Как да излекуваме болката в ставите
Искам да разкажа моята история – как успях да се преборя с артрита на коленните став и остеохондрозата на кръста. Не съм медицинско лице, няма да обяснявам как съм се излекувал. Просто ще разкажа как беше всичко.
Аз съм на 62 години, пенсионер. Преди пенсията работих в доменния цех на Пернишкия металургичен завод. Отначало като огняр, а след това, през последните 10 години – инженер по техника на безопасност. Който е запознат с професията на огняра, знае, че тя много се различава от професията на стоманолеяра. Сега стоманата се лее в конвертори – сидиш си и натискаш лостове и бутони. А ние правехме всичко по старому. Ако трябва, и с лопатата ще поработим, а понякога и с железния лост. До пещта жегата е страшна и става много силно течение. Точно там повредих коленете и кръста си.
Постояните болки влияят върху външния вид не по най-добрия начин. Много се състарих за последните 3 години.
Добре, че за стажа с категория на труд се пенсионирах на 50 години и веднага се прехвърлих на друга длъжност. Вече нямах сили да търпя. Последната година въобще изкарах на обезболяващи инжекции. На мен ми провървя – появи се място за инженер по безопасност на труда. Работа, която е много по-лека и не е покрай пещта. Щадящият режим отначало оказа благоприятно влияние на моите заболявания. Болката поутихна и аз даже се отказах от обезболяващите за известно време. Но три години преди окончателното излизане на пенсия получих битова травма. По време на риболов много силно разтегнах крака си. И явно шокът от болката, а след това и използването на обезболяващи са нарушили крехкото равновесие – пак се появиха силни болки в коленете и кръста.
Вследствие на травмата артритът ми започна бързо да прогресира.
Даже не искам да си спомням за тези три години. Това беше истински ад! Сутрин жена ми биеше инжекции диклофенак, след това аз на работа си правех инжекция, а вечерта отново жена ми. Ще кажете: „Защо не си излязъл в пенсия?“ Помагах на сина си. Роди му се син, а той изгуби работата си. И се наложи да продължа да работя.
Последната година просто ходех с бастун. А преди поредната медицинска комисия написах молба за напускане по собствено желание. Аз със сигурност нямаше да мина комисията.
Как се лекувах
На база на богатия си опит по болестите на ставите, мога да кажа, че лекарите имат познания основно за препарата хондрозамин. Е, могат да изпишат и хидрокортизон или дипроспан …
Те НЕ ПОМАГАТ!
Заради това, че често се налагаше да правя инжекции с диклофенак за намаляване на болката, се появиха болки в стомаха. Наложи се да добавя още висмут субнитрат за защита на лигавицата на стомаха.
За времето докато намерих наистина ефикасно средство, ми правиха 4 пъти пункции за изваждане на течността. А последния път, когато вадеха тази течност, вече потече и гной. Лекарят каза, че най-вероятно ще се наложи да се прави нова операция – да се направи протезиране на ставите. Вместо моите негодни коленни стави са щели да сложат титанови. За това научих по-късно. Даже ако протезирането минеше нормално, щеше да се наложи да ходя с бастун. А операцията на двете стави струва минимум 4 хиляди лева. Това е, ако се сложат немски протези. Руските щяха да излязат по-евтино с 1000 лева, но при тях има повече усложнения. С една дума, силно се замислих.
Аз силно се замислих за бъдещата си съдба
Очакваше ме инвалидност. А и не можех да събера бързо толкова пари.
Поседяхме с жена ми, помислихме (жена ми е прекрасен човек!) и решихме да се съгласим за операцията. Животът не завършва на шестдесет и една години, а парите затова са пари – да се харчат.
И ето, че стана чудо!
И за това чудо съм задължен на жена ми. Тя имаше приятелка от ученическите години, жена на градски чиновник. И той се мъчел с колената като мен. Е, може би малко по-малко.
Веднъж моята жена се разхождала из града, а до нея спряла лека кола. От нея излязъл този чиновник и с пружинираща младежка походка, на това отгоре и бързо, тръгнал към магазина.
В същия този ден Жени (жена ми) звъннала на приятелката си и започнала да я разпитва, как нейният Милчо е успял да излекува коленете си. Като че ли не е правил операция, а и се движи не както след операция.
Мен ме спаси жена ми Жени, за което съм й много благодарен
Оказа се, че цялата работа е в новия препарат – АРТРОКСИН. Чрез връзките си Милчо го намерил от София и буквално за един месец се изправил на крака. Още веднъж казвам – ЗА ЕДИН МЕСЕЦ!
С жена ми се зарадвахме, но и се поотчаяхме. На практика такова чудо, изглеждаше невъзможна мисия!? Даже не си и представяхме как ще пия някаква течна тинктура и ще стана като 20 годишен! След като ставите са отказали напълно, как ще се възстановят, а и моето положение беше много по-тежко от на Милчо….С една дума, продължавахме да се готвим за операция.
След един месец видях реклама по телевизията на продукта и се замислех, че може би трябва да опитам, болката ми продължаваше, а аз все повече си мислех, че вече не искам да съм жив – през нощта не можех да спя от силното страдание, а през деня бях изнервен и вече никой не искаше да разговаря с мен. Бях се затворил в собствените си мъки. Без да казвам на никой, направих поръчка на три шишенца. /Милчо ми каза, че е хубаво да го пия поне три месеца, за да започне възстановяване на ставния хрущял и тъканите/.
Започнах веднага приема на Артроксин. Приемах го както беше описано в листовката на продукта – сутрин и вече брой капки, колкото килограми тежа. Да си призная честно, понякога си капвах и малко повече, защото прецених, че положението ми е толкова тежко, че ако малко увелича дозата ще получа облекчение по-бързо. И знаете ли, че Артроксин започна да помага! Отначало мислех, че той действа като обезболяващо, тъй като след прием болката за 5-10 минути намаляваше чувствително. Но изведнъж почувствах, че ми става значително по-леко и на кръста. Аз, честно казано, бях го отписал отдавна. Да можех да се оправя с коленете! Да избегна операцията! Но когато след две седмици използване на Артроксина можех да се наведа и да си обуя обувките без половинметрова обувалка, разбрах, че Артроксин ЛЕКУВА превъзходно!
След три седмици можех без болки в колената да направя половинчасова разходка! Моята работа явно отиваше към подобрение! А след още 2 седмици аз се сметнах за здрав човек – нямах повече болки! Можех свободно да се навеждам, дълго да ходя пеш и да карам колело (много обичам да карам колело).
Аз не само можех отново да се кача на колелото, но и да покарам в продължение на 2 часа.
Измина половин година от моето оздравяване. Нямам никакви болки! Въпреки че отдавна престанах да използвам Артроксин. Сега ходя на риболов, работя на вилата и обожавам да играя с внука си! С жена ми планираме да се разходим до морето! Че младите ни проглушиха ушите, колко хубаво било там.
Когато съм здрав, игрите с внука вече не ме дразнят, а напротив, носят ми радост.
Така че който има артрит, остеохондроза или артроза, с една дума, който го болят ставите и гърбът, вземете за сведение моята информация: АРТРОКСИН лекува ставите!
Официален сайт АРТРОКСИН >>>
Георгий Караджов, град Перник
