Пациентски вестник

Преразглеждане на решенията на ТЕЛК 2019 

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ РЕШЕНИЯТА НА ТЕЛК 2019

До 11-ти юли 2019 г., тези които са освидетелствани от ТЕЛК за периода  3 август 2018 г.-10 юни 2019 г. могат по изключение да поискат преосвидетелстване което на практика означава преразглеждане на издаденото решение.След тази дата който е пропуснал  може да се яви при общите условия на чл. 56 от ПУОРОМЕ.

НОВОТО 

Днес в Държавен вестник бе публикувано очаквано изменение на Наредба за медицинската експертиза за сбора от процентите при няколко увреждания.Обсъждането на проекта трябваше да завърши на 21 април и бяха внесени много становища и предложения,но корекции по него не са направени. Единствената разлика е,добавения текст за ощетените през периода от досегашните разпоредби.

Разликата :При няколко заболявания  досега се допускаше сборуване на проценти ако едновременно за поне едно от тях се предвижда над 80 % и за поне още едно друго-над 50%. Занапред това ще се прави ако има едновременно поне 2 заболявания за които се предвижда50 и  над 50%..

Тоест,преразглеждането би имало смисъл само за тези,които имат издадено решение на ТЕЛК при водещо заболяване с оценка в  диапазона между 50 и 80 %, независимо дали решението им е влязло в сила или не.Така както е текстът всички останали освидетелствувани през този период също могат да поискат преразглеждане,но не може да разчитат да получат нещо различно.

СПЕЦИФИКА и недоразумения

Заварените случаи : Тези,които до днес са подали документи но нямат решение  са ясни и изглеждат привилегировани / ако по преписката са им включени съответните документи за всички заболявания/.За тези обаче които имат издадено решение , но то не е влязло в сила/ очаква се да изтече срока за обжалване или е  обжалвано пред НЕЛК/ разрешението е странно–предвидено е да се прилага „ досегашния ред“ и то на Наредбата а не на Правилника.Ако в НЕЛК комисиите четат буквално и при тях се появи или добави жалба , че вече има изменения в НМЕ , те би трябвало да я пренебрегнат. По никакъв начин не може да се разбере , какво имат предвид вносителите и защо НЕЛК да не могат да прилагат новите разпоредби и да променят съответните решения на ТЕЛК.Така или иначе това определя за тези случаи че е по-добре да се подаде заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК и то в срока до 11 юли,без да се чака развитието по досегашното решение. Същото трябва да важи и за тези които са обжалвали решението на НЕЛК в съда.

Съпоставката с други разпоредби. В ДВ бр. 64 / 3 август 2018 г.бе добавена нова разпоредба в НМЕ чл. 68  ал. 5: „ ТЕЛК/НЕЛК се произнасят по необходимостта от чужда помощ и при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) 80 на сто, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане).“ Това бе в синхрон с досегашния текст в Методиката,но приложението му занапред поражда въпроса : в кои случаи  при няколко заболявания и получен от тях сбор между 80 и 90 % да се определя необходимост от чужда помощ. Това е доста съществено,защото чуждата помощ е елемент от оценката по Закона за хората с увреждания и води поне до добавките по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване.

 ЗАСЕГНАТИТЕ през периода

В портала за обществени консултации на сайта на Министерския  съвет фигурира и т.н. „Оценка на въздействието и там може да се прочете,че  „ Резултатите от анализа  направен от Министерство на здравеопазването въз основа на   информация от Националната експертна лекарска комисия  показват, че при 7,9% от преосвидетелстваните лица по повод обжалване пред НЕЛК се наблюдава постановяване на по-нисък % в резултат на нормативната промяна на Наредбата за медицинската експертиза. В Министерство на здравеопазването беше представен и анализ, изготвен от Национално представените организации на и за хората с увреждания, според който за 14,5% лица, оставащи в диапазона 50 – 100%, се понижава групата инвалидност „

Какво може да се очаква според този доклад : цитат „Постигането на тези резултати може да се илюстрира със следния пример: Лице, подлежащо на освидетелстване/преосвидетелстване има няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/ вид и степен на увреждане е посочен отделен процент. Най-високият процент, съответстващ на най-тежкото увреждане е 70%. На останалите увреждания съответстват 60%, 50% и 30%. Съгласно предложената нормативна промяна, към 70% (най-високия процент) прибавяме 20% от сбора на процентите на останалите увреждания (60+50+30), което съответства на 28% и получаваме окончателната оценка, която в случая е 98%.

