Самодивите са навлезли в българския фолклор от славянската митология. Те са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите и юдите. Неописуемо красиви, те могат да убиват с погледа си.
Има много легенди и истории за самодиви. Една от най-известните е тази за самодивското хоро:
Много отдавна, голяма група дървари тръгнала да сече дърва. С приближаването на нощта, мъжете решили да пренощуват на едно място. Пуснали добичетата да пасат, събрали дърва и запалили огън. Всички знаели, че докато не пропеят петлите, не бива да се тръгва на път, защото тъмата е царство на самодиви, самовили, юди и други зли сили, които могат да навредят на човека.
Всички заспали, но призори един от дърварите се разбудил и видял, че Зорницата е на небето. Помислил, че са се успали и разбудил всички. Впрегнали добитъка и тръгнали, и никой не обърнал внимание, че не чули петлите да пропяват.
Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Там отвсякъде кънтели тъпани, гайди, чували се смях и викове. Дърварите помислили, че това са подранили сватбари. Като се огледали хубаво обаче осъзнали, че на поляната се виело самодивско хоро. Нищо обаче не се виждало. Всички мълчали. Подкарали мъжете воловете, забързали да се махнат, а след себе си дълго чували смехове и подвиквания.
Изминали доста път, качили се на един връх и погледнали – след тях нямало никого. Повървели още и се спуснали в една долчина. Било тихо, само реката шумяла. Трябвало да я преминат, но животните навели глави да пият вода.
Един младеж попитал спътника си:
– Това самодивско хоро ли беше, дето го чухме на поляната?
– Мълчи, сине!
Тъкмо си разменили тези думи и изведнъж в реката започнали да цопат, да се смеят, да подвикват много голи жени. Животните се изплашили, мъжете почнали да ги подкарват, но воловете едва вървели.
Много усилия коствали на дърварите да се измъкнат и да избягат. Керванът поел отново, но до сутринта всичките мъже измрели.
Оттогава Зорницата се нарича Лъжи-керван, защото често мами пътниците и те загиват.
