Представете си всичко, което виждате и изпитвате по време на една разходка в мол – всички светлини, цветове, аромати, хора, шумове… А сега затворете очи и си представете всички тези усещания, умножени по 100. Твърде много информация за мозъка ни, нали? За хората с аутизъм това е постоянно състояние. Поради недостатъчното филтриране на сетивната информация, аутистите са склонни към претоварване (sensory overload): информацията, идваща от сетивата, залива съзнанието и за момент го изкарва от строя.
Пръскането на парфюми в магазините за козметика е нещо нормално за нас. И макар концентрацията на много и различни аромати, да не ни е много приятна, отдавна сме свикнали с нея. Това обаче е напълно непоносимо за децата с аутизъм – те могат да реагират бурно, да се разплачат, да викат.
Реакцията на останалите хора още повече задълбочава кризата. Те обикновено, без да се замислят, веднага квалифицират подобно поведение като “невъзпитано” и неодобрителните погледи и възмущението буквално валят. “Преди четири години синът ми имаше подобен срив в голям търговски център. Претоварен от тълпите хора, ярките светлини и миризмите, той започна да ме рита, да вика и плаче. Опитахме се да го изведем навън, за да му помогнем да се успокои, но хората ни гледаха укорително, някои дори изрекоха много обидни думи. Това разстрои Бен още повече. Той избяга в храстите, скри се там и отказваше да излезе. Единственото, което исках в този момент, е да заплача, земята да се отвори и да ме погълне“. Това разказва Джо Уинкъп, чийто 15-годишен син Бен е дете от аутистичния спектър.
Това е причината от Националното аутистично общество във Великобритания да организират информационна кампания, която да запознае хората с проблемите на тези деца. Целта е да погледнем света през очите на децата от аутистичния спектър и да проявяваме повече разбиране. Специално видео ни води на разходки и ни показва какво вижда и чувства дете с аутизъм. “Аз не съм невъзпитан, аз съм с аутизъм”, казва момче във видеото. И ни напомня, че не бива да съдим никого преди да сме се “разходили в неговите обувки”. Толерантността и доброто отношение не ни костват нищо, а означават много за аутистите и техните близки.
