На снимката: изстрелването на „Мъркюри-Редстоун 3“ с астронавт Алън Шепърд на 5 май 1961 година. По-малко от месец след полета на Гагарин, Алън Шепърд се превърна в първия американец и втория човек, летял в космоса. Photo credit : NASA
13 април 2016 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Вчера отбелязахме 55 години от първия полет на човек в космоса. На 12 април 1961 година космическият кораб „Восток 1“ успешно влиза в орбита около Земята с първия космонавт на планетата – Юрий Гагарин.
Но фактът, че по-малко от месец по-късно американците успяват да изпратят човек в космоса, макар и по суборбитална траектория, повдига някои въпроси. Защо САЩ губят този важен етап от космическата надпревара? Не е ли било възможно да побързат малко повече, за да изпреварят съветските си колеги?
Всъщност е било напълно възможно. В тази статия разказваме историята относно това какво точно се случва при подготовката на НАСА да изпрати космонавт.
На 31 януари 1961 година от космодрума Кейп Канаверал излита ракетата „Редстоун“ с космическа капсула и шимпанзето Хам. Полетът продължава 16 минути и 39 секунди и кулминира с успешно кацане в Атлантическия океан. Шимпанзето се връща живо.
Този полет се очертава да бъде предпоследен преди изстрелването на първия човек в космоса. Както показват историческите източници на НАСА обаче, по време на полета се случва аномалия – наблюдавано е свръхускорение на ракетата, при което се достига скорост от 9 426 km/h вместо планираната 7 081 km/h. Това не оказва негативно влияние върху изхода на мисията, просто капсулата каца по-далече от очакваното място.
Въпреки това екипът на космическия център Маршал, оглавяван от Вернер фон Браун, иска още един тестов безпилотен полет на ракетата, който да докаже нейната пригодност за пилотиран полет.
Тестовият полет „Мъркюри-Редстоун-БД“ е проведен на 24 март 1961 година и е абсолютно успешен. Ако вместо тестова капсула е бил инсталиран функционален кораб „Мъркюри“ и Алън Шепърд е бил допуснат за полет, Денят на космонавтиката щеше да бъде отбелязван на 24-ти март и вместо Нощ на Гагарин щяхме да празнуваме Нощ на Шепърд.
Но в историята няма „ако“. Нещата са такива, каквито са. Както беше описано в статията на КОСМОС БГ (източник), преди полета на Гагарин са констатирани общо 70 аномалии с космическия му кораб, но въпреки това съветските ръководители се оказват по-смели и поради това те извоюват тази ценна за тях победа.
Юрий Гагарин е първият човек, който достига до космическото пространство. Вярно е, той достига до орбита, докато Шепърд лети по суборбитална, но ако американците бяха изпреварили руснаците, може би историята щеше да се развие по друг начин. Първенството на Гагарин е това, което унизява САЩ. То е причината няколко месеца по-късно администрацията на Кенеди да обяви голямата цел в космическата надпревара: покоряването на Луната. Ако Алън Шепърд е бил пръв, тогава Кенеди може би е щял просто да обяви космическата надпревара за спечелена. Нямало е да видим щурм към Луната, вероятно програмата „Аполо“ никога е нямало да бъде реализирана и може би е нямало да има първа стъпка на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на лунната повърхност през 1969 година.
Така че определено може да сме благодарни на Гагарин, на Терешкова, на Леонов и на останалите съветски първенци, благодарение на които космическата надпревара се разгаря. По-късно американците изпреварват СССР в редица други области – през 1962 година те са първи, които изпращат апарат до друга планета (Венера), през 1964 година първи достигат до Марс с роботизирана станция, първи успяват да осъществят скачване между космически кораби през 1966 година.
Но все пак първенството за пилотиран полет не е тяхно – само заради нуждата от „един последен тестов полет“. Този тестов полет се оказва фатално закъснение в надпреварата.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