Същото лице, оценено по настоящия ред, ще получи 70%.“

ОБСЪЖДАНЕТО

От десетките предложения за промени на Наредбата,на практика беше даден заден ход единствено за тази ситуация : цитат „Действието на тези разпоредби в продължение на половин година показва резултат , който доказва, че част от лицата, които са с повече от едно заболяване/увреждане (и не попадат в горната хипотеза с 80 % или над 80 %), но имат заболявания за които е посочена отправна точка 50 и повече от 50%, и във формиране на крайната оценка не намират отражение останалите заболявания, довели до степенно повишаване на увреждането на лицето и по този начин, наличната степен на увреждане на определени категории освидетелствани лица (с едно или с повече от едно увреждане) не намира израз в обективна оценка чрез крайния процент, който се постановява с експертното решение.“

Разбира се ,стои въпроса защо трябваше в продължение на 10 месеца да се постановяват решения,които после да се преразглеждат ,след като това можеше да се предвиди като ефект много лесно. Последваща оценка на въздействието поначало се предвижда само за нов регламент при който има трудно предвидими последици , а ако те са предвидими или абсолютно непредвидими- просто не се приемат.

 ТЕКСТ : 1. Точка IV се изменя така:

„IV. Когато са налице две или повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 50% или над 50%, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Към него се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.“

11.06.2019                                           Асен Георгиев

Създаването на болничния гигант 

Турският холдинг „Аджъбадем“ преговаря да купи „Токуда“ и веригата „Сити клиник“, което ще я превърне в най-големия собственик на болници след държавата

Токуда“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв., а „Сити клиник“ има консолидирани приходи от около 40 млн. лв.

За десет години болничният пазар в страната бавно започна да се променя – появиха се частни лечебни заведения, дори вериги. Сега секторът е на крачка от нова едра трансформация, защото е възможно чуждестранен инвеститор да купи едновременно две от най-големите болници.
Чрез звеното си в Турция „Аджъбадем“ малайзийс­ко-японската група IHH Healthcare от седмици води преговори за покупката на 100% от „Токуда болница София“ и мажоритарен дял във веригата „Сити клиник“ според източници на „Капитал“, запознати с хода на сделките.
В момента японската „Токуда болница София“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв. и четвърта по плащания от здравната каса, а българската група „Сити клиник“ има консолидирани постъпления от около 40 млн. лв., преди година беше шеста сред частните болници със своите клиники и е на 23-о място по плащания от здравната каса (виж карето).
Сигурност за мегасделката няма, тъй като в момента текат преговори. Според източник на „Капитал“ двете покупки не са вързани – възможно е и една от тях да не се случи, но това не изключва завършване на другата. Ако обаче планът се изпълни, в страната ще се появи новият голям в сектора, който ще е с 50% повече приходи от сега най-голямата болница – пловдивската държавна „Свети Георги“. И с нов стил и методи, придобити с опита, достигнат чрез над 2 млрд. долара годишен оборот на азиатската група.

