Като гълъбите, разказ от…

Като гълъбите, разказ от…

Денят е топъл, реших да изляза на слънце. Джобовете ми са празни, стомахът ми – също. Седя на пейката до църквата и гледам гълъбите. Те се втурват към насядалите хора и се опитват да клъвнат по някоя троха. Червата ми къркорят толкова силно, че заглушават мислите ми. Но днес нямам никакъв шанс да се нахраня, освен ако някой от минувачите не изпусне закуската си. Взирането в кълвящите гълъби ме кара да огладнея още повече. От всичко на света най-много мразя три неща: глад, самота и гълъби. Днес като по поръчка имам и трите. Ставам и тръгвам след тълпа ученици, които ръфат настървено от сандвичите си. Няколко залъка падат след тях на асфалта. Клъввам най-сочния измежду тях. Ако сега литна над главите на децата ще мога да си открадна от шунката на този най-високия. Летя и кръжа като гарга над мръсните им шапки. Виждам устите им да се отварят и да поемат големи хапки, а зъбите се затварят като резета. Шунката ме гледа от хлебното тяло на топлия сандвич. Спускам се към нея, но не...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност