зави и влезе в първата алея.
Забеляза една пейка, която беше сгушена между няколко красиви вплетени един в друг храсти и едно дърво. Имаше чувството, че влиза в тайната градина от детството си.
Тя поседна на пейката, затвори очи и се отпусна, не мислейки за нищо, макар и за миг. След малко, леко отвори очи и се огледа.
Няколко птички ровеха за храна в пръстта до нея, чуруликайки с чуден напев. Наоколо се чуваше лекото свистене на вятъра, който леко рошеше косите и. Клоните на дървото бяха наклонени към нея и леко се поклащаха от вятъра, сякаш казвайки и „Привет“.
Хелена погледна към небето. Красиви облаци в разнообразни форми се редуваха, сменяйки се на пейзажа на небесната шир. Отнякъде се чу детски смях и няколко деца тичащи минаха покрай нея. Изведнъж около нея се образува вихрушка от падащите от храстите листа, движени от вятъра.
Усмихвайки се, тя протегна ръка докосвайки листата и сливайки се с техния ритъм.
Почувства се някак умиротворена и щастлива тук и сега. В този неин красив момент ….. СЕГА.
Забързани и замислени пропускаме красивите моменти на живота, природата и нейните красоти, свежестта на дните…..
Въпреки всичко, дори и да и се струваше, че целият свят се е срутил върху нея, в този кратък миг тя осъзна, че всички страхове, тревоги и напрежение бяха сътворени от мислите и. Животът си течеше, тук и сега като една безкрайна река.
Колкото и да и изглеждаше трудно и дори невъзможно, в себе си тя реши, че ще си доставя всеки ден, този миг тук и сега и ще се опита да се довери на потока на мъдрата Вселена и на шепота на вътрешния и глас, който и нашепваше сякаш :
„ Всичко е наред и винаги ще бъде“…..
Весела Жозета
