Доброволчеството като начин на живот | ПЪТЯТ НА НОВОТО НАЧАЛО

1
Добави коментар

Малцина биха разбрали избора на Борислав да отделя всяка седмица от личното си време, за да го посвети на не кого да е, а на лишените от свобода в Централния софийски затвор и в Затворническото общежитие в Казичене. Младият мъж е част от екипа доброволци, които се включват в дейностите по проекта „Пътят на новото начало“ на фондация „Мисия Спасение“. Той обаче се е посветил на тази кауза преди повече от 5 години, задвижван от християнските си ценности и желанието да помага на нуждаещите се. „Имам също много силния пример на Иводор Ковачев, който над 18 години посещава лишените от свобода. Когато видях какво сърце има за хората и конкретно за тази прослойка от обществото, реших да стана част от екипа и да помагам с каквото мога“, обяснява мотивите си Борислав. Не крие, че първоначално е имал известни притеснения, но бързо успява да се освободи от тях. И до днес продължава да се сблъсква с неразбирането на различни познати защо „жертва“ времето си за тези хора, вместо да го прекарва със семейството си. Боби не смята обаче, че плаща някаква цена. „Нямам търпение да дойдат сряда и неделя, за да отида при лишените от свобода. За мен това е радост, а не е задължение или работа, която трябва да свърша. Знам, че го правя с цялото си сърце и че тези хора ме чакат да се видим“, споделя той. Най-голяма подкрепа получава от съпругата си Гери. „Много съм благодарен за нея. Откакто я открих, първо като приятел, а след това и като съпруга, животът ми се промени коренно и то в положителна посока. Във всичко срещам нейната подкрепа.“, признава Боби. Двамата са решили да продължават семейния бизнес за производство на красиви сувенири от порцелан, създаден от бащата на Гери. Най-голяма радост на младото семейство носи осем месечната им дъщеричка Дария.

„Винаги съм си мечтал за момче – откровен е Боби. – В началото, когато казаха, че е момиче, си помислих „Ей, защо на мене се падна момиче?!“ Сега обаче не бих я заменил за нищо на света. И следващите ни деца да са момичета, пак ще съм благодарен на Бог. За мен тя е нещо скъпоценно и е дар от Бога. Много съм щастлив. Донесе ми спокойствие, мир. Чувствам се прекрасно, когато съм с нея, когато си играем, когато си говорим. Независимо, че е още малка, аз й говоря, уча я на различни неща. Може би момичетата по-бързо се развиват от момчетата, но учудващо започна още на 8 месеца да иска сама да ходи. Казва някои думички като мама, тата, баба.“, разказва с усмивка Боби и добавя, че двамата с Гери искат да бъдат добър пример за малката Дария и да я възпитат в християнските ценности.

Всяка сряда и неделя Борислав и останалите момчета от екипа се срещат, разговарят с лишените от свобода в Казичене и Централния софийски затвор. Често пъти им носят различни помощи, за да снабдят нужди от първа необходимост. Подкрепата продължава и след като изтърпят наказанието си.

„Най-важното, което правим като екип, за всеки, който излезе на свобода и ни потърси, е да му помогнем с каквото можем- намиране на квартира, на работа, когато можем осигуряваме им също дрехи, храна – обяснява Боби. Знаете, че за тях е най-трудно да намерят работа, защото в България повечето работодатели искат свидетелство за съдимост и като видят, че си осъждан, това отрязва всички шансове. Почти 99% от освободените от затвора не могат да си намерят работа. Това ги подтиква пак да вършат престъпления и отново се озовават в затвора. Но има хора, които взимат решение да променят живота си. Стремим се да им показваме доверие, да бъдем приятели, да има комуникация помежду ни. Аз не вярвам, че насила трябва да станат нещата. Всеки, който ни е потърсил, сме се опитали да му помогнем и да му предоставим среда. Винаги съм казвал, че най-важното за тях е, когато излязат в каква среда ще поемат. Ако продължат в старата среда, то е ясно, повечето ги виждаме пак в затвора. Опитваме се да им предоставим най-добрата среда, която да не ги връща в старите неща. Освен това искаме да ги научим сами да могат да си помагат. Мисля, че това е най-доброто, което можем да им дадем. Не да не разчитат за всичко на нас, но да им помогнем да се справят в дадени ситуации, да ги научим на определени неща, които ще им помогнат да се справят с живота.“

Боби обяснява също, че са много внимателни на кого подават ръка, защото често има хора, които единствено очакват да получат нещо. „Когато видим, че човекът е искрен, правим всичко възможно да го подкрепим. Има около десетина души, които са вече на свобода и са променили живота си.“, разказва въодушевено той. Това, което го радва истински, е да вижда как бивши затворници помагат на други:

„Двама сформираха група за вече излежали присъдите си и през седмица се събират, обсъждат различни теми, помагат си взаимно. Екипът ни също често ходи на тези събирания. Хубаво е, че те имат желание да помогнат на другите. Познават ги много повече от нас, защото ние ходим през седмицата два-три пъти за по няколко часа, докато те са били част от тях, познават манталитета, мисленето на един затворник и много повече могат да стигнат до сърцето му и да бъдат пример за него. Защото другите си казват: „Те бяха при нас. Помним ги от затвора. Знаем какви са били, но сега са различни. Щом могат да се променят, значи и ние можем“. Виждам много положителни неща, както хъса и желанието на едните да помагат, така и другите, които са излезли на свобода, как им се доверяват и променят живота си.“

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора