През годините ЦРУ си спечели репутацията на най-влиятелната, сложна и ефективна правителствено-разузнавателна агенция на планетата. В същото време ЦРУ стана позната с невероятната си параноя и склонността си да се захваща със скъпи, понякога нелегални, и откровено абсурдни проекти с цел да вземе надмощие в надпреварата. От котки шпиони до хипита медиуми, следващите примери са десет от най-странните шпионски програми на агенцията предложени и планирани през годините.
1. „Звуковото котенце”
Повечето хора не предполагат, че обикновената домашна котка може да е потенциален майстор на шпионажа, но ЦРУ със сигурност са си го мислели. През 60-те години на миналия век ЦРУ изхарчват 20 млн. долара за „Звукова котка”- топ-секретен проект, който използва котки като подслушващи устройства. Идеята на проекта бил да се вземе група от специално обучени котки с хирургически имплантирани микрофони, с вградени антени и батерии в техните опашки и след това да бъдат пуснати на свобода в близост до руското посолство. Идеята била, че една непретенциозна котка може да бъде способна да се разхожда около групи комунистически длъжностни лица и да слуша техните разговори, които биха могли да бъдат изпращани обратно до агентите, благодарение на сложното радио оборудване. Планът можел да бъде пуснат в действие, но първата изпратена котка била прегазена от такси преди да запише каквото и да е. И така операция „Звуково коте” била изоставена скоро след започването й.
2. Операция „Присмехулник”
Една от най-амбициозните и съвършено подли програми, стартирани някога от ЦРУ, била Операция Присмехулник- пропаганден проект, който бил осъществен в началото на 50-те години на миналия век. Проектът бил масивно начинание, в което участвали над 3 000 агенти на ЦРУ и сътрудници, които опитали да упражнят контрол върху свободната преса. Агентите давали на група репортери селектирана информация за да филтрират вида истории, които са достъпни за обществото. В апогея си програмата включвала журналисти пишещи за медии като mm ,,New York Times“, ,,Newsweek“, ,,Time“ и други списания от този ранг, освен това се е твърдяло, че ЦРУ е имало влияние върху всички 25 най-важни вестника. Програмата имала голямо влияние и в чужбина, също така изпълнила голяма роля в промяната на общественото мнение и впоследствие допринесла за детронирането на президента на Гватемала. Операция присмехулник продължила да оказва голям ефект върху световните медии през целите 50-те години, но това приключило през 60-те, когато серия от публикации на разследващи журналисти изкарали програмата наяве.
3. Операция „Злато”
Една от най-дръзките разузнавателни операции по време на Студената война била Операция „Злато”, извършена през 1953 г. Тя била в сътрудничество между ЦРУ и британската служба МИ-6 и имала за цел да вникне и подслушва телефонните линии на съветските военни щабове в Източен Берлин. Това изискало да бъде конструиран масивен 450-метров тунел, който да пресече подземното телефонно трасе. Само подготовката отнела 6 месеца и включвала значителен обем от рискове и уловки. Когато проектът бил готов, ЦРУ грижовно записало 50 000 телефонни кореспонденции в течение на близо година. Къртица на британската агенция предупредила КГБ за Операция „Злато” преди тунелът да бъде напълно завършен и така съветските служби подавали фалшива информация по линията през цялото време. През 1956 г. комунистите нападнали тунела и го затворили веднъж завинаги. В края на краищата, операцията предизвикала много спорове за американските и британските разузнавателни общности.
4. Операция „Северни гори”
В началото на 60-те година на миналия век, когато Студената война била в разгара си и страхът от комунизма бил неистов, един план наречен Операция „Северни гори” бил предложен от ЦРУ. Накратко, той изисквал правителството да извърши серия от насилствени теророристични актове в градове в САЩ, включително бомбени атентати, отвличания, бунтове и саботажи, за всичките, от които накрая да бъде обвинена Куба. Това щяло да подкрепи войната срещу комунизма и да доведе до евентуални военни операции, които да свалят Фидел Кастро от власт. Планът бил изработен и подписан от висши началници и представен на президента Джон Ф. Кенеди, който лично го отхвърлил и впоследствие планът бил категорично отказан. Четири години по-късно Операция „Северни гори” се разнесла като слух, но излязла наяве чак когато топ-секретни документи описващи плана станали публични през 1997 г. като част от освободените от правителството документи, свързани с убийството на Кенеди.