Удвоена възможност

Според източници на „Капитал“ първа е дошла опцията за покупка на „Токуда“. Още през миналата година консултанти са събрали интерес от инвеститори. България, логично, не е попаднала в радара на големи американски или западноевропейски болнични групи. „В Румъния се продаваше болница и интерес проявиха основно финансови инвеститори и вериги от типа „Аджъбадем“, които гледат към разрастване“, каза представител на компания, разглеждал „Токуда“ като актив.
Представител от турската страна потвърди пред „Капитал“, че екипите на „Аджъбадем“ са посетили „Токуда“. А според няколко други източника планът е сделка да има до края на март. От турския холдинг не отговориха на въпросите на „Капитал“, а представителят на „Аджъбадем“ за България д-р Гюрай Ходжев също отказа коментар. „Сити клиник“ също не пожелаха да дадат информация за евентуални преговори и предстояща сделка. От „Токуда“ изпратиха официален коментар, в който не се споменава нищо за водене на преговори, но не се и отрича.
Въпреки това по неофициална информация от началото на годината в клиниката тече дю дилиджънс, а представителят на японския собственик на болницата – Артър Стърн, няколко пъти гостува в София и е обявил пред лекарите от болницата, че води преговори за продажба на лечебното заведение с чужди инвеститори с опит. През миналата година Стърн опита да продаде другата инвестиция на групата – мажоритарния дял в Токуда банк, но БНБ не разреши сделката. Българската болница е единственото чуждестранно лечебно заведение на японската верига в Европа, но след заболяването на основателя й д-р Торао Токуда вероятно наследниците му са решили да излязат от инвестицията в България.
При „Сити клиник“ причината е различна. Инвеститорите в групата, научавайки за продажбата на „Токуда“ и големия кандидат, по-скоро са потърсили стратегия за бъдещето си. По-младата верига все още е във фаза инвестиции, след като през декември отвори новото си раково звено. Но навлизането на нов амбициозен играч на пазара би затруднило растежа и би намалило шанса групата да е атрактивна за друга чуждестранна група. А повечето инвеститори в „Сити клиник“ са по-скоро финансови, които, макар и необявено публично, имат за цел да изградят модерна и качествена верига, която да продадат след години на стратегически купувач. Просто удачният момент е дошъл по-рано от очакванията.

Кой купува

Собственик на „Аджъбадем“ е инвестиционният холдинг IHH Healthcare, в който най-голям акционер е малайзийският държавен фонд Khazanah Nasional, следван от японската Mitsui и американската Citigroup. Дружеството е публично и се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Групата има 25 хил. служители, оперира 41 болници в 10 страни, естествено в Малайзия и Сингапур, но също и в Китай, Бруней, Виетнам, Индия и др. Истанбулската Acibadem Holdings е отговорна за услугите за района на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Групата е основана през 1991 г. IHH е най-големият оператор на болници в Югоизточна Азия с 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В Турция в структурата има 18 болници и 13 центъра по различни специалности, като освен това холдингът притежава болница в Македония.
Причините турското подразделение на холдинга да се ориентира към България са много. От една страна, представителството на клиниката е вероятно първото на турска болница в България чрез усилията на д-р Гюрай Ходжев, който дълги години е практикувал в Турция и е успял да убеди собствениците, че трябва да предложат услугите си и на български граждани. До момента турска болница не е откривала филиал в България, нито е купувала лечебни заведения. „Аджъбадем“ например имаше договор за съвместна работа с „Токуда“ отпреди над шест години и част от пациентите, които не можеха да получат лечение в България, можеха да отидат в Истанбул.
Възможно е това да е очакваната европейска експанзия на холдинга. Като цяло до момента той е известен със спонсорството си на спортни отбори, включително и български, заради специализацията на една от големите си болници в спортна медицина и в лекуването на много световни спортни звезди.
През последните 10 години Турция инвестира милиарди в обучението на своите лекари и медицински сестри, в мащабна здравна реформа и в превръщането на страната в средище за медицински туризъм. Държавата предлага на отлични ученици стипендии за обучение по медицина в най-добрите университети в Германия, Великобритания и САЩ с идеята да се върнат и да практикуват в родината си, освен това насърчава частните инвестиции във високотехнологични клиники, акредитирани по най-високите световни стандарти. В резултат на стратегията си Турция успя да преформатира сектора си и да предлага медицина на най-високо световно ниво.
На практика лечението и консултациите в Турция са най-бързата, евтина и качествена медицинска услуга в чужбина, която българските пациенти все по-често ползват. Ограниченията за чакане и плащане от здравната каса за лечение в европейски клиники и липсата на достатъчно възможности за лечение и диагностика в България, особено за болните от рак, практически водеше по-платежоспособните пациенти първо в Истанбул.
Съществува хипотеза, че обилната инвестиция, която правителството на България направи през миналата година в киберножове, лъчетерапевтична апаратура и модерни апарати за изследвания и операции на рак, е възможната причина турската верига да реши да последва пациентите си. По най-груби изчисления в Турция се лекуват около 5000 българи годишно, които плащат около 100 млн. лв. Освен това едва ли българските клиники толкова бързо ще успеят да се справят с новата апаратура, тъй като специалистите дори не в радиохирургията, а само в химиотерапията са изключително дефицитни.
Всъщност турските болници и по-конкретно „Аджъбадем“ далеч не са специализирани само в лечение на рак, а покриват абсолютно всички специалности. В случая „Токуда“ наистина има онкоотделение и първата радиохирургия в България, но преди всичко е известна многопрофилна клиника с 37 отделения. Възможността да се последват българските пациенти в онкологията вероятно предоставя „Сити клиник“ с новата си онкоболница, но и нейната стратегия е да покрива повечето заболявания въпреки първоначалния си акцент върху кардиологията.
Ако сделката стане, не е невъзможно познатата турска стратегия да бъде приложена и в купените български заведения и това да даде и тук тласък за превръщането на страната в дестинация за медицински туризъм. Заложби за това вече има и се използват в някои специалности, като например денталната медицина.

