Когато чуят Косово, повечето хора си представят отцепилата се от Сърбия територия, но всъщност тук става въпрос за едно малко селце, сгушено в Родопите. Едно от многото такива, които бавно и продължително се обезлюдяват, а къщите в тях започват да се разпадат. Истината е, че в село Косово за радост се наблюдава съживяване, а причина за това е предприемчивостта на група хора да купят и възстановят в предишния им вид част от къщите („Косовски къщи“, където може да се нахраните или преспите в традиционна родопска атмосфера), като по този начин превърнат селото в туристическа атракция. Именно това накара мен и няколко приятели да посетим въпросното село, за да се уверим, че то наистина съществува.
Село Косово се намира на около час от Пловдив с кола по пътя от Асеновград към Смолян. Отбивката за него е в дясно от пътя малко след Нареченски бани. Всъщност това е последното село в област Пловдив и в него се усеща типичният родопски дух. Самите къщи са разположени на два склона, разделени от малка рекичка, което позволява заснемането на страхотни кадри със самото село, но определено може да доведе и до мускулна треска от ходенето по каменистите улички. Освен къщите силно впечатление прави и православният храм в селото „Успение Богородично“, който е обявен за паметник на културата. В него се намира и костница на местните жители, които не са сменили вярата си по време на османското владичество.
Хората макар и малко са много любезни и гостоприемни, а когато сте изкачили няколко баира със сигурност ще почувствате глад, който може да задоволите в малкото магазин-бар-ресторантче „Безгрижен живот“, за което се грижат един дядо и една баба. Може да изпитате затруднение в намирането му. Може дори да си помислите, че не работи, но ако отидете, почукайте на вратата и хапнете от малкото, но вкусна домашно приготвена храна. Ние също се подведохме, че ресторантът не работи, заради катинара, но когато почукахме на вратата, тя се отвори а от нея се показа типичен родопчанин. Когато попитахме: „Това ресторант ли е?“, получихме усмивка, широко отворена врата и отговор след кратко поглеждане през рамо: „На ресторант прилича!“. Влезнахме смело, настанихме се и масата ни се изпълни с домашна баница, домашна туршия, домашен качамак, домашен паниран кашкавал и разбира се домашни кюфтета, големи колкото плескавица. Ако пиете бира, може да ви погледнат с лошо око и голяма доза недоумение, защото домашното малиново вино е на почит в „Безгрижен живот“. А, то не се поръчва на чаши, а на канички от половин литър. Като стана дума за чашите – е, такива няма и в най-елитните ресторанти.
Оставям ви да се насладите на още няколко снимки от Косово (може да видите още снимки от това и други места във Facebook) и да обещаете да го посетите.
Сподели този текст, ако ти харесва: Like this:
Like Зареждане…
Related
