Една бедна индийка всяка сутрин изпичала във фурната две питки. Едната – за близките от семейството, а втората, допълнителната, за някой случаен минувач. Тя винаги оставяла втората питка на перваза на прозореца, така че всеки минаващ край него човек от улицата можел да я вземе.
Всеки ден, когато жената оставяла питката на перваза, тя се молела за здравето на своя син, който бил тръгнал по света да си търси късмета. В продължение на много месеци майката нищо не знаела за своето момче и непрекъснато се молела да се върне жив и здрав.
Направило й впечатление, че всеки ден някакъв гърбав старец идва до техния дом и взима втората питка. Вместо думи на благодарност обаче, тя чула как той си мърмори: „Злото, което правите, да остане с вас, а доброто да ви се възвърне!“. После продължавал пътя си.
Това продължило много дни. Без да получи своите думи на благодарност (които жената смятала, че й се полагат), стопанката започнала да се чувства измамена. „Гледай го тоя гърбавия, всеки ден казва едно и също! Какво ли има предвид?“
И веднъж, когато била много ядосана на неговото поведение, тя решила да приключи този въпрос. „Ще се отърва най-после от този противен гърбатко!“, казала жената и добавила отрова във втората питка, преди да я метне във фурната. Но когато все пак тръгнала да я оставя на перваза, ръцете й затреперили. „Какво правя аз?“ – помислила си. И веднага грабнала отровната питка, хвърлила я в огъня, а на перваза оставила друга прясно изпечена питка.
Гърбавият старец, както обикновено, минал пак край дома. Промърморвайки пак думите: „Злото, което правите, да остане с вас, а нека доброто да ви се възвърне!“, той взел питката и продължил по пътя си, без да подозира какви страсти бушували в сърцето на жената.
Същата вечер някой почукал на входната врата. Когато жената отворила, тя видяла любимия си син да стои на прага. Изглеждал ужасно – прегладнял, отслабнал, мръсен и в скъсани дрехи. „Мамо, истинско чудо е, че съм тук! Вървях към къщи и бях вече само на една миля оттук, но толкова бях гладен, че съм припаднал. Вероятно щях да умра на място, но край мен мина някакъв гърбав старец. Той беше толкова добър към мен, че ми даде единствената си питка. Каза ми, че това му е всичката храна за този ден, но вижда, че имам по-голяма нужда от него и ме нахрани…“
Когато майката чула тези думи, лицето й пребледняло, тя залитнала и се подпряла на вратата, за да не падне. Спомнила си отровената питка от сутринта… Ако не я била изгорила в огъня, нейният собствен син щял да загине! Едва в този миг жената разбрала смисъла на думите: „Злото, което правите, остава с вас, а доброто ви се възвръща!“
Каква е поуката? Стремете се винаги да правите добро, даже ако в момента никой не оценява това.
превод и адаптация Милена Антонова