Как ще се отрази на пазара

Евентуална сделка за покупката на двете клиники ще бъде най-мащабната в здравния сектор. Японската болница, която стъпи на пазара преди повече от девет години, беше първата, единствената и най-голямата чуждестранна инвестиция в болничния сектор след промените и бързо набра скорост. До момента собствениците й не бяха решили тя да се разширява допълнително и да се превръща във верига. Така най-голямата като приходи частна болница в България – „Токуда“, всъщност е само един обект, докато конкурентите й все повече са вериги от болници, и то собственост на българи. Най-голямата от тях – „Софиямед“, има медицински заведения в Пловдив, Бургас, Пазарджик, Пещера и Велинград. „Сити клиник“ има две болници в София, една в Бургас и във Варна притежава медицински център.
Така евентуалното излизане на най-големия и единствен чужд инвеститор и замяната му с друг, придобил и още активи в сектора, наистина ще е събитие за лечебните заведения, още повече че на никого не е известна стратегията, която „Аджъбадем“ биха приложили в България.
Част от сегашния екип на „Сити клиник“ при основаването й всъщност напусна точно „Токуда болница“ и дали екипите на две от най-големите столични клиники ще се съберат, кой ще управлява предишните си колеги и дали някой ще напусне е в центъра на обсъжданията в сектора.
МБАЛ „Токуда болница София“ функционира както досега, обслужвайки български и чуждестранни пациенти. На този етап собственикът на болницата не е склонен да обсъжда бъдещите си стратегии в по-голяма степен от намеренията си за продължаващ растеж и развитие на медицинската дейност на болницата. Продължаваме да инвестираме във високотехнологично оборудване и да обслужваме нарастващ брой пациенти“, коментираха от болницата.
Според лекари от клиниката при преговорите се цели да се запази болницата в сегашния й вид, а новият собственик да продължи да я развива и да инвестира в нея.
Разбира се, основното неизвестно пред двете частни болници е как ще продължат да работят с основния платец – здравната каса. От 1 април се очаква да влезе в сила Националната здравна карта и касата да избира с кои клиники да работи и по кои клинични пътеки и с кои не. Документът предвижда орязване на легла в ключови специалности в София. Тъй като държавата е в позицията да бъде едновременно най-големият собственик на болници, да определя здравната карта и да доминира в управлението на здравната каса, от волята на правителството в крайна сметка ще зависи дали частните клиники ще продължат да се развиват успешно чрез редовните осигуровки на българите.

Източник:http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/02/26/2712996_suzdavaneto_na_bolnichniia_gigant/

Подобни публикации: