Дара е построен през 1948 г. в корабостроителница в Шотландия по поръчка на един от най-големите корабособственици на всички времена, основаната през 1856 г. в Калкута (Индия) British-India Steam Navigation Company
Корабът е дълъг 121.5 м. и има тонаж от 5030 тона. Пасажерският съд пътува предимно между Дубай и Индия и обслужва пасажерския поток в развиващите се тогава държави от Персийския залив. На 23 май Дара отплава от Бомбай и след отбиване в Басра на 7 април е Дубай, където започва смяна на пътниците, техния багаж и пощенските пратки. Вдигналата се внезапно буря принуждава капитана на кораба да изведе “Дара“ от пристанището на Дубай, като голяма част от пътниците, техните гости и част от чиновниците от имиграционните служби остават на кораба. Когато в ранните часове на 8 април бурята започва да стихва капитанът заповядва маневри за прибиране в пристанището, но 4:30 часа избухва огромна експлозия която разрушава двете горни палуби на пасажера, включително и главния салон на съда.
Експлозията засяга всички системи на кораба, електричеството изгасва, а руля на съда не подлежи на команди. Избухват серия от пожари които се разрастват поради повреди на пожарогасителните системи причинени от експлозията и се разгарят поради все още силния почти бурен вятър. Екипажът започва евакуация на кораба, която е силно затруднена от пожарите и бурното време. Една от лодките се обръща поради вълнението още при спускане в морето, други са повредени още на палубата от взрива или бурята. Близките кораби се опитват да помогнат колкото могат, но друга лодка е ударена от норвежки танкер който идва на помощ. Част от местните рибари и по-малки съдове пътуващи между Ум ал-Куейн, Аджман, Дубай и Шарджа също се притичват на помощ. Британските военни кораби в района помагат активно, като голяма част от пътниците са натоварени на десантен кораб преди да бъдат извозени към Дубай. Поради това, че ранените са много, голяма част от тях са настанени в недовършения още единствен по-голям тогава хотел в Дубай. Мнозина са с осколки в телата си или обгорели в пожарите. От 819 лица на борда по време на атентата, убитите са 238 от които 19 офицери и 113 членове на екипажа. 3 британски фрегати и един линеен кораб на САЩ се опитват да потушат пожара след настъпване на утрото, но на 9 април при опит останките на кораба да се изтеглят на буксир той потъва. Адмиралтейството започва следствие и стига до извод, че потъването на кораба е причинено от бомба поставена от човек с арабски произход. По-късно се приема, че е поставена от терорист свързан с бунтовниците от Дофар (Оман) които се бият със султана на Мускат и Оман и англичаните които му помагат, но това не е много вероятно.
Сепаратисткия религиозно-комунистически бунт в Дофар, спонсориран от СССР и Саудитска арабия започва година по-късно в 1962 г., но само 2 година по-рано е потушен с помощта пак на англичаните бунт в Джебел Акдар (пак Оман), воден от имам Галиб бин Али който се смята не само за религиозен, а и за политически лидер на Оман и който пак е подкрепян от Саудитска арабия. Конфликта започва през 1954 г. в северозападен Оман където за петролни полета се сблъскват султанът на Мускат и Оман и Саудитска арабия. Султанът дава концесията за добив на основната от Калуст Саркис Гулбенкян, Iraq Petroleum Company. Въпреки, че война е продължава до 1959 г., имамът заточен в Саудитска Арабия, получава подкрепа от своите домакини и други арабски правителства в претенциите си, а някои бунтовници продължават да премине в Оман от Саудитска Арабия и ОАЕ. Вероятно някои от тях са и поставилите и бомбата в “Дара“. Останките на кораба, макар силно разграбени от любители на сувенири и днес привличат водолазите в Дубай. През 1972 г. British-India Steam Navigation Company е окончателно погълната от P&O (formally the Peninsular and Oriental Steam Navigation Company) която пък днес е част от дубайските DP World