5. Проект „Гълъб”
Една от най-привидно нелепите военни програми на всички времена се случила по време на ВСВ, когато известният поведенчески психолог Б.Ф. Скинър бил нает от правителството да обучава гълъби, които да бъдат използвани за ракетна навигационна система. По това време Скинър бил познат като една от най-важните практикуващи личности в психологическата система, която използва награди и наказания като средство за контролиране на поведението. С тези идеи в съзнанието, Скинър сложил серия от специално обучени гълъби във вътрешната част на ракети. Камера в предната част на ракетата записвала нейния летателен път, който после бил прожектиран на екран, който гълъбът можел да види. Птиците били обучени да разпознават желаните мишени на ракетите и в случай, че ракетата се отклонила от курса си, гълъбите започвали да кълват екрана. Тази информация била изпращана до летателните контроли на оръжието, които задавали нови координати. Скинър бил финансиран с 25 000 долара, за да задвижи проекта си и той всъщност успял да постигне някои малки успехи с него. Правителствените служители никога не успели да преглътнат очевидно абсурдната програма и в крайна сметка тя била прекратена.
6. Операция среднощен климакс
В началото на 60-те години на 20 век младото население на Aмерика започва да експериментира с халюциногенни наркотици като LSD, а същото прави и ЦРУ. Операция „Среднощен Климакс” е едно от най-абсурдните и незаконни действия на правителството да тества възможните приложения на наркотици като LSD, като ги разпространява сред неподозиращото население. Цялата програма се е управлявала чрез къщи в Ню Йорк и Калифорния. Използвани са проститутки, за да привличат млади мъже в къщите, като там са им давани храна и напитки съдържащи LSD и други наркотици, и после били вкарвани в стаи с двойни огледала, където да се наблюдава поведението им. „Среднощен климакс“ всъщност била експериментална програма създадена да съблюдава възможните тактически приложения на психотропните наркотици и на сексуалното изнудване в практиката, но дори в самата агенция имало противоречия и дейността приключила след няколко години. Повечето от файловете свързани с операциите са унищожени, но няколко оцеляват и в началото на седемдесетте, документите относно „Среднощен климакс“ и много други незаконни програми на ЦРУ са извадени на показ в Ню Йорк Таймс.
7. Проект Старгейт
Проектът Старгейт, струващ 20 милиона долара, е използван като термин описващ голям брой физични експерименти и изследвания проведени от американското правителство между 70-те и 90-те години. Най-голяма цел на проектът Старгейт е била да изследва научната вероятност за „далечно наблюдение”, което представлява физическата способност за наблюдение на събития от големи разстояния. Програмата, която също изследва физични способности като извън телесни изживявания и ясновидство, тества субекти и тяхната способност за предвиждане на бъдещи събития и четене на скрити документи. Проектът Старгейт обикновено включвал съдействието на между 3 и 22 субекта едновременно, много от които успяват да тестват с рейтинг на точност около 15% по-високи от нормата. Все пак, въпреки че някои участници твърдят, че са предвидили точно основни световни събития като военни атаки и ситуации със заложници, програмата установила, че далечно виждащите и така наречените телепати все пак грешат в 80 % от случаите и през 1995-та ЦРУ закрива проекта официално.
