– September 23, 2009Публикувано в: Личности
1 Flares
1 Flares
×
Таласъми
Тича облак,притъмнява.
И невидима луна
сипещия сняг огрява
с мътна нощна светлина.
Аз се нося със шейната
и звънчето дин-дин-дин…
В равнината непозната непозната
страшно е дa си самин.
“Карай ,братко!”-“Господарю!”
Уморих конете май.
Сън очите ми притваря,
вредом сняг и сняг безкрай.
Де отиваме, нe зная-
сбърках в тая мрачина.
Таласъмът си играе-
той ни води,ей го на!
Гледай,ето де се лъска,
духа,плюе върху мен,
а сега в дола заблъска
коня потен,уморен,
там пък като знак крайпътен
изпред нас се побеля,
като искра в мрака мътен
блесна!И се запиля.”
Тича облак,притъмнява.
И невидима луна
сипещия сняг огрява
с мътна нощна светлина.
Сили няма вече.В сън ли в миг звънчето отзвъня?
И конете спряха!Пън ли
или вълк се причерня?
Буря вие,буря плаче.
Морните коне хриптят.
Ето го,далече скача
и очите му горят.
Ала вече те не спират
и звънчето дин-дин-дин..
Таласъми се събират.
Страшно е да си самин.
Безконечни,безобразни
в тая мътна белота
трепкат таласъми разни
като есенни листа.
Колко са?Защо ни следват?
Що ли жално тъй пищят?
Дух домашен ли погребват,
или вещица годят?
Тича облак,притъмнява.
И невидима луна
сипещия сняг огрява
с тъмна нощна светлина.
Таласъми-рой след роят,
чак до небосвода бял…
Писъкът им жален,воят
ме изпълва със печал…
Neshtoto.com
