Оставете пистолетите, изкарайте куршумите
Чух Ви вече думите, излезте от заблудите
Делата ви говорят, правят ви кат другите,
същите сте като тия дето плюете.
Пловдив се напълни не с мъже, а със сливи
Града ми плаче, капки дъжд – облаците сиви
Сметките ми няма как да бъдат криви,
Приятели не ми трябват, ако са фалшиви…
Свалете гарда, не идвам с цел атака,
Всеки прави квот си знае, мене господ си ме чака,
тук съм още малко – после легнал в катафалка,
живота ми е част от секунда, а тя е кратка,
Пътят ми е градски, улици – извивки,
Свикнах да познавам лицемерните усмивки,
очите ви измамни обещанията пивки,
и не се сърдете че всички сте ми някви – никви…
Зад гърба си имам хора,но на теория
после имам мен си в моменти на агония…
… са малко тея дето там са – като трябват ми..
другите когато аз им трябвам са приятели…
Интересите им правят схемите в главата,
как душата в кревата, и парата в торбата,
Liter кво става, вика.. с теб изпаснах в махалата,
Затвори си устата, знаем си номерата
Мисълта ми… така и не я купиха,
надух се, но не от това че правя музика
хора като тебе дебнат цяла глутница,
авантаджий, палячовци, циркаджий в лудница…
Колелото се върти, света е кръгъл…
аз измислил съм лъжата
той мисли си че мен е лъгъл…
един говорил, другия го слушал – млъкнал..
Живи, Здрави и кой за къде е тръгнал…