8. Операция мангуста
В началото на 60-те комунистическа Куба става едно от основните бойни полета на Студената война, а президентът Фидел Кастро се смята за една от най-опасните политически фигури в света. След като ежегодните опити да свалят Кастро от власт със сила се провалят, ЦРУ вкарва в действие операция Мангуста, която представлявала тайна война с цел пропаганда и саботаж, разработена да премахне кубинския лидер от власт. Операция Мангуста имала изключително широк размах и включвала планове за симулации на атаки над кубинските изгнаници, предоставяне на оръжия на опониращи групи и унищожаване на кубинските реколти от захарно цвекло. Също така се включвали няколко опита за похищения и злепоставяне на Кастро в пресата, всяко от които по-сложно и абсурдно от предишното. Отравяне на личният запас пури на Кастро, залагане на експлозиви замаскирани като раковини на любимите му места за плуване и набождането му с отровна спринцовка, замаскирана като химикал, били само част от идеите, които Агенцията обмисляла. Дори по-странни били плановете за злепоставяне на Кастро в очите на обществото, някои от които включвали да напръскат телевизионното студио, в което Кастро щял да държи реч с халюциногени или да напръскат дрехите му с химикали, които да предизвикват окапване на брадата му. Почти унищожителната Кубинска ракетна криза забавила операция Мангуста. След последвалото споразумението между Кенеди и Съветския Съюз, малко или много планът бил изоставен.
9. Проект MKULTRA.
Една от най-зловещите правителствени програми и плод за безброй конспиративни теории е проект MKULTRA – всеобхватен и топ-секретен ЦРУ проект стартиран в началото на 50-те години на миналия век, който включвал експерименти с „химическо разпитване” и умствен контрол. Накратко, MKULTRA бил план, който предвиждал използване на наркотици, психологически стрес и странни методи за разпитване, контрол на поведението и дори променяне на мозъчната функция. До този ден много от информацията от проекта остава секретна, но това, което ние знаем е, че програмата намесва и експериментиране върху обикновени граждани – често без тяхното знание или съгласие – в името на това да се разбере дали някои лекарства биха могли да бъдат използвани като серуми на истината. Това включвало даване на субектите големи дози LSD, амфетамини и мескалин, а също така използването на шокова терапия. В един от случаите субектите били дозирани с LSD в продължение на 77 поредни дни с цел да се тестват ефектите от продължителното взаимодействие с наркотика. Теории на конспирацията изобилстват относно истинските цели на проекта, като някои твърдят, че тя е целяла да създаде зомбита убийци чрез умствен контрол и промиване на мозъка. Част от информацията за MKULTRA най-сетне била извадена на бял свят в началото на седемдесетте, когато новинарските емисии заговорели относно злоупотреба на властта от страна на ЦРУ, които довели до Комисия на конгреса. Проектът впоследствие бил затворен, но много хора твърдят че подобни програми на ЦРУ съществуват и до днес.
10. Заливът на прасетата
За чиста абсурдност, разхищение и низост малко проекти на ЦРУ могат да се сравняват с инвазията в Залива на прасетата през 1961-ва година. Планът бил един от първите и най-дръзки опити за сваляне на кубинския лидер Фидел Кастро, но също бил един от най-злочестно провалилите се. Той започнал през 1960-та, когато ЦРУ, упълномощено от президента, започнало да планира свалянето на кубинското правителство. В опит да премахнат всяка следа, която води към САЩ, атаката била извършена от армия от кубински изгнаници специално обучени от ЦРУ. След серия от отвличащи вниманието въздушни атаки на 17 април 1961-ва, група от превозващи войници амфибии дебаркирала на плажа на Залива на прасетата и започнали да разтоварват товара си – 1300 прокудени партизани. Планът бил да се срещнат на уговорено място с по-малка банда парашутисти, които да се приземят скоро след тяхното пристигане, но от самото начало планът бил неудачен. Като за начало, кубинското разузнаване вече знаело за планираната инвазия и веднага щом изгнаниците акостирали те били моментално подложени на атака. За да добавят проблеми лошото време, коралните рифове и кубинските блата бързо успели да вземат повечето от оборудването на атакуващите сили. Като цяло, по оценки, 2000 кубинци били убити по време на инвазията, докато над 100 души от партизанската армия били убити по време на сраженията. Останалите 1200 били хванати и затворени и по-късно някои от тях били екзекутирани по заповед на Кастро. Години по-късно останалите от атакуващите били разменени за 53 млн. долара в храна и медикаменти. Ефектът от Заливът на прасетата бил дългосрочен. Заради него няколко високопоставени американски служители подали оставка. На всичкото отгоре много хора все повече започнали да вярват в решимостта на кубинското правителство и загубили доверие в американската външна политика през следващите години.
